3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.166
София,20.03..2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2286/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №5525 от 29.06.2016г. по гр.д. №385/16г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №ІІІ-81-126 от 22.10.2015г. по гр.д. №58511/14г. на СРС по същество е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5600лв. – цена на предоставени ВиК услуги за периода 01.04.2014г.-17.04.2014г.,в частта относно присъдената законна лихва върху тази сума, както и в частта за разноските.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] не е заявели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът след интерпретиране на мотивите на въззивният съд е поставил въпросът: „Възможно ли е възникване на договорни правоотношения между страните по делото единствено въз основа на общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на Ви К услуги и достатъчно ли е публикуването им в интернет сайта на [фирма] за да бъдат приети същите за общоизвестни факти.” Поддържано е противоречие при разрешаването на този въпрос с две решения на ВКС, а именно – решение №30/11 на ВКС, ІІ т.о. и решение №44/12г. на ВКС, ІІ т.о. Формулиран е въпросът – „ Може ли противопоставянето на търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ с оглед вложения от законодателя смисъл в понятието „ противопоставяне на търговеца”, да бъде направено с отговора на исковата молба, когато с нея е представен документа, подписан от лицето без представителна власт”. Поддържано е противоречие по този въпрос с разрешението дадено с решение №26/11г. на ВКС, ІV г.о. и решение №89/13г. на ВКС, ІІ т.о. Формулиран е въпросът – „ Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, без да даде нови указания до страните относно посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада”. Посочено е противоречие при разрешаването на този въпрос с решение №107/15 на ВКС ІІ,т.о. Касаторът е обосновал конкретно по всеки въпрос разбирането си за противоречиво разрешаване на тези въпроси чрез съпоставяне на правните изводи на съда с изводите направени в посочената практика на ВКС.
Първият поставен въпрос не е релевантен, съобразно приетата със т.1 ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност на общото основание, тъй като самостоятелно не е обусловил постановеният правен резултат. Този извод се налага поради това, че съставът на въззивния съд е мотивирал основателността на иска основно с фактическото ползване на услугата, като е приел, че след като ответникът нито е твърдял, нито са ангажирани доказателства по делото за това, че в периода 01.04.-17.04.2014г. не е ползвал ВиК услуги, съответно не е освободен от задължението да заплати тези услуги за времето, през което е бил собственик на водоснабдения имот. С оглед необосноваване с така поставения въпрос на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, без правно значение са и приложените съдебни актове.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага от пояснението на касатора, свързано с неправилното интерпретиране на мотивите на въззивният съд, който, за да обоснове липса на предпоставки по чл.301 ГПК, не е имал предвид отношенията между страните, както неправилно е посочила страната, а е мотивирал липсата на възражение по отношение на трето за спора лице. Въззивният съд е посочил, че липсват каквито и да било данни, че такова противопоставяне при предаване на обекта на [фирма]/ приемо-предавателния протокол е между ответника и това трето лице/ е било осъществено. Нещо повече липсвали са, според състава, дори твърдения в тази насока. А в заключение е изведена както приложимостта на чл.301 ТЗ, така и обвързаността на страната с този протокол.Спрямо тези решаващи мотиви, въпросът е неотносим като съдържащ факти, които не само не са твърдяни от страните, но и не са разгледани от въззивния съд.
Третият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като основан на оплакванията на страната, а не на правните изводи на състава. За да определи този въпрос като релевантен, касаторът е поддържал, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки, че е приел за неправилно възложена доказателствената тежест за установяване на наличие на „ общи условия „ на ищеца, не бил изготвил нов доклад по делото, който да преразпредели доказателствената тежест между страните. Това оплакване, обаче, не обосновава такова нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция, което да налага процедирането на състава по поддържания от касатора ред и съответно да рефлектира върху решаващите правни изводи в решението, по начин, който да промени постановения резултат. Този извод следва от решаващият извод на въззивният съд, обосноваващ липса на необходимост от ново преразпределение на доказателствената тежест, и свързан с приетото, че общите условия на ищеца, съставляват общоизвестни факти, т.е. такива които не подлежат на нарочно доказване в процеса, поради което и съставът е приел за неправилно указанието на първата инстанция. Т.е. страната не обосновава общо основание и с този поставен въпрос.Правилността на тези извод не е предмет на настоящето производство.
С оглед така депозираното изложение, следователно, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5525 от 29.06.2016г. по гр.д. №385/16г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №ІІІ-81-126 от 22.10.2015г. по гр.д. №58511/14г. на СРС по същество е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5600лв. – цена на предоставени ВиК услуги за периода 01.04.2014г.-17.04.2014г.,в частта относно присъдената законна лихва върху тази сума, както и в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: