ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
[населено място], 12.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1495/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на П. Д. Д. против определение № 224/05.04.2019 год. по в.т.д. № 542/2017 год. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя, за тълкуване на влязлото в сила решение № 21/18.01.2018 год. по същото дело, с което П. Д. Д., в качеството му на поръчител, е осъден да заплати на „Прокредит Банк България“ ЕАД, [населено място], сумата от 29700,01 лева – незаплатена главница по договор за земеделски кредит от 16.09.2008 год., ведно с направените пред първа и втора инстанция разноски. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на определението по чл. 251 ГПК, мотивирано с разбирането му за наличие на процесуалните предпоставки за тълкуване на решението. Счита, че решаващият въззивен състав е извел неписани предпоставки, обуславящи процесуалната му възможност да дири авторитетно тълкуване на формираната и обективирана воля на правораздавателния орган, ограничавайки приложимостта на чл. 251, ал. 2 ГПК до диспозитива на съдебното решение. Жалбоподателят изразява неразбиране по въпроса кой е неговият кредитор и подлежи ли на принудително изпълнение решението, при положение, че взискателят бил заявил пред БНБ, че обезпеченият от него кредит бил закрит и равен на „0“, поради което счита за необходимо тълкуване на мотивите и доводите на Апелативен съд – Варна в постановеното от съда решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съставът съобрази следното:
С молбата по чл. 251 ГПК страната е претендирала тълкуване на въззивното решение, в аспект на неяснота относно правоотношението, по което е осъден да заплати дължимата главница; относно сделката, породила това правоотношение и начина й на индивидуализиране в исковата молба; относно неговия кредитор и връзката му с взискателя „ПроКредит Банк (България)“ АД и относно принудителната изпълняемост на вземането. В молбата са изложени подробни аргументи за нарушено диспозитивно начало, за произнасяне извън предмета на делото и за наличие на предпоставки за освобождаване на поръчителя от отговорност.
Тълкуването е способ за преодоляване неяснота, противоречие или двусмисленост, допуснати в диспозитива на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и безпротиворечив начин, на практика – неразбираема инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил – решение № 35/07.02.2011 г. по гр.д. № 1720/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 769/17.01.2011 г. по гр.д. № 236/2010 г. на III г.о. на ВКС и др. Правният интерес от тълкуването е свързан именно и единствено с изпълняемостта на постановеното. Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебния акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив /вж. в този смисъл опр. № 647 от 24.06.2010 год. по гр.д.№ 582/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС , опр. № 431 от 28.06.2011 год. по т.д.№ 844/2010 год. на ВКС , опр. по ч.т.д.№ 566/2012 г. и ч.т.д.№ 848/2012 г. на ІІ т.о. ВКС /. И тогава, обаче, се изхожда от същината на мотивите, такива каквито са и доколко от същите би могло да се разтълкува диспозитива, доколкото последният е неясен,противоречив , съдържащ двусмислие и като такъв неизпълним. В случая не е налице неясен, двусмислен, противоречив и като такъв – неизпълним диспозитив, а оплакванията на жалбоподателя, които същият субсумира като „предпоставки за тълкуване“, изискват проверка на законосъобразността и правилността на решението в цялост, т.е. анализ и произнасяне по правилността на мотивите на решението, която проверка, вкл. и по съображението за разгледан непредявен иск, се извършва по реда на инстанционния контрол, а не чрез тълкуване по чл.251 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 224/05.04.2019 год. по в.т.д. № 542/2017 год. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :