О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 21.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1348 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 04.04.2017 год. по т.д.№ 1021/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на решение по т.д.№ 3901/2016 год.на СГС, предмет на което са активно субективно съединени искове по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във връзка с чл.143 т.10 от ЗЗП – за прогласяване нищожност, поради неравноправност на клаузите на чл.5 ал.1 и чл.7 ал.1 от процесния договор за банков кредит.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита , че част от предмета на настоящото производство – по искове за установяване вземания на кредитодателя по договор за кредит, вкл. за главница и лихви – е именно валидността на договорните клаузи / чл.5 ал.1 , чл.7 ал.1 / и силата на присъдено нещо по същия ще обхваща в своите обективни предели и въпроса за действителността на договора за кредит, съответно клаузи на същия – предмет на съобразения от въззивния съд, като преюдициален, спор. Позовава се на задължителна в този смисъл съдебна практика – реш.№ 242 по гр.д.№ 149/2012 год. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответните страни – [фирма], Д. Г. и П. П. – оспорват частната жалба,като намират същата недопустима – определението не попада в кръга на обжалваеми определения, съгласно чл. 274 ал.1 ГПК , в евентуалност – неоснователна, тъй като е налице преюдициално значение на решението по спора, относно валидността на оспорените със субективно съединените искове по т.д.№ 3901 / 2016 год. на СГС договорни клаузи, спрямо това по настоящия спор, още повече, че исковете с този предмет са били надлежно предявени от ответниците, като насрещни , в производството по т.д.№ 4973/2013 год. на СГС / срещу решението по което е образувано въззивното производство по т.д.№ 1021/ 2017 г. на САС / , последващо отделени в самостоятелно производство, на основание чл.211 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт,тъй като спирането прегражда,макар за определяем период от време, развитието на процеса, в който смисъл е трайната съдебна практика.
Частната жалба е неоснователна.
Оспорените клаузи на договора за кредит, чиято нищожност е предмет на установителни, субективно активно съединени искове на всеки от ответниците – предмет на т.д. № 3901/2016 год. на СГС / установимо от съдържанието на насрещната искова молба, фигурираща в кориците на първоинстанционното дело, както и предвид неоспорване висящността на соченото като преюдициално производство, с твърдения от ответниците предмет, от страна на ищеца – настоящ жалбоподател / – са от значение относно основанието и размера на дължимата главница и наказателна лихва за забава в издължаването й, каквито претенции банката е предявила в производството по т.д.№ 4973/2013 год. на СГС, решението по което е предмет на обжалване по т.д.№ 1021/ 2017 год. на Софийски апелативен съд.Нищожността на клаузите,основана на противоречие с разпоредби на Закона за защита на потребителите,е обуславяща за отговорността и размера й на ответниците – физически лица. Безспорно, инцидентното й установяване е в задължение и на съда, сезиран с установителните искове на банката, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК.Наличието на самостоятелен, висящ паралелно , правен спор, по който въпросът за нищожността би бил разрешен със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните,съответно несъобразяването му от съда, разглеждащ установителните искове за вземанията на банката, би създал възможност от постановяване на противоречиви решения.От друга страна, правен интерес на ответниците, за установяване нищожността именно със сила на пресъдено нещо,е безспорен, тъй като би била противопоставима спрямо всички настоящи или бъдещи претенции на кредитодателя, основани на спорните разпоредби и в този смисъл обуславящото производство се явява допустимо.Именно с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по въпрос, правен интерес от разрешаването на който със сила на пресъдено нещо ответниците безспорно притежават, както и предвид значението му за произнасяне по исковете за основанието и размера на вземания на банката, спрямо ответниците – физически лица / солидарни съдлъжници / , основани на спорните разпоредби, е налице преюдициалност на решението по този спор спрямо настоящия. Безпротиворечивата , задължителна за въззивния съд, съдебна практика / опр.№ 269 по ч.т.д.№ 115 / 2009 год. на ІІ т.о., опр.№ 401 по ч.гр.д.№ 1980 / 2008 год. на ІІІ г.о. ВКС и други / приема, че връзка на обусловеност, по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуване на правоотношението, предмет на обусловеното дело, като освен връзка в предмета е необходима и връзка между страните по тях , така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на установяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело / опр. № 611 по ч.гр.д. № 4980/2015 г.на ІІІ г.о. , опр.№ 367 по ч.гр.д.№ 1960/2015 год. на І г.о. на ВКС и др. /. Няма пречка , предмет на обуславящия и обусловения спор да са различни аспекти на едно и също правоотношение, стига да биха могли да са самостоятелен предмет на искове, допустими – с оглед наличие на правен интерес от самостоятелното им завеждане, коментиран по-горе.Тези предпоставки в случая са налице спрямо ответниците физически лица, които в настоящото производство биха могли да противопоставят силата на пресъдено нещо по т.д.№ 3901/2016 г. на СГС,относно действителността на приложими при формиране на отговорността им договорни клаузи.
Цитираната от жалбоподателя практика е неотносима. Същата не е постановена в хипотеза на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, а в такава по последващо предявен установителен иск за недействителност на отказ от наследство, счетен за недопустим, с оглед влязло в сила решение по ревандикационен иск за наследствен имот, счетено от състава за формиращо сила на пресъдено нещо и по въпроса за действителността на отказа от наследство. Решението се основава на съображението, че страните следва да изчерпят възраженията си относно фактите и правоотношенията, на които се основава предявеното субективно право, под страх последващото им – след влизане в сила на обвързващо ги съдебно решение – да би било недопустимо предявяването на права,основани на същите тези,непротивопоставени своевременно факти .Точно това са съобразили в случая ответниците, своевременно въвеждайки възражение, относимо към съществуването и обхвата на упражняваните от ищеца права,при това в производството по исковете на последния, предявявайки исковете си за нищожност на договорни клаузи като насрещни, но отделени от съда в самостоятелно – обуславящото – производство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2017 год. по т.д.№ 1021/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :