3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 18.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №3076/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] срещу решение №144 от 23.06.2017г. по гр.д.196/17г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Я. С. К., чрез пълномощника си адв. Н. В. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Подал е насрещна касационна жалба.
Ответницата по касационната жалба – Л. Д. К. е на становище, че жалбата на ЗК [фирма] е неоснователна, както и че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Същата е подадена срещу възивното решение, в частта му, с която на Я. К. е присъдено допълнително обезщетение за претърпени от ПТП вреди в размер на 10000лв.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Ст. Р., е поддържала, че въззивният съд „ неправилно” е приложил материалния закон. Посочил е, че счита за налично основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК ”доколкото въпросът за размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, вследствие на счупване на бедрена кост” бил решаван противоречиво от съдилищата като са изброени решение на ВКС, СГС, ОС и ПОС. Обобщено е, че при тези решения се определяни обезщетения за неимуществени вреди в по-нисък от определения от въззивния съд размер, като само в едно от тях размерът бил сходен. Освен това, лаконично е поддържано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставен въпросът – „ По какъв начин справедливостта намира външен израз в съдебният акт”. Кратко е посочено, че било налице противоречие с тълкувателна практика,която не била загубила смисъл, според касатора, а именно – ПП ВС № 4 /68г.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, първият общо поставен въпрос, е по скоро фактически, отколкото правен, но от него дори и да се изведе релевантен, то налице би било единствено общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Страната не е развила доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е посочила общо кратки доводи, свързани с определяне на размера на обезщетението по конкретните дела и определяне на стойностния адекват на претърпяната по конкретния спор вреда, а като извод на така посоченото е поддържано оплакване, че обезщетението било завишено. Извън това, че по делата липсва фактически идентитет с разглеждания спор, то и приложените решения на съдилищата не са влезли в сила и съответно не съставляват практика по смисъла на т.3 ТР ОСГТК №1 /09г., а единственото решение на ВКС, което обективира практика, въпреки че това е без значение за горинте изводи, съдържа определяне на размер сходен с определения по делото. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Правилността на изводите на въззивния съд, интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или оплакването, свързано с неправилност на изводите на съда във връзка със сочените решения не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поради това и така поддържаното противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Поставеният въпрос с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е релевантен, тъй като не е разглеждан от възивният съд и съответно не е формирал решаващите му изводи. Освен това, общото посочване, за това, че по този въпрос съдът се е отклонил от задължителна за него тълкувателна практика, съставлява твърдение, свързано с друго основание, а не с поддържаното по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното и при така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване по разглежданата жалба на застрахователя. При този изход на спора насрещната касационна жалба на основание чл. 287,ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана. На ответниците Л. Д. К. и Я. С. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите и установени надлежно разноски в размер на по 500лв. за всеки едни от тях, съобразно приложените списъци по чл.80 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] срещу решение №144 от 23.06.2017г. по гр.д.196/17г. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Я. С. К. срещу решение №144 от 23.06.2017г. по гр.д.196/17г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма] да заплати на Я. С. К. и Л. Д. К. – на всеки едни от тях по 500лв. направени разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: