О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 27.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №590/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №359 от 11.11.2016г. по гр.д. №599/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] чрез пълномощника си – адв. Е.П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е поставил въпросът :”..длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения”, за който е поддържал, че е разрешен в противоречие с изброени интерпретирани като правен извод решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Касаторът е уточнил въпросът си, като е изброил обстоятелства, по които според него съдът не се бил произнесъл.Поставен е въпросът: ”… длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допуснати и събрани доказателства по делото.” И по този въпрос е поддържано противоречие с изброени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.Поставен е въпросът – „ Как трябва да процедира въззивният съд и длъжен ли е да дава указания на страните по смисъла на чл.146 ГПК, включително дали следва да състави нов доклад по делото и ако смята, че първоинстанционния доклад е неправилен, и дали следва да даде указания на страните, че не сочат доказателства за определени обстоятелства ”. Страната е развила оплакването си за това, че първостепенния съд не бил съставил доклад по делото, който да „съдържа всички реквизити по чл.146 ГПК”. Посочено е още, че според трайната съдебна практика / изброени решения на ВКС/за възивният съд съществувало задължение при допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с доклада да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и даде съответните указания на страните, като укаже фактите, които се нуждаят от доказване.Касаторът е поддържал, че П. се бил произнесъл и по материалноправен въпрос:” Може ли да намери действие приложението на чл.301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството – купувач лица, както и може ли само въз основа на превозни билети, едностранно изготвени от дружеството продавач да се приеме, че е налице облигационна връзка между страните”. Въпросът е обоснован с подробни оплаквания за неправилност на приетото от възивният съд.Сочено е противоречие с решение на ВКС и решение на П..Други доводи не са развити.
Първият поставен въпрос не е релевантен, съобразно приетата със т.1 ТР ОСГТК №1/09г. дефинитивност на общото основание, тъй като не е съобразен с решаващите изводи на състава, нито е поддържан поради такъв порок на процедирането на въззивният съд, който да рефлектира върху неговите решаващи изводи. Страната се е позовавала, за да го постави, на оплакването си, че съдът „не взел под внимание”, изброени обстоятелства, свързани с нейната защита, които същата счита за неправилно интерпретирани от състава. Или оплакванията са свързани с обстоятелства, които са сочени като недоказани с представените доказателства т.е. свързани с неправилност на приетото от съда, а не с направени от касатора/ въззивник в производството пред П./ конкретни правозащитни възражения, чието неразглеждане би се отразило на постановения резултат. Изброените конкретни факти – като например- липсата на доказателства за наличие на договор между страните, срока за издаване на фактурата, непредаване на стоката и др. подобни, като пряко свързани с основателността и доказаността на иска са били обсъждани от въззивният съд, приел обратното на твърдяното от касатора по тяхното доказване. Несъгласието с тези изводи на състава съставлява, именно, оплакване за неправилност на акта, а не релевантен довод по чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен. Той е обоснован с необсъждане от страна на възивният съд на показанията на допуснатите свидетели и на представената от ищеца фактура. Този довод е фактически неверен- съдът е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК, като е възприел изцяло фактическите и правни констатации на първата инстанция Независимо от това, същият е развил и самостоятелни мотиви, обосноваващи неговия извод за основателност на претенцията и в тази връзка същият е обсъждал както свидетелските показания, така и посочената от касатора фактура. Както вече бе отбелязано, несъгласието с направените правни изводи е довод по тяхната правилност и поради това е ирелевантен към настоящата фаза на касационното производство. С оглед необосноваване с така поставените въпроси на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, без правно значение са и приложените съдебни актове.
Третият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага от неговото съдържание, в което касаторът е поставил условието въззивният съд да е направил извод за неправилност на доклада на първата инстанция. В случая, така указаната във въпроса предпоставка не е налице, тъй като съставът на П. е разгледал оплакването на касатора за допуснато нарушение от първостепенния съд във връзка с доклада и е мотивирал извода си, че не е необходим нов доклад по делото, поради това, че независимо от неточностите при съставяне на доклада на страните не е отказано събирането на доказателства, които са релевантни за спора, а и в случая страната не прави искания за нови доказателства. Не се твърди и в касационната жалба, че не са събрани и допуснати конкретни доказателства, които биха довели до различни от направените правни изводи, нито е посочено, че дадено релевантно доказателство, което страната е искала да бъде събрано не е било. В тази връзка оплакването й в изложението, че въззивният съд е дължал различно процесуално поведение, без да бъде обоснована рефлексията му спрямо решаващите мотиви на състава – т.е. с какво необходимото според касатора , процесуално действие би довело до различни фактически и правни констатации, е ирелевантно за основанията за допускане на касационно обжалване. Този извод се налага от приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание/ т.1 ТРОСГТК №1/09г./ – същото следва да бъде изведено от конкретни решаващи мотиви на състава, обусловили самостоятелно обжалвания правен резултат. Същото е приложимо и към процедирането на съда / с оглед процесуалноправните въпроси/ Във всички случаи релевантността на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде изведен от значението на това процедиране за конкретни решаващи изводи. Такова не е направено от страната, а необоснованото окато правни доводи твърдение, че различно процедиране би довело до отхвърляне на иска е ирелевантно доколкото липсва конкретност по основателността му.
Четвъртият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен. Но дори и от него да бъде изведен правен въпрос, то страната не обосновава допълнително основание по него. Сочила е противоречие с решение №62/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №169/13г. на П.. Решение № 62/09г. е формирало по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по въпроси свързани с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, счетоводните книги и приложението на чл.301 ГПК. С това решение е разгледано значението на експедиционните бележки като доказателство за получаване на отразените в едностранно подписани фактури стоки. Така приетото е неотносимо към разглеждания случай, при който въззивният състав е съобразявал различни от експедиционните бележки документи – превозни билети, индивидуализирани с номерата си и съобразени с императивната уредба за издаването им – както наличието на образец, така и регистрацията им и надлежното им заверяване от Регионалната дирекция по горите. Изричното законодателство, предполагащо изпълнение на редица изисквания по маркирането, превозването и складирането на дървесината / подробно разгледани от състава на П. в контекста на чл.211 ЗГ / води до извод, че е разгледана различна правна и фактическа хипотеза, която като специфична- отразяваща и предполагаща приложение на специална правна уредба, дерогира общата и съответно предполага различни правни изводи и поради това спрямо нея не може да намери приложение направения с цитираното решение правен извод. Решението на П., като съдебен акт е относимо към основанието по чл.280, ал.1,т..2 ГПК, която изисква наличие на фактически идентитет в сравняваните съдебни актове- при който при еднакви факти са направени различни правни изводи. В случая точно това не е налице, тъй като с приложеното решение, отново не се третира специфичната хипотеза, разгледана с въззивното решение.Или с оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
С оглед така депозираното изложение, следователно, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №359 от 11.11.2016г. по гр.д. №599/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: