О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр.София, 01.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1560 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х. Х. – Ц. против определение № 89/25.03.2019 г. по т.д.№ 1364/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е прекратено производството по делото, по съображения, че искът, с правно основание чл.47 ЗМТА, е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от връчване на ищцата призовката за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание атакуваното арбитражно решение от 18.04.2016 г. по арб. дело № 279/2016 г. на Арбитражен съд при Съвета по правни въпроси. Жалбоподателката оспорва правилността на преценката на състава на ІІ т.о. на ВКС, като счита същата в противоречие с редакцията на чл.48 ал.1 ЗМТА, според която преклузивният срок тече от получаване на арбитражното решение и в случая е спазен от датата на снабдяване ищцата с препис от същото – на 19.03.2018 г.. Според жалбоподателката, нито от съдържанието на призовката за доброволно изпълнение, нито от предприетите от нея действия по изпълнителното дело – молба за вдигане на наложен върху заплатата й запор, може да се приеме знание на същата за основанието на което е издаден изпълнителния лист, а именно – конкретното арбитражно решение.В допълнителна молба жалбоподателката излага съображението, че в случая е изключена приложимостта на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, тъй като нищожността, на която страната се позовава, на основание чл. 47 ал.2 ЗМТА, може да се предявява безсрочно.
Ответната страна – „Кредисимо„ЕАД – оспорва частната жалба, вкл. допълнително изложените съображения за безсрочно позоваване на нищожност по смисъла на чл.48 ал.2 ЗМТА, доколкото последната е допустимо да се прогласи при валидно възникнала – при спазен преклузивен срок за подаване на молбата – факултативна фаза на арбитражното производство, каквато във формираната съдебна практика се възприема производството по чл.48 ЗМТА.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , за да се произнесе съобрази следното :
В атакуваното определение за начален момент на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА е възприета датата на връчен чрез куриерска служба „ Спиди „ препис от арбитражното решение – 11.05.2016 г., макар обосноваването да навежда на съобразим друг начален срок – датата на получена от ищцата призовка за доброволно изпълнение – на 18.08.2016 г. . Съдът изрично се е позовал на обстоятелството, че в призовката за доброволно изпълнение е удостоверено прилагането към същата на изпълнителния лист, в който е индивидуализирано и изпълнителното основание – арбитражното решение.Последното обстоятелство не е било оспорено от ищцата. Отделно от изложените съображения, следва да се отчете и извършването на конкретни действия от ищцата по изпълнителното дело / молба за вдигане наложен запор върху трудовото й възнаграждение /, от съдържанието на молбата за което е изводимо непротивопоставяне на ищцата срещу съществуването на вземането на взискателя , а единствено – досежно начина за погасяването му.
Частната жалба е неоснователна.
Правилни са съображенията на състава на ІІ т.о. на ВКС, че независимо от буквалното съдържание на чл.48 ал.1 ЗМТА , тримесечният преклузивен срок следва да се зачита от получаване призовката за доброволно изпълнение, в която, респ. неоспореното приложение към която, достатъчно ясно е индивидуализирано изпълнителното основание – настоящото арбитражно решение. В този смисъл е непротиворечивата и последователна практика на Върховен касационен съд / така определения по ч.т.д.№ 168/2018 г., ч.т.д.№ 225/ 2015 г., ч.т.д.№ 613/2018 г., т.д.№ 1194/2011 г. , т.д.№ 1229/2016 г., всички на състави на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№ 1231/ 2018 г. на настоящия състав и др. /. Като уреждаща потестативно право на иск, разпоредбата на чл.47 вр. с чл.48 ал.1 ЗМТА следва да се прилага в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в чл.3 ГПК. Противоречи на дължимата от ищцата обичайна грижа за собствените й работи и на нормалната логика, поведението й след получаване на призовка за доброволно изпълнение, а именно – непротивопоставяне в продължение на повече от година и половина – към момента на депозиране исковата молба по чл.47 ЗМТА – на осъществяващото се принудително изпълнение, ако не би била известена за основанието на задължението си към взискателя – процесното арбитражно решение. Нещо повече, материализираното й волеизявление, във връзка с наложен запор върху трудовото й възнаграждение, не съдържа оспорване на основанието на задължението й към взискателя, а напротив – потвърждава същото.
Нещо повече – в случая е доказано – с приложена към молба на ответната страна от 28.11.2018 г. – връчване на препис от арбитражното решение, още на 11.05.2016 г.. Ищцата е оспорила подписа си върху известието за доставяне, но не е ангажирала доказателства за неавтентичност, въпреки носената от нея доказателствена тежест, като ползваща се от безспорно установяване на спазен преклузивен срок за подаването на иска, вкл. чрез оспорване истинността на доказателствата, които формално го изключват и в този смисъл единствено ползваща се от оспорването.
Като процесуално недопустима, исковата молба изключва произнасяне по действителността на арбитражното решение, тъй като не се касае за висящо пред ВКС производство – като специфична, факултативна част от арбитражния процес – по допустимо предявен в срока по чл.48 ал.1 ГПК, иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. /. Видно е, че ищцата желае да се възползва от формираната от ВКС практика по обявяване нищожност на арбитражните решения, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, но същата е приложима само при постановени преди изменението на нормата арбитражни решения, при които и след постановяването им не се е погасило, като неупражнено в преклузивния за това срок, правото на иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. Само въз основа на допустимо упражнено такова процесуално право се образува факултативната, втора част на арбитражния процес – пред ВКС, в която съдът би имал правомощието да се произнесе и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на ЗИДГПК / обн.ДВ бр.8/2017 г. /, с който са изменени разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл. 47 ЗМТА.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 89/25.03.2019 г. по т.д.№ 1364/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: