О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
[населено място], 19.10 2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1405 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 40/01.03.2017 г. по т.д.№ 85/2016 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 954/09.12.2015 год. по т.д.№ 1696/2014 год. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото решение са уважени предявените против касатора, от Л. У. и Н. У., искове с правно основание чл.29 ЗТР,за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството – ответник в Търговския регистър, въз основа на решения на Общото събрание на дружеството от 02.08.2014 год. и 25.08.2014 година, счетени за несъществуващи / липсващи /. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, а в евентуалност оспорва правилността му,с формалното възпроизвеждане на касационните основания в чл.281 т.3 ГПК, но без обосноваването на всяко от тях в касационната жалба.
Ответните страни – Н. У. и Л. У. – оспорват касационната жалба,с изложение по същество, в подкрепа на правилността на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците – единствени съдружници в [фирма] към 02.08.2014 год., твърдят че въз основа на решения на Общи събрания на дружеството от 02.08.2014 год. и 25.08.2014 год., по партидата му в Търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства, тъй като такива събрания – с участието на съдружниците – ищци – не са провеждани и съответни на вписаните решения не са вземани.Оспорват автентичността на подписите си върху представени копия от протоколи от общите събрания , като и с оглед твърденията си считат,че ответникът – заявил чрез новоизбрания си управител и новоприет съдружник А. К. спорните обстоятелства за вписване – следва да представи оригиналите на протоколите.Такива са представени единствено за общите събрания на 02.08.2014 год..За оригиналите от протоколи от 25.08.2014 год. ответникът твърди, че същите са противоправно отнети / при кражба на чанта / от държането на А. К..
За да потвърди първоинстанционното решение, уважило исковете, предвид установена неавтентичност на подписите на ищците върху протоколите от Общи събрания на ответното дружество от 02.08.2014 год., въззивният съд се е съобразил с безпротиворечивото заключение на двете тройни съдебно-графологични експертизи, потвърждаващи неавтентичност, противно на заключението на едноличната такава. Във въззивното производство, доказателственото искане на [фирма] – за допускане на нова съдебно-почеркова експертиза – е било отхвърлено, с мотива, че страната обосновава това си доказателствено искане със съмнения за безпристрастност на вещите лица от тройните съдебно-почеркови експертизи, но нито заявява конкретни твърдения за формиране извод за такава безпристрастност, нито е поддържала основание за отвод на вещо лице в първоинстанционното производство. Относно решенията на Общото събрание от 25.08.2014 год.,въззивният съд е счел, че непредставянето на оригинала от протокола, при недоказано по безспорен начин лишаване на ответника от държането на документа / кражбата му / , е достатъчно за уважаването на иска, предвид липсата на обективирани в правния мир решения на такова Общо събрание.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли въззивният съд да уважи направените с въззивната жалба доказателствени искания относно назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза, при условие че са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, по повод назначаването и изслушването на експертизите, при разглеждане на делото в първа инстанция ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие в процедирането на въззивния съд с разрешението в т.3 на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и с реш.№ 24 по гр.д.№ 429/ 2010 год. на ІV г.о. на ВКС и 2/ Относно преценката на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 324 по гр.д.№ 378/2009 год. на І г.о. на ВКС.
Както се посочи по-горе, касационната жалба не съдържа конкретни касационни доводи, извън формалното цитиране на чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, обосноваването на въпросите не е изведено от друго, освен от наличието на процесуално нарушение, свързано с ползвания от тройните съдебно-графологични експертизи сравнителен материал – единствено експериментални образци от подписите на ищците, при това снети не пред вещите лица, както и поради немотивирането на въззивния съд, защо кредитира заключенията на тройните, а не това на едноличната съдебно-графологична експертиза.Обосновава се съществено процесуално нарушение и предвид непредоставянето на сравнителния материал, за запознаване и становище на ответното дружество и изобщо непосочването му от съда, оставяйки на вещите лица избора кои документи да ползват. Във въззивната си жалба дружеството – въззивник е навело съмнения за пристрастност на вещите лица, предвид мотивирането на самите заключения и в частност – относно имитацията на подпис чрез „прерисуване„,както и възразило досежно ползването на експериментални образци от подписа на ищците от 7 – 8 ноември 2014 год., неположени лично пред вещите лица. Последното касаторът счита установимо от доказателствата, че ищците не са пребивавали в България в периода 01.01.2014 – 31.12.2015 година.
Следователно, обоснован касационен довод / макар в изложението по чл.280 ал.1 ГПК /, кореспондиращ на въведено с въззивната жалба процесуално нарушение, е единствено този, за изготвянето на тройните съдебно – почеркови експертизи въз основа на сравнителен материал – експериментални образци от подписа на ищците, неположени пред вещите лица.
При така очертания предмет на касационното обжалване, първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Видно от самите заключения, като сравнителен материал не са ползвани единствено и само експериментални образци от подписа на ищците, а годността на останалия, описан в заключенията, сравнителен материал,дружеството не е оспорило с въззивната жалба,нито поддържало довод за отказ на първоинстанционния съд да предостави възможност за запознаване и становище по сравнителния материал, за евентуално оспорване. Такъв довод се заявява за пръв път с изложението по чл.280 ал.1 ГПК. При това , вещите лица от първата тройна експертиза / виж разпит в о.з. от 10.09.2015 год./ изрично са посочили, че са ползвали експерименталните образци от почерка на ищците, макар неположени пред тях лично, предвид категоричност в автентичността им, доколкото няма различия в тяхното и останалия сравнителен материал / основно документи от Търговския регистър /, изписване. Вещите лица от повторната тройна експертиза / разпит в о.з. от 09.11.2015 год. / са наблегнали основно на оригинали на подписани от ищците документи в сектор „Миграция „ при ОД на МВР – Варна, като сравнителен материал, и изрично са посочили, че разполагат с лично снети образци от подписа на ищците / при изготвяне на предходни експертизи и създадена собствена база данни от експериментални образци,включваща и такива от ищците /.
Следователно,формулираният въпрос не съответства на съдържанието на въззивната жалба и произнасянето на въззивния съд по онези доводи в същата, които са предмет и на касационни доводи за неправилност. Поради това, доколкото касационният съд също е ограничен, при преценка правилността на решението, от доводите на страната, а няма основание за съмнение в допустимостта или действителността на въззивното решение, отговор на този въпрос не би бил от естество да промени правния резултат, дори обективно да би било налице допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с допускането и преценката на експертните заключения. Непокриването на общия,изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Вторият от въпросите също не покрива общия селективен критерий, тъй като мотивите на въззивния съд съдържат коментар на съобразените от всяко от заключенията, установени от експертите белези, навеждащи на извод за неавтентичност,респ. автентичност на подписите на ищците. Видно е, че съобразените от тройните експертизи, за сметка на едноличната,са значително повече, респ. е налице по-обстоен и задълбочен подход при изследване на подписите, както и по-богат за изследване сравнителен материал – преобладаващо документи,адресирани до държавни органи и институции и съхраняващи се от същите, което изключва материалната им подправка / при едноличната експертиза са ползвани и предоставени от ответника частни документи /. Нещо повече : въззивният съд е акцентирал на изявление на вещото лице от едноличната експертиза, за това че предоставените електронни копия на документи от Търговския регистър, съдържащи подписи на ищците, са от естество за променят извода му за автентичност, в случай на изследване оригиналите. Това изявление съдът очевидно е възприел като резерва относно категоричността на заключението.Правилността на извършената от съда преценка на заключенията е извън обхвата на настоящата проверка и произнасяне.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 40/01.03.2017 г. по т.д.№ 85 / 2016 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: