О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 06.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1795/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма],гр. София против определение №1147 от 03.04.2017 год. по гр.д.№576/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на настоящият жалбоподател за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение от №2453 от 21.12.2016г. по гр.д. 576/16г. на САС, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че отговорността за разноски е „към противната страна по спора” и тази имуществена отговорност не можело да бъде ангажирана за обезщетяване на разходи направени от трето лице, като уговорките на молителя с това трето лице били „непротивопоставими”.
Частната жалба е основателна.
С решение №2453 от 21.12.2016г. по гр.д. 576/16г. на Софийски апелативен съд, чието изменение, в частта за разноски е поискано, е потвърдено решение №1680 от 165.10.2015г. на СГС, или не е уважена подадената от [фирма] въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. Следователно, въззиваемия- настоящ жалбоподател, на основание чл.78, ал.3 ГПК е имал право да иска възлагане на направените разноски на противната страна, инициирала неоснователно възивното производство. По делото е установено, че такива разноски са направени пред САС и надлежно поискани с представен списък по чл.80 ГПК. Същите са в размер на 3600лв. и съставляват адвокатско възнаграждение за представителство по конкретното дело/ №576/16г. на САС/. След като тези разноски са заплатени реално / видно от представената фактура/ и са послужили за представителство на въззиваемия по конкретния спор, правно ирелевантно е кой фактически е внесъл сумата и какви са били вътрешните му отношения със страната. Съществено за дължимостта на разноските и тяхното установяване, т.е основателността на искането по чл.248, ал.1 ГПК е предназначението на осъщественото плащане и съответствието му с договореното в договора за правна защита и съдействие с процесуалният представител на страната, който я е защитавал във въззивното производство. Поради това и правно необосновано е разбирането на въззивният състав, че платените за адвокатска защита на възиваемия суми са разходи направени от трето за спора лице и съответно са недължими.
Възлагане на разноските при отхвърляне на жалбата следва от императивната норма на 78,ал.3 ГПК. Поради това определението на въззивният съд е неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 3600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1147 от 03.04.2017 год. по гр.д.№576/2016 год. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №2453 от 21.12.2016г. по гр.д. 576/16г. на Софийски апелативен съд, като ОСЪЖДА [фирма], да заплати на [фирма],гр. София направените във въззивното производство разноски в размер на 3600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: