3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 05.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №202/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] / н/ против решение №329 от 27.10.2016г. по гр.д. №382/16г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът след интерпретиране на мотивите на въззивният съд в контекста на оплакването си за неправилност на решението е развил разбирането си, че e налице противоречие с решение № 151/13г.на ВКС, І т.о по отношение на това в чий интерес действа синдика при осъдителни искове. Страната подробно е развила доводи във връзка с такова поддържано от нея противоречие и по отношение на приетото с решение на ПАС, обосноваващо според него възможността синдикът да се позове на чл.181 ГПК и оспори достоверността на датата на представен частен документ, въпреки че същият носи подписа на представител на несъстоятелния длъжник. Разгледано е и противоречие с друго решение на ВКС, относно дефиниране на понятието „ трето лице” Така е поставен въпросът – „Дали синдикът, водейки осъдителен иск в полза на масата на несъстоятелността е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК относно документи, подписани от лицата, управлявали и представлявали дружеството в несъстоятелност в минал момент”. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,във връзка с което е поставила въпросът – „ В защита интересите на кредиторите ли действа синдика при предявяване на осъдителния иск за попълване масата на несъстоятелността и има ли право при воденето на такива искове да оспорва достоверността на датата на документи, подписани от законен представител на несъстоятелния длъжник на основание чл.181 от ГПК.” Подробно е развито разбирането на касатора по въпроса.
От първият поставен въпрос, макар и некоректно формулиран, с оглед непосочване от касатора на вида на търсената защита, с уточнение, че се касае за осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, по който синдикът действа като представляващ дружеството, а не като орган на несъстоятелността, би могъл да бъде изведен релевантен въпрос, съобразно приетата със т.1 ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност на общото основание. По него страната, обаче не установява допълнителен критерий. Тя е поддържала наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла отклонение на състава при разрешаване на поставения въпрос от задължителна за него практика- решение № 151/13 на ВКС, І т.о. Това решение, обаче формира задължителна практика по въпроси, които са ирелевантни за повдигнатия правен спор, а именно – „1/ За възможността въззивният съд да игнорира доказателствената сила на частни свидетелстващи документи – разходни касови ордери, за които в първата инстанция не е откривано производство по чл.154 ГПК независимо от възражението на ответника за тяхната автентичност. 2/ За автентичността на частен свидетелстващ документ, издаден от лице без представителна власт по отношение на търговец, ако последния веднага след узнаването не се е противопоставил „. Ирелевантно за установяване на поддържаното основание е и решение №235/10г. на ВКС, което изобщо не разглежда поставеният въпрос, а обективира разрешаване на въпрос, който макар и обобщаващ понятието „ трето лице” по отношение на обвързването му с достоверната дата на частния свидетелстващ документ не разглежда положението на синдика при предявяване на искове, в които той представлява дружеството в несъстоятелност. И тъй като именно това е разгледал въззивният съд и в този смисъл е и поставения въпрос, то и общите положения третирани от решението на ВКС са ирелевантни спрямо повдигнатия правен спор. Решението на Пловдивски окръжен съд също не установява предпоставки по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не е налице предвиденото изискване за наличието му – а именно – фактически идентитет на сравняваните съдебни актове – решението на ПАС по т.д. 1292/13г. има за предмет иск по чл.646 ТЗ, какъвто не е разглеждания случай
Вторият поставен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната го е поставила, с оглед наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поддържания от нея отговор на въпроса, разгледан в контекста на конкретното й оплакване за неправилност на акта и разбирането й за основателност на предявените искове, което по принцип е ирелевантно в производство по чл.288 ГПК.
С оглед така депозираното изложение, следователно, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №329 от 27.10.2016г. по гр.д. №382/16г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: