1
Р Е Ш Е Н И Е
№122
[населено място], 20.07.2016 год.
В и м е т о н а н а р о д а
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря: М.Миланова
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 3589/15г.
Производството е по чл.47,т.2,4 и 6 ЗМТА, образувано по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място] от 06.10.2015г. по в.арб.д. №115/2015г. по описа на същия съд.
Ищецът поддържа, че не е бил уведомен за заведеното арбитражно дело и не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата. Поддържал е още нищожност на арбитражната клауза,изведена от нищожност на сключения между страните договор за наем, поради липса на съгласие и подписване на договора от лице, което не е представлявало надлежно дружеството – наемодател. Ищецът е посочил още като основание за отмяна и това по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, което е обосновал лаконично с нарушение на чл.11 от Правилника на АС при Е.- спорът бил разгледан от арбитър, действащ еднолично, без това да е било регламентирано в посочения текст.
Ответникът – [фирма], [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неоснователност на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 06.10.2015г. по в.арб.д. №115/15г.арбитър при Арбитражен съд при Европейската юридическа палата – [населено място] е уважил предявените искове на [фирма], [населено място] против [фирма] , [населено място], квалифицирани като: установителен иск- за признаване съществуването на договор за наем между страните от 15.07.2015г. и осъдителен иск – за сумата 10000лв. – съставляващи договорна неустойка по чл.13 от същия договор.
Ищецът не установява, наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА/ разгледано хронологично съобразно изложението в исковата молба/. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила, той е бил лишен от възможност да участва в арбитражното производство – не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство или поради независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. В разглеждания случай,съобщение за образуване на арбитражното производство и връчване на препис от исковата молба с указания е било осъществено чрез куриер, който е удостоверил, че на 06.09.2015г. са връчени тези книжа по описаната товарителница при отказ от получаване. Това връчване е прието за редовно от арбиртъра, разглеждащ делото. Същият е извършил, преценка за изпълнение изискванията на чл.10, ал.6 от Правилника на АС при Европейската юридическа палата, регламентиращ като редовно връчване на книжата и отказа от получаване на пратка. Съобразено е и това, че чл.10, ал.7 от същият указва като начало на срока за подаване на отговор на исковата молба датата, на която е бил удостоверен от пощенската служба отказа от получаване на пратката. Така арбитърът изрично и в съответствие с правилата, установени от АС при Е. е обосновал извод за пропускане на срока по чл.55 от Правилника, за подаване отговор на исковата молба. В случая и молителят не отрича, че на 30.09.2015г. е получил от куриер съобщение за провеждане на заседание по арбитражното дело на 06.10.2015г. Същият, обаче, счита, че незаконосъобразно е оставена без уважение от арбитражния съд молба, с която се иска предоставяне на срок за подготовка на защитата и възражение, че не е получен препис от исковата молба.
Това оплакване на страната е неоснователно. Извършената преценка от арбитъра за редовно връчване на исковата молба и книжата по делото е съобразено с изискванията на Правилника на АС при Е.. Налице са данни, че удостовереното от куриерската фирма съответства на установеното с чл.10,ал.7 от цитирания правилник, определящ, че при изпращане на пратката по пощата или чрез куриер за дата на получаване, се счита датата, на която куриера е удостоверил връчване при отказ. Точно това е удостоверено с приложената към арбитражното дело товарителница №60222913129/ извлечение данни/. Освен това за страната не са настъпили и правните последици от това отговора й да не бъде съобразен при разрешаване на спора, тъй като арбитъра е приложил чл.57, ал.1 Правилника и е разгледал подадената от страната молба от 01.10.2015г. С нея е даден отговор на исковата молба, с който ответникът е заявил своите доводи за нищожност на договора – също така разгледани от арбитъра. При това развитие на производството се налага извод, че исковата молба и доказателствата, както и призовка за проведеното заседание са връчени надлежно, според договореното между страните / съобразен правилника на АС/ и следва да се приеме, че не е налице и нередовното уведомяване на ищеца за проведеното арбитражно производство. Или не са налице са предпоставките по чл.47, т.4 ЗМТА.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. С. е поддържал основание за отмяна на постановеното арбитражно решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, то ищецът следва да установи липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА чрез изброяване на предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Силата на пресъдено нещо на абритражното решение, преклудира непредявените в срок възражения на ответника по спора.
В разглеждания случай с отговора на исковата молба пред АС / разгледана от арбитъра по предвидения от правилника ред, макар да е подадена извън срока/ ответникът по спора -сега ищец е заявил, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради това, че договорът за наем, който го обективира е нищожен,с оглед липса на валидно формирано съгласие на дружеството. Тази липса на съгласие е изведена от това, че съобразно договора за управление, управителят не може да извършва самостоятелни търговски разпоредителни сделки, да подписва договори или извършва действия от името и за сметка на дружеството надхвърлящи 50 000лв. Като друго основание за нищожност на договора е посочено, че той е подписан от лице без представителна власт и в нарушение на посочените по-горе правила, приети на заседание на СД на 13.07.2015г., с които в изложения по-горе смисъл се променя договора за управление. Следователно, така направеното възражение очертава и валидно/ според Правилника на АС при Е./ въведените възражения за некомпетентност на арбитражния съд, които следва да бъдат разгледани с оглед заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.Във връзка с това основание ищецът е поддържал,идентични доводи за нищожност на сключения наемен договор между страните, обосноваващ според него и нищожност на съдържащата се в същия арбитражната клауза. Т.е. доводи за недействителност на арбитражното споразумение, свързани с опорочаване на волята на ищеца при сключване на договора за наем.
Оплакванията са неоснователни.В случая арбитражното споразумение, съдържащо се в чл. 17 от договора за наем от 15.07.2015г. е инкорпорирано като клауза в материалноправния договор, поради което същото е валидно и относимо към правоотношенията възникнали по изпълнението на този договор. Клаузата е в писмена форма, която е и форма за съществуване на споразумението / арг. чл.20, ал.2 ЗМТА/, а подписите положени под него не са оспорени.
Неоснователно е изложеното разбиране за нищожност на арбитражната клауза като последица от поддържаната недействителност на договора за наем, поради сключването му при липса на съгласие.Извън това, че арбитражното споразумение е самостоятелен договор и неговото валидно сключване се преценява отделно, то и заявеното от ищеца, че е доказал обстоятелството, че договора е сключен при липса на съгласие е фактически необосновано. Страната не е ангажирала доказателства относно това, че процесния договор е нищожен и в тази връзка като правна последица е нищожно и инкорпорираното в него арбитражно споразумение. Този извод се налага от това, че към момента на сключване на договора и към момента на нотариално удостоверяване на подписите под него като вписан в търговски регистър негов управител е именно подписалия го – Н. Т., като новите управители са вписани по-късно – на 27.07.2015г. Трайна е практиката на ВКС, че действията на управителя против решенията на общото събрание не рефлектират в отношенията към третите лица и поетите към тях задължения, тъй като управителят е представител на дружеството и няма ограничения в представителната власт, освен в хипотеза на няколко управители. Този извод се извлича и от приетото с ТР ОСГТК №3/13г. с което е прието, че дори и при разпореждане с недвижими имот, собственост на дружеството, съгласието на ОС на О. не е необходимо условие за действителността на договора за продажба.Т.е. по аргумент на по-голямото основание, същото е валидно и по отношение на отдаването на собственост на дружеството под наем, което е действие на обикновено управление. Следва да се отбележи, че твърдението на молителя, че бившия управител и управителя на дружеството – наемател живеели в едно домакинство и съответно е налице знание за освобождаването на управителя на ищеца като управител са изцяло неустановени както пред арбитражния съд, така и пред настоящата инстанция.
Ищецът е сочил като основание за отмяна и това по чл.47, ал.1 т.6 ЗМТА. Според цитираната разпоредба, за да е налице основание за отмяна на арбитражното решение, ищецът следва да установи, че образуването на арбитражния съд или провеждането на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва да противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА.Под арбитражен съд следва да се разбира арбитражния състав разглеждащ конкретния спор, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за решаване спора.Следва да се отбележи, че основанието включва не всяко сочено от ищеца процесуално нарушение, а само тези конкретно указани от нормата – по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. В конкретния случай страната лаконично поддържала, че „основанието„ било свързано с нарушаването на чл.11 Правилник на АС – спора бил решен еднолично, без да е налице съгласие по чл.11, ал.2 и на двете страни.
С оглед разгледаната дефинитивност на основанието, така сочените оплаквания не обосновават извод за наличие предпоставките му. Страните са се споразумяли, съобразно приетата арбитражна клауза в чл.17 от договора, спора им да бъде разрешен от Арбитражен съд при Европейската юридическа палата, [населено място], съобразно правилата за ускорено разглеждане на споровете от неговия Правилник. Правилника на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата, [населено място] предвижда в своя чл.47, че при уговорка за бързо разглеждане на спорове,спора се разглежда при ускорено производство и се извършва по тази глава на Правилника / чл.47 и сл. / т.е. изключени са общите правила вкл. и цитираното от страната, обективирано в чл.11. Съгласно чл. 48 решаващият орган в тези случаи се състои от един арбитър, избиран от председателя на арбитражния съд в тридневен срок от постъпването на исковата молба. В случая с разпореждане №1 на председателя на съда е назначен арбитър и зам. арбитър. С оглед изложеното не е налице и поддържаното от ищеца противоречие с конкретна норма, тъй като както бе обосновано страните изрично са се споразумяли спора им да бъде разгледан по ускорена процедура, предвидена в Правилника на АС т.е. не е налице сочената хипотеза на чл.11, ал.2 от правилника .
Следователно,становището на ищеца, че образуването на арбитражния състав и арбитражната процедура са проведени в нарушение на правилата е неоснователно.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от на [фирма], [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на решение от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място] от 06.10.2015г. по в.арб.д. №115/2015г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: