5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
[населено място] , 08.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 695/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. М. и М. М. против решение № 2472/29.11.2017 г. по гр.д.№ 3686/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2275/ 06.04.2017 г. по гр.д.№ 5720/2015 г. на Софийски градски съд, в частта му ,с която са оставени без уважение предявените от касаторите искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ против ЗАД „ А. Б. „ , за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на пълнолетния син на касаторите – И. Н., настъпила в причинна връзка с ПТП от 29.10.2014 г., предизвикано по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, за разликата над сумата от 55 000 лева за всеки от касаторите и до 105 000 лева / предвид претендираните 200 000 лева от всеки от тях, но съобразено в процеса частично плащане от застрахователя/. Оспорва се правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД , досежно определения справедлив размер на дължимо обезщетение от 150 000 лева, вместо претендираните 200 000 лева, от който размер е съобразено частичното погасяване от ответника. Според касаторите съдът не е съобразил лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ /отм./, като ориентир за конкретните икономически условия, спрямо които следва да определи дължимото обезщетение, показателно за което е разминаването с разрешението на други съдилища в идентични хипотези . Намират твърде формални лаконичните мотиви на съда за „съобразяване с лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП„.Според касаторите не са съобразени решаващи за определяне на размера обстоятелства, като възрастта на пострадалия – 19-годишен, с оглед която за същите е съществувало обосновано основание да разчитат на починалия в морален и материален аспект, като тяхна опора . Недооценено намират доказаното разстройство в социалната адаптация на ищеца Т. М., като последица от преживяното страдание по загубата на дете,коренно променило начина му на живот.Аналогично не считат отчетено посттравматичното стресово разстройство на ищцата М. М., проявяващо се с напрежение, тревожност , плачливост и невровегетативни оплаквания – задух, запотяване , стягане в сърдечната област , нарушения на съня, депресивни мисли и анхедония,както и социалната й отчужденост и дезадаптация, висока тревожност и панически страх за живота на другия син на ищците.
Ответната страна – ЗАД „А. Б.„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Не намират въззивното решение отклонило се от принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди, съгласно чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. , вкл. съобразно лимитите на застрахователна отговорност , съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ / отм./ .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците, търпими от смъртта на пълнолетния им син, настъпила при ПТП от 19.10.2014 г. ,по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил – 150 000 лева, като конкретно присъденият размер от по 55 000 лева на всеки от тях съобразява частично изплатено от застрахователя обезщетение. За определянето му съдът е кредитирал свидетелски показания и експертно заключение на съдебно-медицинска експертиза, отчитайки следните обстоятелства : ищците и починалият техен син са живеели в общо домакинство, като сплотено и сговорчиво семейство; загубата коренно променила начина на живот на ищците, със силно ограничаване на социалните им контакти и болезнено фокусиране върху живота и здравето на другото им дете ; изпитват силно чувство на тревожност, смущение, вегетативно – невротични и хиподепресивни изживявания , като симптомите на депресивната реакция, последвала острата фаза на психично разстройство от първите дни , и до момента не са отзвучали ; ищецът се намира в състояние на емоционален дискомфорт и персистираща тъга ,а майката – в посттравматично стресово разстройство, придружено със страхово–тревожни симптоми. Съдът е посочил като съобразен момента на ПТП, в аспект на конкретните към същия обществено – икономически условия, отчитащи се при определяне размера на обезщетението. Съдът е отрекъл наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 83 по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. и реш.№ 1 по т.д.№ 299/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично състояние ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г., реш.№ 149 по гр.д.№ 574/2010 г. на ІІІ г.о. и реш.№ 121 по т.д.№ 60/ 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяване на законодателните лимити в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение,съгласно чл.52 ЗЗД,е предмета на дължимо от съда произнасяне при постановяване на решението.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, доколкото изрично в мотивите си въззивният съд е потвърдил съобразяване с минималните нива на застрахователно покритие, в съответствие с цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий задължителна съдебна практика, но при определяне обезщетението в съответствие с действително търпими от пострадалите вреди, съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност. Спрямо цитираните от касаторите обстоятелства, в обосноваване на неправилност на преценката на съда / която, впрочем, винаги е предмет на проверка на различни от тези чл.280 ал.1 ГПК основания – по чл.281 т.3 ГПК и в друга фаза на касационното производство / , а именно – увеличение на средната месечна работна заплата, в периода от 2005 г. до 2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, с около 150 %, а само за периода 2010 г. – 2014 г. – с 20 % , както и ноторно известното поскъпване на живота – определеното от съда справедливо обезщетение, в размер от 150 000 лева, не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл.съобразно цитираната задължителна съдебна практика,относно начина на съобразяване застрахователните лимити / в случая – съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ отм./, въззивният съд е вложил в нормата на чл.52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така с ъ щ е с т в е н о се е отклонил в приложението на критерия за справедливост , въведен с нормата.
Вторият от формулираните въпроси частично не покрива изискването за правен, тъй като визира предпоставки, които фактологичния материал по делото / изключая възрастта на пострадалия / не съдържа, респ. не са въведени от ищците, като съобразими и доказани, в обосноваване обхвата на търпимите от тях болки и страдания . Така същите не са се позовали на специфично обществено положение на пострадалия и на специфични проявления в отношението родители – син, свидетелстващи за по-голяма от обичайната и нормална грижа, привързаност и обич между роднини от тази степен, обусловени от конкретни, типични, изключително индивидуални в проявлението си , обстоятелства. Правилността на преценката на съда,в обосноваване на точно този размер на присъдимо обезщетение, доколкото не се касае за определянето му в д р а с т и ч н о противоречие с критерия за справедливост, аналогично на определянето му съобразно лимитите на застрахователна отговорност, визирани в първия от въпросите,е предмет на друга фаза от касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. При това, възрастта на починалия низходящ, съгласно задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС,не е самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката родител – дете.Същото, впрочем, би било важимо и за „ съвместното живеене в общо домакинство„. Доколкото касаторите цитират съдебна практика, в обосноваване извод за драстично различие в определимите обезщетения / по отношение на действително въведените от тях и разглеждани от съда релевантни обстоятелства – влошено психично здраве на съпрузите, в причинна връзка със смъртта на детето им и интензитет на търпимите болки и страдания – в тази му част поставеният въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК /, то следва да се съобрази, че обезщетението в приложените към изложението решения не е определено при идентичност на обстоятелствата и изводимо от същите съдържание на връзката родител – дете. Така в реш. № 121 по т.д.№ 60 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС е съобразено по-дълбокото съпреживяване на загубата, предвид личността на починалата дъщеря / творческа,с разностранни изяви, даваща основателни надежди за успешно бъдеще и в този смисъл носеща допълнително удовлетворение и радост на родителя си /, в аспект,преди всичко, на отглеждането и възпитаването й единствено от майката, предвид ранната раздяла със съпруга и баща на починалата. Решение № 149 по гр.д. № 574/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС изобщо не третира обезщетяване на неимуществени вреди на родител,предвид смъртта на починало дете ,а лични неимуществени вреди,претендирани по реда на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от незаконосъобразността на действия на Прокуратурата на Република България,при пълно различие и във времето на настъпването им и в обстоятелствата, предпоставящи съдържанието им.В този смисъл, в релевантната – като правен – част на поставения втори въпрос не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2472 / 29.11.2017 г. по гр.д.№ 3686/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. М. и М. М., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3и ал. 8 ГПК, да заплатят на ЗАД „А. Б.„ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 / петдесет / лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :