3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
10.12.2019г., [населено място]
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2249/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Националната агенция за приходите, [населено място], против определение № 2525/08.08.2019 год. по ч.т.д. № 2689/2018 год. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 41/28.03.2018 год. на Окръжен съд Видин, постановено по т.д. № 64/2016 год., с което, на основание чл. 638 ал. 3 ТЗ, е разрешено производството по изп.д. № 20178980400956 на ЧСИ С. Н., рег. № 898 на КЧСИ, с взискател – „Банка ДСК„АД , образувано срещу длъжника като физическо лице – Т. И. А., да продължи. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на определението, мотивирано с разбирането му за наличие на правен интерес от обжалване на първоинстанционното определение, тъй като с него се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността , с приети вземания в производството. Въз основа на това жалбоподателят счита, че решаващият въззивен състав неправилно е обосновал извод, за непреграждащ развитието на универсалното принудително изпълнение, спрямо масата на несъстоятелността, ефект на обжалваното определение. Жалбоподателят посочва, че е недопустимо обезпеченият кредитор, спрямо когото е допуснато продължаване на изпълнителното производство, да санира пропуска си, изразим в непредявяване на вземанията си в производството по несъстоятелност, чрез продължаване на изпълнителните действия по отношение на имуществото, част от масата на несъстоятелността.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
В т.6 на ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че определението по чл.638 ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване. Посочено е, че изрична регламентация по отношение обжалваемостта на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.613а ал.1 и ал.3 ТЗ. В чл.613а ал.1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а за всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Аргументирано е, че доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274 ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Възприето е становище, че по отношение на определението на чл.638 ал.3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки, като независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност. Посочено е, че предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638 ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК.
Изводът на въззивния съд, за необжалваемост на постановеното от окръжния съд определение по чл.638 ал.3 ГПК и за недопустимост на подадените срещу него частни жалби, е в съответствие с разрешението, възприето в тълкувателното решение. Легитимацията на „кредитора„ , с интерес от възобновяване на спряното изпълнително производство, по смисъла на чл.638 ал.3 ТЗ, като кредитор на несъстоятелността, няма отношение към преценката на преграждащия ефект на определението по чл.638 ал.3 ГПК. Цитираното ТР отчита, като значим, преграждащ за производството по несъстоятелност ефект в смисъл на препятстване развитието му, но не и по отношение засегнат, чрез възобновеното изпълнително производство, материален интерес на кредиторите на несъстоятелността .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2525/08.08.2019 год. по ч.т.д.н. № 2689/2018 год. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :