О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 12.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1317/16 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Руси Г. Г. и С. Н. Г. и двамата от [населено място] против определение №982 от 18.04.2016 год. по гр.д.№2456/2015 год. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи по съществото на процесуланоправния спор, като са е изложено разбиране за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение искането на настоящите жалбоподатели за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение от №153 от 09.02.2016г. по гр.д. 2456/15г., в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че дължимостта на разноски при частично прекратяване на производството е възложена на ищеца, без да бъде конкретизирано основанието за прекратяване на делото. Прието е още, че в настоящият случай двете страни са уговорили по нов начин част от своите уговорки в сключения между тях предварителен договор, в резултат, на което е направен и отказ от част от предявените искове, като липсват основания да се приеме, че завеждането на делото е в резултат от действията на ответника и поради това той следва да понесе отговорността за разноските в прекратената част.
Частната жалба е неоснователна.
Възлагане на разноските при прекратяване на иска следва от императивната норма на 78,ал.4 ГПК. В тази насока, определението на въззивният съд е правилно, като същият изцяло се е съобразил със законовия регламент.
Необосновано жалбоподателите считат, че съдът не е обсъдил „основанието за отказ от четирите иска и доказателството за възникване на това основание – изготвено от ответника… допълнително споразумение…”. Страната е заявила в подкрепа на оплакването си, че с това допълнително споразумение ответната страна била направила „признание на исковете” и като не го бил обсъдил, съдът неправилно приел неотносимостта му към процесуалноправния спор. Оплакването се основава на фактически неверни твърдения. Въззивният съд е обсъдил споразумението, като е извел, че с него се преуреждат по нов начин отношенията между страните, което не е основание да се счита, че отговорността за разноски следва да бъде възложена на противната страна. Освен това в споразумението липсва и признание на исковете, както фактически необосновано поддържа жалбоподателя. В тази насока законосъобразно е приетото от решаващият състав, че разноските правилно са били възложени поради неустановеност на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК и няма основание за изменение на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на закона, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано страната е приложила и изложение, с което е развивала доводи свързани с основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в случая след като въззивен съд се е произнесъл по искането по чл.248, ал.1 ГПК, за разноските направени пред него, то производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК – изрично т.24 ТР ОСГТК на ВКС №6/12г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №982 от 18.04.2016 год. по гр.д.№2456/2015 год. на Варненски окръжен съд..
Оперделението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: