3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
[населено място] ,18,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на тринадесети ноември ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2594 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1877 / 08.07.2015 год. по гр.д.№ 3902 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – жалбоподател, за тълкуване на влязлото в сила, в тази му част, решение № 186 / 28.01.2015 год. по гр.д.№ 3902 / 2012 год. на САС , с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 124 822,31 лева – незаплатено възнаграждение по договор за строителство от 11.06.2008 год. , ведно със законната лихва , считано от предявяване на иска.Жалбоподателят оспорва правилността на определението по чл.251 ГПК,мотивирано единствено с установеното към момента на постановяване на определението изпълнение на влязлото в сила, в тази му част,въззивно решение,съгласно чл.251 ал.2 ГПК. Сочи несъобразена от съда поредност на подаване молбата за тълкуване по чл.251 ГПК – на 28.05.2015 год.,спрямо удостоверено от съответния частен съдебен изпълнител изпълнение на задължението към 04.06.2015 год. / приложение към молба на [фирма] от същата дата /.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и моли атакуваното определение да бъде потвърдено . Намира ирелевантно обстоятелството – при изпълнено, към момента на произнасянето на съда по молбата с правно основание чл.251 ГПК,съдебно решение, дали изпълнението следва или предхожда депозирането й.Цитира в подкрепа опр. № 97 по ч.гр.д. № 352 / 2014 год. на І г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.2 ГПК,в което е прието, че „ за допустимостта на тълкуването в конкретната хипотеза е без значение дали искането е било направено преди или след изпълнението на решението,тъй като правният интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки и за наличието му съдът следи служебно„.След като е било изпълнено, значи волята на съда не е била неясна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе съставът съобрази следното :
С молбата по чл.251 ГПК страната е претендирала тълкуване на осъдителния диспозитив на въззивното решение,в аспект на неяснота относно обстоятелството дали присъдената сума включва или не ДДС,а от тук и дали начислената законна лихва върху същата е начислена и върху ДДС, ако се явява включен в общо присъдената сума. В тази си част въззивното решение е влязло в сила и е изпълнено, в неясно кой точно момент,но във всички случаи след 04.05.2015 год. – датата на постановяване налагането на запор в обезпечаване на изпълнението, и със сигурност налице към 04.06.2015 година.Въззивното решение е обжалвано от [фирма], в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, за сума над присъдената с въззивното решение от 124 822,31 лева и до претендираните 376 000 лева по частичен иск.
Тълкуването е способ за преодоляване неяснота,противоречие или двусмисленост,допуснати в диспозитива на постановеното решение,които правят неустановима по ясен и безпротиворечив начин,на практика – неразбираема,инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо.Правният интерес от тълкуването е свързан именно и единствено с изпълняемостта на постановеното. Поради това и правилно е съображението, че ирелевантно за допустимостта на производството по тълкуване е към кой момент се явява реализирано изпълнението,стига същият да предхожда произнасянето на съда по молбата за тълкуване.
Независимо от преждеизложеното,молбата по чл.251 ГПК се явява недопустима и подлежаща на оставяне без разглеждане и на друго основание.Сочените в същата обстоятелства не са относими към конкретно посочена неяснота,двусмислие или противоречие в изявената воля на съда.ДДС не формира самостоятелна искова претенция,а е елемент от формиране размера на възнаграждението при определени предпоставки,съобразно волята на страните и съгласно закона и дължим при дължимост на същинското възнаграждение.Ако пък би се счел за допустим предмет на самостоятелен иск, то непроизнасянето по същия предпоставя допълване,а не тълкуване на решението.Няма и неяснота досежно базата върху която е начислима присъдената законна лихва.На практика отговорът на първия въпрос – включва ли присъдената сума и ДДС,обуславя и отговор на въпроса присъдена ли е според съда законна лихва и върху данъчната ставка, а не само върху данъчната основа.Как съдът е достигнал до формирането и какво инкорпорира присъдената сума,обаче,не е въпрос,чийто отговор осигурява изпълнението на осъдителното решение,за иначе ясно посочена,като дължимо възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД,парична сума.Доколкото отговорът му би бил от значение за последващ спор между страните,вкл. за изхода на предприетото касационно обжалване на въззивното решение, в частта в която потвърждава частично отхвърлянето на предявения иск,няма пречка разрешаването му да бъде въведено в предмета на новия спор, респ. въпросът да бъде разгледан като такъв по правилността на настоящото въззивно решение, в обжалваната му част,при наличието на необходимите за това процесуални предпоставки – допускане на касационното обжалване и изначално включен в защитата на ответника довод с този предмет.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1877/08.07.2015 год. по гр.д.№ 3902 / 2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :