О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 20.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 2374/16 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. В. Д., подадена от адв.Л. М./ неправилно отразен последният с качество на управител на [фирма], а не на страна – ищец в съдебното производство/ срещу определение №2834 от 09.08.2016г. по т.д. 1819/15г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба – [фирма],чрез особеният си представител адв. Г. е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ТК, І т.о, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, съставът на въззивния съд е допълнил решение №987/13.05.2016г. по т.д. №1819/2015 в частта за разноските, като е осъдил П. Д. да заплати на адв. Г. възнаграждение, дължимо на особен представител в размер на 300лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е пропуснал да определи възнаграждение на адв. Г. в качеството й на особен представител каквото й се дължи независимо от изхода на спора за всяка една съдебна инстанция.
Определението е правилно.
С определение от 18.07.2014г. по т.д. №5/14г. на Врачански окръжен съд, по реда на чл.29, ал.4 ГПК е назначена адв. М. Г. за особен представител на [фирма]- ответник по спора. Във въззивното производство, инициирано от противната страна – П. В. Д., особеният представител е защитавал интересите на дружеството, като е осъществявал процесуално представителство по отношение на нея. Назначаването на особен представител в хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК е регламентирано императивно от цитираната процесуалноправна норма.То е и условие за валидност на производството при осъществяване предпоставките на текста. Следователно, назначения по този ред защитник на страната, участва в процеса по изричното разпореждане на закона. Така осъществяваното представителство изисква и определяне на възнаграждение на назначения служебен защитник, което възмездява осъществената от него правна защита пред всяка една инстанция, в която той упражнява правомощията си на особен представител и полага труд, като това възнаграждение не зависи от изхода на спора. Съгласно разясненията дадени с т.6 на ТРОСГТК №6/12г. съдът определя това възнаграждение на основание Наредба №1/04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед тази задължителна за съдилищата практика, правилни са изводите на съда за това, че следва да бъде определено в съответствие с Наредба №1/04г. възнаграждение за осъществяването на процесуално представителство и при условията на упражнено право на инстанционен контрол от противната страна, на особения представител се дължи възнаграждение.Или с оглед изложеното това възнаграждение следва да бъде определено от съда и възложено на противната страна в хода на производството. Отстраняването на този пропуск, правилно е осъществено от състава по реда на допълване на постановения съдебен акт. Поради това, правно необосновано е оплакването на жалбодателя, че страната не е поискала разноски, нито е представила списък по чл.80 ГПК. И двете условия не са част от фактическия състав на дължимост на възнаграждението за особен представител. Следователно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2834 от 09.08.2016г. по т.д. 1819/15г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: