3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място] ,03,01,2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети декември , през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2531 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против определение № 2957 / 19.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 3914 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 14.07.2016 год. по т.д.№ 7532/2015 год. на СГС, за спиране, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, производството по предявени от жалбоподателя против [фирма] искове по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземания на банката в несъстоятелност спрямо ответника,на основание договор за кредит от 02.07.2007 година.Жалбоподателят оспорва потвърдителното определение на въззивна инстанция, отричайки преюдициалност на спора, предвид висящността на който е постановено процесното спиране, по отношение предмета на делото.Намира,че е налице обратна преюдициалност – на настоящия, спрямо разрешението на спора по висящото производство по т.д. № 2707/2015 год. на СГС, VІ – 7 състав.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът основава исковете си,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.422 ГПК, на сключен договор за кредит с ответника. Последният е противопоставил правопогасяващо възражение за прихващане задълженията си към ищеца , с вземания от същия, основани на сключен договор за цесия с трето за спора лице – кредитор на ищеца.Действителността на прихващането е предмет на т.д.№ 2707 / 2015 год. на СГС, производството по което е висящо.За да не биха били постановени противоречащи си съдебни актове и предвид изричната регламентация на исковете по чл.59 ЗБН, първоинстанционният съд е счел, а въззивният възприел извода му, че спорът по т.д.№ 2707 / 2015 год. на СГС се явява преюдициален по отношение настоящия, тъй като би потвърдил или изключил със сила на присъдено нещо правните последици на отправено от ответника материалноправно възражение за прихващане , принципно противопоставимо в производството по чл.422 ГПК, съгласно разрешението на ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, е поставен въпроса : Допустимо ли е съдебно производство, образувано по установителен иск по чл.422 ГПК, да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради наличие на висящ съдебен спор,образуван по предявен по чл.59 от ЗБН иск ? Въпросът е обосноваван с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – липса на трайно установена съдебна практика по разрешаването му.
Въпросът няма характеристиката на правен . В съдържанието му по начало не са включени съществени предпоставки за даване на отговор, доколкото същественият, разрешен от въззивния съд въпрос, е наличието на преюдициалност.В този смисъл, въпросът не въвежда съществените за отговор на същия елементи – предмета на конкретния и предмета на приетия за преюдициален, спрямо настоящия, спор, съответно страните по същите,защото именно съпоставката на двата предмета, наред със субективните предели на евентуалната сила на присъдено нещо, обуславят извод за преюдициалност или отричането й. Още повече, че самата норма на чл.59 ЗБН въвежда различни хипотези / ал.3, ал.5 /. От друга страна, и да биха били въведени, същите биха предпоставили конкретен отговор с оглед спецификата на спора,а не еднозначен, общоважим отговор по приложението на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК във всяка хипотеза на висящо производство по чл.59 ЗБН / в случая чл.59 ал.3 ЗБН / спрямо висящо такова по чл.422 ГПК, заведено от страна на банката в несъстоятелност, в качеството на ищец. Следователно, дори надлежно конкретизиран, въпросът би бил фактологичен. Въззивният съд не е отрекъл преюдициалността, като основание за спиране в хипотезата на чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК. Дали в конкретния случай такава преюдициалност е налице, е въпрос по правилността на атакуваното определение, след допускане на касационното обжалване , и на основания, различни от тези по чл. 280 ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че е обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, необоснован се явява , единствено с формалното посочване на разпоредбата, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза следва да се посочи непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / съответно наведена от страната / или макар при еднозначна, непротиворечива съдебна практика, да са обосновани предпоставки за нейното преодоляване като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото.Няма противоречие в създадената по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК практика относно преценка на преюдициалността, като единствено условие за постановяване спиране на съдебното производство на това основание.Такава преюдициалност е съобразявал и изследвал и въззивния съд, считайки че действителността на компенсацията / макар и с действие на решението по чл.59 ЗБН и по отношение кредиторите на несъстоятелността /, противопоставена като правопогасяващо възражение от ответника, е с обуславящо значение за установяване съществуването на дълга, предмет на иска.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2957 / 19.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 3914 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: