О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 12.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1318/2016 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Г. Г. и С. Н. Г. и двамата от [населено място] против решение №153 от 09.02.2016 г. по т.д. №2456/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. Н. Банков е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са посочили, че предмет на въззивното производство след оттегляне на другите искове е единствено този за прогласяване нищожност на чл.12 от договора между страните, представляващ арбитражна клауза.Страната е заявила, че по 1,2, 5 и 6 въпрос поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е изброила решения на ВКС, приложени служебно. Посочила е още, че по 5,6, 3 и 4 въпроси поддържа и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е установила съдебна практика по тях. Касаторът е изложил накратко оплакванията си за неправилност на акта квалифицирани като „ по оспорване на решението като неправилно”. Така с обосноваване на неправилност на мотивирането на състава е поставен първият въпрос – „След като в производството, Съдът е установил, че договора е предварително изготвен от търговец имащ господстващо положение на пазара на услугата, за изпълнение, на която е сключен договора, че потребителя писмено е възразил срещу клаузи от договора и търговеца писмено откаже тяхната промяна, разпоредбата на чл.146, ал.1 З. задължава ли съда да извърши преценка за неравноправността на клаузата в договора между търговец, която не е била оспорена от потребителя преди образуване на производството, но за която е предявен иск за прогласяване на нейната нищожност, поради нейната неравноправност …” В същият смисъл , свързани с индивидуалното договаряне на арбитражната клауза са поставени и обозначените като „втори въпрос”, още два въпроса.
От тези въпроси може да бъде изведен релевантен, въпреки че не са обосновани изрично с приетото от състава, но са свързани с разгледани от съда елементи от фактическия състав на иска по чл.143, т.16 3ЗП. Т.е. могат да бъдат приети като относими към решаващите изводи на съда за неоснователност на иска. Касаторите, обаче не обосновават допълнителен критерий по тях. Доколкото са ги включили в общо изброяване с други въпроси, свързани с различни правни изводи – относно вида на обекта, който се присъединява, вида на бъдещата постройка в този обект и вида дейност, която предполага използването на присъединявания към ел-. мрежата обект, соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е обосновано, тъй като изброените решения, не са коментирани във връзка с конкретно противоречие именно по разглежданите въпроси, свързани с индивидуално договаряне на арбитражната клауза. Общото изброяване на решения, чийто обобщаващ извод е изложен лаконично от касаторите, а именно – че при преценка за неравноправност на договорна клауза, съдът бил длъжен да изследва и установи дали клаузата отговаря на недобросъвестност и дали не е в „ ущърб” на потребителя, също не обосновава довод за наличие предпоставките на обсъжданото основание. Този извод се налага от това, че така посочения като обобщаващ мотив на сравняваните съдебни актове не е обоснован с оглед основанието, по което е поддържан, а и съдът изобщо не се отклонил от тази задължителна практика, като подробно е разгледал изискванията на разпоредбата на чл.143 З. и е съобразил именно посоченото от касаторите като обобщение на практиката на ВКС. Доколкото приложените служебно съдебни актове разглеждат различни въпроси при различни фактически обстоятелства, предполагащи различни прави изводи, разгледаното кратко обосноваване не установява наличие на твърдяното основание. Така например решение № 77 /15г.на ВКС, ІІІ г.о. формира практика по въпроса за неравноправност на клауза в договор за банков кредит, с която се уговаря едностранно изменение на лихвения процент от банката при наличие на общи условия, решение № 103/15г. на ВКС, ІІ то.. също третира договор сключен при общи условия, с такъв предмет са и другите цитирани решения- всичките поради това неотносими към разглеждания случай, който не е сключен при общи условия. Или по тези въпроси касаторите не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на останалите въпроси, свързани с квалификацията на бъдещата постройка като луксозна вещ, с възможността за извършване на търговска дейност по смисъла на чл. 367 ЗЗД. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че тези въпроси на касаторите не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича, от това, че същите не са свързани с решаващите мотиви на съда, който по иска по чл.33 ЗЗД е приел, че крайната нужда се свързва с недостатъчност на парични средства и с договаряне при явно неизгодни условия, съобразно което да е нарушен, принципа за еквивалентност на престациите. Тези фактически състави е обобщил съда са неотносими към искането на унищожаемост на арбитражна клауза в договора. Това са решаващите изводи на състава.Отбелязването, че освен това басейнът съставлява луксозна вещ и не се свързва с понятието крайна нужда, следователно не е извод обусловил обжалвания резултат. Следователно, касаторите са поставили въпросите си, не с оглед решаващите изводи на състава, а в контекста на оплакванията си за неправилност на изводите на съда, относно крайният извод за неоснователност на предявения иск и са адаптирани към въведеното пред въззивната инстанция разбиране на страната за основателност на претенцията. Тъй като формулирането на правен въпрос, съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
По петия и шести въпрос е посочено както основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в каквато връзка липсват изложени доводи така и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по който също липсват развити съображения. В тази връзка дори и да бъдат приети за релевантни поставените въпроси, не е обоснован допълнителен критерий. Този извод се налага поради това, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторите общо са посочили и спрямо който са изброили обсъдените по-горе във връзка с първите два въпроса решения, неотносими дори и като обобщен правен извод към тези въпроси, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тази дефинитивност на основанието в изложението липсват каквито и да било доводи свързани с него. Страната както вече бе отбелязано се е задоволила да изброи съдебни актове на ВКС, без да изложи каквито и да било доводи за относимостта на тези актове към разглеждания спор, нито е обосновано отклонение на въззивния съд при процедирането му от разрешените процесуални, респ. материалноправни въпроси с така изброената задължителна практика, която поради разглеждането на различни правни хипотези, предполагащи отговор на различни правни въпроси от разглежданите от В. е ирелевантна. Или основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по тези въпроси не е установено.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст са посочили и възпроизвели касаторите, то те следва да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси нито посочване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията за неправилност на акта са без правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 2400лв., съгласно чл. 78,ал.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 09.02.2016 г. по т.д. №2456/2015 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Г. Г. и С. Н. Г. и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: