5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 28.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №312/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Потребителска кооперация „Напред”, [населено място] против решение №303 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 149/2016 г. на Софийски окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. А. И. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Разгледал е и е обобщил, че съдилищата еднозначно определили правна квалификация на исковете по чл.59 ЗЗД, а не чл.74 ЗС. С оглед това, касаторът е поставил пет въпроса: 1 / Как следва да бъде правно квалифициран иск за извършени подобрения в нает имот- по чл.74 от ЗС или по чл.59 от ЗЗД. При дадена правна квалификация от ищеца по иска по чл.74 от ЗС, следва ли съдът служебно да измени правната квалификация …” 2” В случай, че бъде квалифицирано по чл.59 ЗЗД, обедняването на едно лице и обогатяването на друго, следва ли да е в строго причинно следствена връзка или следва да е последица от изпълнение на фактическия състав…” 3/ Как следва да бъде доказано обедняването като облигационно вземане – чрез правилно водено счетоводство, доказващо документалното отразяване на извършените разходи към края на твърдения период и чрез съдебно – оценителска експертиза или само със съдебно- техническа експертиза, която обосновава заключението си само с оглед на място без изследване на документите, обосноваващи вземането.”4” По отношение на твърдяните извършени строително-монтажни работи с какви доказателства те следва да се докажат…”5” Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като им указва непосочването на доказателства за установяване на твърдените от тях факти и длъжен ли е съдът да обсъжда доказателства и защитните тези на страните …”. Страната лаконично е заявила, че така поставените въпроси били решавани противоречиво в съдебната практика. Посочила е, че „ така например в ППВС №1/79 г. „ било посочено, че обогатяването не е следствие на обедняването”, като страната е възпроизвела тази част от мотивите на постановлението. Посочила е още, че „същият стандарт по тълкуване и прилагане на чл.59 ЗЗД” бил установен и в редица изброени решения на ВКС. Развито е оплакване, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване на извършените СМР, като в тази връзка съдът не взел предвид определение №455/16 на ВКС, ІV г.о. Така страната е счела, че е установила основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след лаконичното твърдение че с решението си възивният съд стеснително тълкувал разпоредбата на чл.59 ЗЗД, което не кореспондирало с „ буквата , логиката и целта на закона” е направен извод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът в заключение направил искане, ако настоящата инстанция извърши преценка за липса на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Други доводи не са развити.
С касационната си жалба и с изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си адв. А. С. е поддържал недопустимост на обжалваният съдебен акт. Д. за недопустимост на постановеното решение се разглежда служебно от съда, дори и да не е въведено като оплакване в жалбата и съставлява самостоятелно основание за допускане на акта до касационно обжалване при неговата вероятна основателност – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. С оглед тези разяснения, дадени със задължителна съдебна практика, развитите от страната съображения следва да бъдат обсъдени.
Касаторът е въвел оплакване за неправилно определяне от страна на въззивният съд на правната квалификация на исковете – по чл.59 ЗЗД, като е развил съображения, че след като в исковата молба, ищецът е определил иска си по чл.74 ЗС, то съдът бил „ обвързан от начина на формулиране на ищцовата претенция”и не можел да измени волята на ищеца.
Доводите са правно необосновани. Определяне правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от обстоятелствата изложени в исковата молба и нейния петитум . Следователно, посоченото от страната правно основание на иска не обвързва сезирания съд. В случая, съдилищата са разгледали фактите и обстоятелствата така както са били заявени от ищеца и са се произнесли по въведения от петитум. Т.е. постановили са допустими и валидни съдебни актове. Формулираните от касатора въпроси, свързани с правната квалификация на иска, касаят приложението на материалния закон и са пряко относими към основанията за обжалване по чл.281 ГПК и към поддържаните в жалбата оплаквания.Този извод се налага и от това, че дори и да се приеме, че доводите на касатора във връзка с правната квалификация на иска касаят проверка за допустимост на въззивното решение, която следва да бъде осъществена служебно и в производството по чл.288 ГПК, в случая липсват данни за вероятна недопустимост на съдебния акт. Съгласно т.1 на ТР ОСГТК №2/11 г., когато съдът се произнася по заявените в исковата молба факти, дори и при дадена погрешна квалификация на спорното материално право не се касае за разглеждане на непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация е свързана с допустимостта на въззивното решение само при нарушаване принципа на диспозитивното начало в процеса – когато съдът се е произнесъл извън обхвата на търсената защита, какъвто, както бе посочено не е разглеждания случай.Или, след като касаторът не поддържа, че съдът се е произнесъл извън заявените с исковата молба фактически твърдения, респективно по заявеното с петитума искане за защита, в какъвто смисъл се дефинира и дейността на съда по определяне на правната квалификация на иска, то доводите за неправилно определена правна квалификация са оплаквания за неправилност на акта, а не основание за неговата недопустимост. Още по-малко налага такъв извод и твърдението / основно в приложението/, че съдът е следвало да квалифицира иска по чл.74 ЗС, както била посочила страната в исковата молба. Искът по чл.74 ЗС е иск на владелеца, а не на държателя какъвто е наемателя. След като ищецът е заявил в обстоятелствената част на исковата молба,че е бил наемател на подобрения имот, то правната квалификация на неговия иск не може да бъде подведена под нормата на чл.74 ЗС – изрично ТР №82/68г. и ПП ВС №6/74г. С оглед горното и поставените въпроси относно правната квалификация на иска не обосновават наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси в по-голямата си част са хипотетични и фактически, а не правни, свързани с решаващите изводи на въззивният съд, какъвто следва да бъде релевантния въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Но дори от тях да бъде изведен релевантен, то налице би било единствено общо основание за допускане на решението до касационно обжалване Поставените въпроси не са обвързани конкретно с допълнителен критерий, като страната общо и хипотетично е разглеждала противоречие на решението с цитирана практика, а не конкретно поставен от нея въпрос, сравняван като разрешение в приложените решения. Тъй като не решението следва да „ противоречи”, а именно правният въпрос следва да бъде разрешен противоречиво в сравняваните актове, то се налага извод и за необосновано въвеждане на допълнителния критерий. Касаторът е развил довод за противоречие с ППВС №1 /79г. във връзка с приетото, че връзката между обедняване и обогатяване не е причинна. Като е цитирал още редица решения на ВКС, за които е поддържал, че „утвърждават” именно този извод. Така въведеното оплакване, обаче не кореспондира с нито един от решаващите изводи на състава, който не е разглеждал връзката между обедняването и обогатяването като причинно – следствена. Дори самият касатор не е твърдял такова мотивиране на обжалвания резултат.Нещо повече, задължителната за съдилищата практика е била съобразена от състава, който се е позовал и е извел изводите си въз основа на нея. При липса на посочено конкретно противоречие от касатора, се налага извод, че такова не е допуснато и при останалите сочени съдебни актове, тъй като това е единствения обединителен критерий, по който касаторът е твърдял такова противоречие.
Не се обоснова извод за противоречие и по отношение на лаконично поддържаното от касатора, че ищецът не е доказал претенцията си и поради това съдът не взел предвид определение №455/16 на ВКС, с което според страна ВКС „дефинирала начина на доказване на СМР”. Д. е правно необоснован, тъй като дори и от поставените в тази връзка / въпроси 3 и 4 / да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава допълнителен критерий. Посоченото определение, с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване, не съставлява практика – арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г. Други актове в тази връзка не са посочени. Или с така въведените в изложението доводи не се обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, посочено от страната също не са приложени актове на съдилищата, нито е обосновавано конкретно противоречиво разрешаване на някой от поставените въпроси, поради което и това основание не е било установено от касатора.
Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка, с което е поставил въпроса – За да е налице това основание, обаче, касатора следва да обоснове, че някой от конкретно формулираните правни въпроси, е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото и необосновано оплакване за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.59 ЗЗД от въззивният съд, а и оплакването му за неправилност на изводите на състава по принцип е ирелевантно за производството по чл.288 ГПК.Освен това, както и самата страна е посочила по приложението на чл.59 ЗЗД е налице многобройна задължителна практика, поради което е било необходимо страната да конкретизира твърденията си и да ги обоснове правно,тъй като наличието на такава практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При така депозираното изложение не се обосновава основателен довод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №303 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 149/2016 г. на Софийски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: