1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
[населено място] , 11,11, 2016 год.
В и м е т о н а н а р о д а
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря: Н.Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 1693/16г.
Производството е по чл.47,т.2 ЗМТА, образувано по иск на Д. С. С. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд Варна на 14.06.2016г. по арб.д. №90/2016г. решение.
Ищцата поддържа, че арбитражният съд е разгледал спора без да му е било възложено с арбитражно споразумение и без да е представено такова. Страната е възпроизвела текста на чл.47, т.3 ЗМТА във втората посочена хипотеза, но тъй като го е обвързала с лаконичното оплакване за липса на арбитражно споразумение, без да се сочат обстоятелства относими към това основание, то се налага извод, че иска следва да бъде квалифициран съобразно обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум по чл.47, т.2 ЗМТА. В останалата си част исковата молба съдържа оплакване за неправилност на постановеното арбитражно решение.
Ответникът –Г. Н. С. от [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неоснователност на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 14.06.2016г. по арб.д. №90/16г. арбитър при Арбитражен съд Варна е уважил предявените искове на Г. Н. С. срещу Д. С. С., квалифицирани по чл.59 ЗЗД – за присъждане сумата 9173.17лв. – направени разходи по водене на гражданско дело, както и направен ремонт в недвижим имот по отношение, на част от който Д.С. си е запазила право на ползване.
Ищцата не установява, наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, то ищцата следва да установи липсата на предпоставки, спора да бъде разрешен от арбитражен съд, както и противопоставянето й на такова разглеждане в хода на арбитражното производство.
В разглежданият случай, с исковата молба ищцата е заявила, че арбитражно споразумение между страните не е постигнато. Оплакванията са неоснователни.Исковата молба на Г. С. е била заведена в Арбитражен съд – Варна на 26.02.2016г. Тя е била изпратена на ответницата по исковете- Д. С., която е депозирала отговор на 21.03.2016г., с който е оспорила иска, като е поддържала, че не дължи сумите, съобразно устно постигната договорка между страните. На основание чл.48 от Правилника на Арбитражен съд Варна е определен арбитър и негов заместник, подали декларации.Така определеният арбитър е постановил определение на 22.04.2016г., с което е направил доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест и се е произнесъл по исканите доказателства. Препис от това определение е връчен лично на Д. С. на 08.05.2016г.А на единствено проведеното открито заседание на 27.05.2016г. Д. С. се е явила лично и с адв. Г., като неин процесуален представител. Въпреки така предприетото участие в производството, нито с отговора на исковата молба, нито в съдебното заседание, нито в хода на производството ищцата е възразила срещу компетентността на арбитражния съд. При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на подадената искова молба. Действително, страните не са сключили арбитражно споразумение, но съобразно разпоредбата на чл.7 ал.3 пр. последно ЗМТА, възпроизведен в чл.2 , ал.4 на Правилника на АС Варна, счита се, че има арбитражно споразумение когато страната участва в арбитражното производство без да оспори компетентността на арбитража.Чл.3,ал.1 от Правилника установява, че съгласието на страните да възложат на арбитражния съд спора, от своя страна означава, че приемат и правилника на този съд. И след като процедурата по разглеждане на арбитражното дело е проведена в съответствие с изискванията на Правилника, то лаконичното оплакване на ищцата, че страните не били избрали процедура по разглеждане на спора, е лишена от основание. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Силата на пресъдено нещо на абритражното решение, преклудира непредявените в срок възражения на ответника по спора. Тази хипотеза е налице в разглеждания случай, поради което не са налице предпоставки по чл.47, т.2 ЗМТА.
Изложените подробни съображения относно неправилността на арбитражното решение са ирелевантни спрямо лимитивно очертаните основания за отмяна на арбитражното решение в чл.47 ЗМТА.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата – Г. С. следва да бъдат присъдени направените, поискани и установени в настоящото производство разноски в размер на 1000лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.2 ЗМТА на решение постановено от Арбитражен съд Варна на 14.06.2016г. по арб.д. №90/2016г.
ОСЪЖДА Д. С. С. от [населено място] да заплати на Г. Н. С. от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: