О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
[населено място], 27.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2154 / 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Лев Корпорация „ АД против определение № 1085/27.03.2019 г. по гр.д.№ 6187/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 11222/ 05.09.2018 г. по т.д.№ 136/2018 г. на СГС, за връщане на подадената от жалбоподателя искова молба, предвид недопустимост на предявените със същата обективно съединени искове, поради липса на правен интерес. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд за липса на правен интерес по всеки от двата иска. Счита, че неправилно липсата му се извежда от неатакуването на самата разпоредителна сделка с активи на ответника „Ест„ АД , в което дружество ищецът е акционер, доколкото предмет на иска по чл.29 ЗТР е установяване вписването на несъществуващо обстоятелство с предмет – разпореждане с дялове , притежание на „Ест„ АД от капитала на „Вест 2015„ ООД в полза на трето за спора дружество. Неправилен намира и извода на съда, че с иска по чл.71 ТЗ – предявен от ищеца за прогласяване нищожност на решението на Съвета на директорите на „Ест„ АД от 03.05.2017 г., за сключване на разпоредителната сделка с притежавани от дружеството дялове от капитала на „Вест 2015„ ООД – не са защитими членствени права на ищеца, каквито са правото на дивидент и ликвидационен дял. Поддържа правният си интерес от исковете с това, че с разпореждането с дялове от капитала на „ Вест 2015 „ ООД в полза на трето лице , „Ест„ АД се лишава от активи, с което се накърняват имуществените членствени права на акционерите – от дивидент и ликвидационен дял. В този смисъл, според касатора, налице е коментираният в съдебната практика правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ , какъвто следва да се признае на всяко лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Жалбоподателят поддържа и довода, че правният интерес от иска по чл.71 ТЗ – за прогласяване нищожност на решенията на СД на „ Ест „ АД от 03.05.2017 г. – се обуславя от правния интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛРНЦ – за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – разпоредителната сделка с дялове от капитала на „Вест 2015„ ООД , за сключването на която са взети атакуваните по чл.71 ТЗ решения, намирайки последния за очевиден. Отделно от това, страната намира, че в случая правният интерес от иска по чл.71 ТЗ е обоснован и защото се оспорват правата му на акционер, а решението по същия би рефлектирало върху правната му сфера , чрез „връщане” в патримониума на „Ест„ АД дялово участие на дружеството в капитала на „Вест 2015„ ООД , на стойност над 3 000 000 лева. Обуславя интерес от прогласяване нищожността на решението на СД на „Ест „ АД , за разпореждане с дружествени дялове от капитала на „Вест 2015„ ООД и с обстоятелството, че това решение е елемент от сложния фактически състав на самата сделка и с неговата нищожност би се установила и нищожността на последната. В тази връзка противопоставя довод, че чл.236 ал.4 ТЗ касае „незаконосъобразни„, а не нищожни сделки. В останалата си част частната жалба съдържа доводи в обосноваване основателността на исковете по същество, което е извън обхвата на настоящата преценка .
Ответната страна – „Ест” АД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий – неотносимост на формулираните въпроси към логиката на отричане правния интерес на ищеца.
Ответната страна – „Вест 2015 „ ООД – не е депозирала становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба и последващи уточнения , в резултат на разпореждания на съда за оставянето й без движение, ищецът окончателно е конкретизирал предявяването на следните искове :
1/ Установителен иск, предявен срещу „Ест„АД , с правно основание чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК , за установяване нищожност на решение на Съвета на директорите на „Ест„ АД , взето на заседание от 03.05.2017 г. , за разпореждане с притежавани от дружеството дялове от капитала на „ Вест 2015 „ ООД , в полза на трето за спора лице. Нищожността се обосновава с обстоятелството, че решението не е било в компетентността на СД, тъй като разпореждането , за което е взето , е с предмет активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството, съгласно последния заверен годишен финансов отчет / чл.236 ал.2 /. Обосновава се и с обстоятелството, че гласувалите двама члена на СД , предвид качеството им на лица, заинтересувани от разглеждания въпрос, като свързани помежду си и с трети за спора лица, вкл. с лице, управляващо и притежаващо капитала на приобретателя по разпоредителната сделка , на основание чл.238 ал.4 ТЗ , не са могли валидно да гласуват , респ. гласовете с които е формирано мнозинството следва да се ирелевират, а решението да се приравни на липсващо решение на СД.
2/ Иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ , предявен срещу „Вест 2015„ ООД, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на дружеството – ответник -разпореждане с притежавани от съдружника „Ест „ АД дялове от капитала в полза на „ Интердейта България „ ЕООД . Искът се основава на претендираната с предходния нищожност на решението на СД, считано от ищеца за елемент от фактическия състав на самата разпоредителна сделка и установимата нищожност на който влече нищожност на същата.
Въззивният съд е потвърдил връщането на исковата молба, поради недопустимост на предявените искове, предвид липса на правен интерес, по съображения, че : предмет на атакуваното с иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вписване е разпоредителната сделка с притежавани от „Ест„АД от капитала на „Вест 2015„ ООД дружествени дялове и с оглед принадлежността им – на юридическото лице и само ако тази сделка би била атакувана и установена за недействителна, обуславящо за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, с предмет същата, би бил защитен икономическия интерес на ищеца, разбиран като интерес от опазване активите на „Ест„ АД, в защита на имуществените му права от дивидент и ликвидационен дял. Липсата на правен интерес от иска по чл.71 ТЗ съдът е обосновал с липса на правен спор между „Ест „ АД и ищеца , досежно членствени права на същия. Заявеният от ищеца косвен имуществен интерес съдът е приел за незащитим по реда на чл.71 ТЗ.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Има ли правен интерес и допустим ли е иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ , за установяване несъществуване на вписано обстоятелство , от акционер в дружество с 50 % участие в капитала, когато този акционер е предявил и евентуално съединен установителен иск по чл.71 ТЗ, за прогласяване нищожност на решението на управителния орган, породило вписването ?; 2/ Има ли правен интерес съдружник в едно акционерно дружество да предяви иск по чл.71 ТЗ, с който да атакува като нищожни решенията на управителния орган на АД / Съвет на директорите / за разпоредителните сделки с имуществото на самото дружество ? ; 3/ При наличие на вписване по партидата на ТД на разпоредителни сделки с имущество от това дружество, необходимо ли е акционер в същото дружество при предявяване на иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ ,евентуално съединен с иск по чл.71 ТЗ, да доказва интерес от иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ или е достатъчно да докаже само качеството си на акционер и интерес от иска по чл.71 ТЗ ?; 4/ При реализиране на апортна вноска от търговско дружество, представляваща фактически състав, може ли заинтересуваният субект да установява нищожност само на отделен елемент от фактическия състав, каквото е решението на Управителния орган или е длъжен да установява нищожност на цялата сделка ? В п.1 от изложението не е формулиран конкретен въпрос, макар да е изводимо становището на жалбоподателя, че и евентуален правен интерес предпоставя допустимост на иска. Допълнителният селективен критерий не е обосноваван по всеки от формулираните въпроси, а общо – с определения по ч.т.д.№ 883/2011 г. на ІІ т.о., по ч.т.д.№ 739/2012 г. , решения по т.д.№ 458/2010 г. на І т.о., по т.д.№ 17/2011 г. ,т.д. № 680/2010 г. и по т.д.№ 747 / 2010 г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№ 764/ 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. Поддържа се, но без обосноваване, очевидна неправилност на въззивното определение, като основание по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, както и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата .
Ако би се приел за еднозначно изводим от изложението по п.1 , въпросът за допустимост на иск, при позоваване на евентуален правен интерес, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е обосновал противна теза, а видно от изложението в настоящата частна жалба, ищецът сочи такъв интерес, при това относимо само към иска по чл.71 ТЗ във връзка с чл.124 ГПК, предвид обусловеност между прогласяване нищожността на решението на СД на „Ест„ АД, за разпореждане с притежавани от същото дружествени дялове от капитала на друго търговско дружество, и нищожността на самата сделка по прехвърляне на дружествени дялове / чл.129 ТЗ /, считайки че с установяване нищожността на решението на СД се установява и нищожността на сделката, за сключването на която е взето. Именно тези правни последици, обаче, въззивното определение отрича, който е и решаващият му извод за липса на какъвто и да е правен интерес. Досежно този извод е формулиран обозначеният по-горе, като втори, въпрос.
Обозначените като първи и трети въпроси са по същество идентични и в съдържанието си целят отговор дали правният интерес от предявяването на един иск би могъл да се обоснове единствено и само с доказания правен интерес по обективно съединен със същия друг иск. На първо място, самият въпрос предполага доказан правен интерес поне по единия от обективно съединените искове, каквито не са решаващите мотиви на въззивното определение. При това самата страна очевидно се затруднява в преценката за обусловеност на правните последици от предявените искове, тъй като изначално твърди обусловеност на иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от изхода на спора по иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, но в касационната си жалба твърди обратна обусловеност. Независимо от правно несъстоятелната формулировка, тъй като винаги подлежат на преценка правните последици от евентуалното уважаване на един иск, спрямо обосноваване, вкл. чрез същите, но на самостоятелен правен интерес от предявяването на друг иск, връзката между делата винаги е въпрос на конкретна преценка и не позволява еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип. Следователно, дори да би бил надлежно редактиран, досежно преценката на правните последици от предявяването на единия спрямо правния интерес от предявяването на другия иск, което имплицитно съдържа и необходимост от преценка за допустимото им обективно съединяване в едно производство, въпросът би бил фактологичен, а не правен – позволяващ отговор въз основа на конкретните обстоятелства по предявяването на исковете, а не еднозначен и общоприложим отговор по преценка на правния интерес. Впрочем, не би бил обоснован и допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика, тъй като никой от цитираните съдебни актове не дава отговор на така поставения въпрос.
Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий , тъй като е относим към решаващия мотив на въззивния съд, за недопустимост на иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като правният интерес на ищеца е от атакуване на самата сделка за прехвърляне на дружествени дялове, доколкото само по този начин би бил удовлетворен интереса му имуществото – предмет на същата – да се признае за принадлежащо към патримонимиума на „Ест„АД. Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В определение по ч.т.д.№ 883/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС е коментиран правен интерес на съдружник да атакува разпоредителни сделки на дружеството. В същото нищожността на решението на управителния орган, за сключване на разпоредителната сделка , е само обстоятелство, на което се основава иска за прогласяване нищожността на сделката, а не предмет на самостоятелен иск за това / като се държи сметка , че определението е постановено преди ТР № 3/15.11.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при формирана съдебна практика, според която решението на ОС на ООД по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ е елемент от фактическия състав на разпоредителна сделка с недвижимо имущество на дружеството /.Доколко тази нищожност би обосновала основателност на иска за нищожност на разпоредителната сделка, е въпрос по съществото на спора и останало извън произнасянето на касационната инстанция. Отговор на последното, обаче, е даден в решение по т.д.№ 764/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че иск с правно основание чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, за нищожност на решение на СД на акционерно дружество, като взето при липса на компетентност, на основание чл.236 ал.2 ТЗ, и при липса на овластяване за сключване на сделката, съгласно ал.3 на същата разпоредба, с Устава на дружеството, е лишен от правен интерес, тъй като тази му нищожност не влече нищожност на самата разпоредителна сделка, а именно тя е източник на нарушението на членствените права на акционера. Изрично е прието, че дори да би бил уважен иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да породи правни последици в отношенията между страните и няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Като източник на евентуално нарушение на членственото право на ищеца, респ. правата му на дивидент и ликвидационен дял, може да се разглежда самата сделка. Останалите цитирани съдебни актове са по процесуалноправни въпроси : относно недопустимост на главно встъпване на съдружник / акционер в производство по иск по чл.74 ТЗ срещу дружеството, респ. за допустимото му конституиране като трето лице – помагач на дружеството, но отново предпоставящо обосноваване на правен интерес / определение по ч.т.д.№ 739/2012 г. на І т.о. и решение по т.д.№ 680/2010 г. на І т.о. на ВКС / ; за допустим иск за установяване нищожност на сделка от лице, което не е страна, но е едноличен собственик на дружество, страна по същата, но отново при обосноваване на конкретен правен интерес, а не единствено въз основа на качеството на ищеца / решение по т.д.№ 764/2009 г. на І т.о. на ВКС /. В решение по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. ВКС установителен иск за нищожност на сделка, сключена от дружество, предявен от съдружник в същото, е счетен за допустим, при обоснован правен интерес, , какъвто би могъл да се изведе и от опосреденото накърняване на имуществените му права, чрез увреждащата дружеството сделка, като елемент от членственото му право.
Четвъртият от въпросите касае апортната вноска на имущество на „Ест„ АД в капитала на „Вест 2015” ЕООД, с което първото участва като съдружник във второто, съответно преобразуващо се в ООД, която сделка не е предмет на никой от предявените искове, макар да е упомената в обстоятелствената част на исковата молба. Съответно не е предмет на атакуваното въззивно определение, което изключва възможността му да съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е в състояние да обоснове допълнителен селективен критерий в тази хипотеза. При това, досежно конкретния предмет на разпореждане – с дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност,съобразно подлежащото на вписване обстоятелство, каквото не е самата сделка, а обстоятелството по прехвърляне на дружествени дялове, с отразяване промяната в собствеността върху същите и разпределението на капитала в дружествения договор, на основание чл.119 ал.1 т.1 вр. с чл.115 т.5 ТЗ – е налице непротиворечива съдебна практика / реш.№ 87/02.08.2013 г. по т.д.№ 68/2012 г. на І т.о., реш.№ 74/18.07.2016 г. по т.д.№ 1113/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 178/ 24.04.2017 г. по т.д.№ 1340/2015 г. на І т.о.и др. /, което обективно изключва възможен допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Не се обосновава и хипотезата на чл.280 ал. 2 пр. трето ГПК, тъй като очевидната неправилност следва да е пряко установима от мотивите на съдебния акт или в случая – от възпроизведените в същите твърдения на страната, с които същата обосновава правния си интерес от исковете. Такъв, досежно правния интерес от иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, не е изводим, по идентични с гореизложените съображения при коментара на съдебната практика, предвид липсата на ефективен – пряк или косвен – резултат от установителното действие на решението в правната сфера на ищеца, тъй като нищожността на решението на СД не рефлектира върху действителността на сделката, за сключването на която е взето. Правен интерес от иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, но ненасочен и срещу дружеството – приобретател на дружествени дялове / в този смисъл реш.№ 87/02.08.2013 г. по т.д.№ 68/2012 г. на І т.о. ВКС / също не може да бъде споделен, независимо от допустимото инцидентно произнасяне по нищожността на разпоредителната сделка, в рамките на произнасянето по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Отделно от това, нищожността на сделката е обоснована единствено с последиците от нищожността на решението на СД за сключването й, неотносими, съгласно чл.236 ал.4 ТЗ, като възможността за уточняване на обстоятелствената част на иска, предоставена от първоинстанционния съд, е изчерпана.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1085/27.03.2019 г. по гр.д.№ 6187/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Лев корпорация„ АД, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на „Ест„ АД разноски за настоящото производство, в размер на 360 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: