О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 25.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „СК-13 Финанс“АД против решение № 1463/12.06.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1573/04.08.2017г. по т.д. № 3530/2016г. на СГС за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Здравец инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ на договор за ипотека, сключен на 19.12.2007г. с нотариален акт №80, т. ІІІ, рег. №6005, д. №426/2007г. между „Зравец И.“ЕООД /в несъстоятелност/ и „К. 98“ ЕООД, както и искове за осъждане на „К. 98“ ЕООД да върне на основание чл. 34 ЗЗД, евентуално на основание чл. 108 ЗС, евентуално на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Здравец И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ 23 бр. недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. София и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно. Излага съображения, че ответникът „Здравец И.“ЕООД /н/ е бил лишен от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван. Въззивният съд не се е произнесъл по искането му за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Освен това не са били обсъдени всички доводи и доказателства на касатора за: недействителност на публичните продани на процесните недвижими имоти; недействителност на ипотеката поради заобикаляне на закона – чл.616, ал.2, т.2 ТЗ вр. чл.26, ал.1 ЗЗД; приложение на чл.647, ал.1, т.1 ТЗ спрямо всички безвъзмездни сделки, вкл. и ипотеката. Счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Синдикът на „Здравец И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ Е. Т. не е изразил становище по касационната жалба.
Ответникът по касацията „К. 98“ЕООД е изложил в писмения си отговор съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касацията „Здравец И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ за обявяване за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Здравец И.“ЕООД /н/ на договор за ипотека, сключен на 19.12.2007г. между „Здравец И.“ЕООД /н/ и „К. 98“ ЕООД, за която се твърди, че е безвъзмездна сделка, по която страна е свързана с длъжника лице и която сделка е извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Обуславящ крайното правно разрешение на спора е изводът на САС, че в ТЗ са предвидени специални основания за недействителност на обезпеченията – чл.646, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 ТЗ, чл.647, ал.1,т.4 и т.5 ТЗ, които изключват приложението спрямо тях на общите основания за недействителност по останалите текстове на чл.646 и чл.647 и в частност на чл.647, ал.1, т.1 ТЗ. В тази връзка е намерил за ирелевантни към спора оплакванията на „СК-13 Финанс“АД за незаконосъобразност на публичните продани /в рамките на инвидидуални изпълнителни производства, в резлутат на които за купувач на имотите по ипотеката е обявен „К. 98“ЕООД/, тъй като това оспорване следва да се извърши по иск по чл.496, ал.3 ГПК, а не в производство по чл.647 ТЗ. Според въззивната инстанция уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ предпоставя действителност на ипотеката, поради което действителността на възникването, изискуемостта и размерът на обезпечените с ипотеката вземания са ирелевантни за основателността на иска. По отношение на оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение предвид заличаване в търговския регистър на управителя на ответника-несъстоятелен длъжник, САС е приел, че съдебният акт е допустим като е приложил чл.147, ал.1 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните?; 2/ Трябва ли да има мотиви решението, трябва ли мотивите да са ясни и пълни, липсват ли мотиви, когато те са непълни и неясни?; 3/ Може ли действителността на публична продан на осн. чл.496, ал.3 ГПК да се релевира инцидентно или такова оспорване е допустимо само по исков ред?; 4/ Нищожен ли е договор за ипотека с оглед отпуснат на длъжник кредит от съдружник или акционер – чл.616, ал.2, т.2 ТЗ вр. чл.26, ал.1 ЗЗД?; 5/Допустимо ли е назначаване на особен представител на ЮЛ и специално на длъжника в производство по несъстоятелност, на осн. чл.29 ГПК за сметка на ищеца, когато няма назначен представителен орган с оглед приложението на чл.635, ал.3 ТЗ? Първите три въпроса са поставени при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953г., ТР № 1/ 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение № 251/06.03.2018г. по т.д. № 593/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 129/22.10.2015г. по гр.д. № 2091/2015г. на ВКС, II г.о. и мн. др. Останалите два въпроса са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – според касатора същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
На се налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради евентуална негова недопустимост в сочените от касатора хипотези – ответникът „Здравец И.“ЕООД /н/ е бил лишен от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван и е изпълнено условието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, по който довод не се е произнесъл въззивния съд.
По отношение участието на несъстоятелния длъжник следва да се има предвид, че същият като страна по атакуваната с иска по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ сделка – договор за ипотека, е бил конституиран като ответник в процеса, само който въпрос има значение за допустимостта на иска, а оттук и за допустимостта на постановеното по отменителния иск решение. Въззивният съд е разгледал иск, по който са били конституирани в качеството им на задължителни необходими другари на страната на ответника и двете страни по оспорената от ищеца сделка. Начина на призоваване на ответника „Здравец И.“ЕООД /н/ касае спазването на процесуалните правила за движение на делото, гарантиращи упражняване на правото на защита на конкретна страна. Следователно този въпрос, както и формулираният в изложението пети въпрос, са от значение за правилността на въззивното решение, а не за допустимостта на същото, и могат да бъдат разгледани от касационната инстанция, само ако оплакването за евентуално нарушение на процесуалния закон е направено от страната, чиито права са увредени, а не и от насрещната страна в процеса. Не е налице изключение по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК и касаторът не може да упражнява пред съда чужди процесуални права като прави оплакване в изложения по-горе смисъл. Съставът на ВКС констатира, че пред първоинстанционния съд с молба на л.359 касаторът е направил искане за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК, по която въззивната инстанция не е взела отношение с оглед правомощието си по чл.269, ал.1 ГПК. Касационната инстанция също е задължена на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК служебно да допусне касационно обжалване, ако е налице евентуална недопустимост на въззивното решение. В случая не се констатира такава. Видно от цитираната молба за спиране и в приложената към нея жалба до Софийска градска прокуратура касаторът е навел твърдения за извършени нарушения по три изпълнителни дела на ЧСИ М. П. във връзка с възлагане на имотите по процесната ипотека на купувача в публичните продани „К. 98“ЕООД и е поискал проверка от прокуратурата на тези си твърдения. Следователно не е установена хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Касае се до твърдения за нарушения на процедурата по изпълнителни дела, които нямат значение за спора по отменителния иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и предявеният изрично по волята на касатора в исковата молба като евентуален, при уважаване на отметнителния иск, иск за връщане на даденото по сделката в масата на несъстоятелността.
По останалите правни въпроси, въведени от касатора, настоящият състав на ВКС намира следното:
По първите два процесуалноправни въпроса не се констатира осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната от касатора и служебно известната на съда съдебна практика на ВКС: Решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г.о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о. и др., последователно се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща.
При произнасянето си въззивният съд не се е отклонил от така посочената съдебна практика. Твърдението на касатора, че не са обсъдени нито един негов довод или възражение и не са разгледани исковете, не отговаря на обективираните в мотивите на решението на САС изводи. Конкретно „СК-13 Финанс“АД поставя тези два правни въпроса в контекста на оплакване за необсъждане на доводите му за недействителност на публичните продани, за недействителност на ипотеката и за приложение на чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и спрямо ипотеката като сделка. Обуславящ изхода от конкретния правен спор е изводът на САС относно невъзможността договор за ипотека да бъде атакуван по реда на отменителен иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.1 ТЗ – като безвъзмездна сделка / извън обичайното дарение/, по която е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Подробно въззивният съд е изложил аргументи като е изходил от обезпечителния характер на ипотеката като сделка; от съществуването на редица контретно предвидени в ТЗ специални хипотези на искове за попълване масата на несъстоятелността по отношение на ипотеките със специфични за всяка от тях допълнителни елементи: напр. извършени след откриване на производството по несъстоятелност / чл.646, ал.1, т.2 ТЗ /; за обезпечавани на собствени на длъжника и необезпечени дотогава задължения, но извършени след датата на неплатежоспособността и до една година / две при недобросъвестност на кредитора/ преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност / чл.646, ал.2 , т.2 ТЗ/; за чужди задължения / чл.647, ал.1, т.4 и т.5 ТЗ/. Поради което е заключил, че специалните основания за недействителност на обезпеченията изключват приложението спрямо тях на общите основания за недействителност по останалите текстове на чл.646 и чл.647 ТЗ.
Следователно въззивната инстанция не само се е произнесла по довода на касатора, но произнасянето й съответства и на практиката на ВКС по този въпрос. С решение № 238/15.01.2019г. по т.д. № 2668/2017г. на ВКС, I т.о. е прието, че в ТЗ има специално установен ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу учредените от длъжника вещни обезпечения, включително и договорите за учредяване на ипотека. Защитата чрез исковете по чл.646, ал.2, т.2 и чл.647, ал.1, т.4 и т.5 ТЗ е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение разпределението на масата на несъстоятелността. При обезпечителните договори увреждането на кредиторите на масата на несъстоятелността не се изразява в непосредствено намаляване на активите на длъжника. Чрез обезпечението на собствено задължение / както е в процесния случай/ длъжникът създава по-благоприятно положение за определен кредитор спрямо останалите кредитори, за разлика от обезпечаване на чужди задължения, при което се накърнява масата на несъстоятелността, тъй като създава особена привилегия на лице, което не е кредитор, но въпреки това ще бъде удовлетворено привилигеровано от предмета на обезпечението. Ето защо в първия случай защитата е чрез преферентен иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, който не защитава интересите на кредиторите в отношенията им с длъжника, а урежда отношенията между самите кредитори на несъстоятелността, а във втория случай – с искове по чл.647, ал.1, т.4 и 5 ТЗ в защита интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Отграничаването на горепосочените хипотези относно обезпечителните договори от другите хипотези на искове по чл.646 и чл.647 ТЗ сочи, че отделните хипотези не се намират една към друга в съотношение на обща към специална, а са от един и същи ред, като определено действие или сделка може да подада в приложното поле само на една от тези хипотези.
САС се е произнесъл и по останалите доводи на касатора. По отношение на твърденията за недействителност на публичната продан е приел, че не може инцидентно по иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и свързания с него иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността да се съборазява законосъобразността на публични продани, проведени в индивидуални изпълнителни производства, предприети от отделни кредитори на несъстоятелността. По отношение на доводите за недействителност на ипотеката предвид действителното възникване, изискуемостта и размерът на обезпечените с ипотеката вземания, е посочил, че характерът на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ предпоставя като елемент от фактическия състав атакуваната сделка да е действителна, т.е. само поради определена нейна специфика / страна, срок и пр./ законодателят е предвидил възможност с оглед интересите на всички кредитори на несъстоятелността тя да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях. Изводът е обобщителен по отношение на всички възможни хипотези на недействителност на договора за ипотека, вкл. и при заобикаляне на закона /основание, което касаторът свързва с чл.616, ал.2, т.2 ТЗ/. Освен това с оглед петитума на исковата молба касаторът не предявява иск за нищожност на договора за ипотека, поради което и четвърти въпрос не се явява обуславящ крайния правен изход от спора.
Трети въпрос, поставени от касатора, също не изпълнява изискването към общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Има значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. Приложението на нормата на чл.496, ал.3 ГПК, предвиждаща ред за оспорване на действителността на публичните продажби при невнасяне на цената от купувача, се свързва от самия касатор с иска за връщане на възложените имоти в масата на несъстоятелността. Същият този иск той е предявил като евентуален, при уважаване на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, което е в унисон с изричното правило на чл.649, ал.2 ТЗ кредитор на несъстоятелността да може да предяви пред съд осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността единствено в хипотезата на обусловен такъв от отменителни искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и по чл.135 ЗЗД. Самостоятелен иск по чл.108 ЗС, чл.34 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД по отношение на ипотекираните имоти като лице, което не е титуляр на защитаваното с тези искове спорно материално право, кредиторът на несъстоятелността не е допустимо да води. Следователно с оглед изхода от спора по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ повдигнатият въпрос във връзка с приложението на чл.496, ал.3 ГПК се явява ирелевантен за делото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
В полза на ответника по касацията „К. 98“ ЕООД следва да се възложат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 3500лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед изхода от спора за сметка на масата на несъстоятелността на „Здравец инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ на осн. чл.649, ал.6 ТЗ е дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 30лв.
Водим от горното, състав на Първо отделение на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1463/12.06.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „СК-13 Финанс“АД да заплати на „К. 98“ ЕООД сумата от 3500 лв., представляваща сторените от последното разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Здравец инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на ВКС сумата от 30лв., представляваща дължимата държавна такса за настоящата инстанция, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: