4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
[населено място] ,15.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2375/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на И. А. Я. против определение № 176/11.05.2018 г. по т.д.№ 2035/2017 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС. Със същото, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване, вкл. по касационната жалба на настоящия жалбоподател, а в частта й, с която се иска отмяна на определение № 2683/22.07.2015 г. по т.д.№ 1137/2015 г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение № 2359 / 25.05.2015 г. за допълване на решение № 1753/15.04.2015 г по гр.д.№ 12692/2014 г. на Районен съд Варна, същата е оставена без разглеждане, като недопустима, предвид изчерпване на инстанционния ред за обжалване на посоченото определение. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение в цялост, позовавайки се на неуважено негово, а и на останалите касатори, искане за разглеждане на делото от състав на Гражданска, а не на Търговска колегия на ВКС, което намира за напълно основателно, предвид факта, че предмет на производството е прогласяване нищожността на решение на състав на ТК на ВКС,с докладчик – тогавашният нейн председател. Страната навежда довод за неразбираемост на атакуваното определение, излагайки собствените си съображения за необходимото му съдържание. В този смисъл изразява съмнение за пристрастност на постановилия го състав и твърди недопустимост на постановеното от него определение, както и на всяко произнасяне на състав на ТК на ВКС във връзка с производството по атакуване нищожността на решението, постановено предходно от друг състав на същата колегия.Претендира обезсилване, евентуално отмяна на атакуваното определение. Жалбоподателят оспорва и присъдените в полза на ответната страна разноски, в размер на 600 лева – адвокатски хонорар, поради прекомерност.
Ответната страна – ТПК „Варненска комуна„ – оспорва частната жалба , считайки я недопустима, в евентуалност – неоснователна, тъй като определение № 176 по т.д.№ 2035/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС е частично обжалваемо – само в частта, в която касационната жалба на И. Я.,с характеристика на частна жалба ,е оставена без разглеждане. В тази му част определението,според страната , е правилно и следва да бъде потвърдено. Оспорва се наличието на относими към предмета на обжалването доводи .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Същият подлежи на обжалване единствено в частта , в която жалбата на страната, с характеристика на частна такава – срещу определение № 2683/ 22.07.2015 г. по т.д.№ 1137/2015 г. на Окръжен съд Варна – е оставена без разглеждане,предвид преграждащия му характер, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Определението на касационна инстанция, постановено в производство по чл.288 ГПК, по допускане на касационното обжалване , на основанията по чл.280 ал.1 ГПК / в ред. преди изм. с ДВ бр. 86 / 2017 г., приложима в случая /, не подлежи на обжалване. Това производство има специфичен предмет, реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред за защита, в отличие от необжалваемостта на решенията и определенията по същество, постановявани от Върховен касационен съд, при реализираща се, след допускането, втора фаза на касационното производство. С определението по чл.288 ГПК не се осъществява инстанционен контрол по съществото на материалноправен или процесуален спор, а се дава отговор на въпроса съществува ли основание за разглеждането му и в касационна инстанция / уредена от ГПК в сила от 01.03.2008 г. като факултативна / , обусловено от предпоставки, именно за наличието на които касационният съд се произнася в производството по допускане на касационното обжалване. Последното предпоставя и специфичното съдържание на това определение, различно от съдържанието на съдебния акт, с който се осъществява същинският инстанционен контрол. Определението по чл.288 ГПК не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция, поради което и с постановяването му не се реализира преграждащо за това разглеждане действие.
Предвид преждеизложеното, в частта й с която се атакува определение № 176/11.05.2018 г. по т.д.№ 2035/2017 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му , с която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на И. Я.,в производство по чл.288 ГПК, частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата си част частната жалба е допустима, но неоснователна. Изложените доводи нямат отношение към преценката за приложимия инстанционен ред, каквито съображения единствено са обусловили оставянето на частната жалба срещу определение № 2683/22.07.2015г. по т.д.№ 1137/2015 г. на Окръжен съд Варна без разглеждане, като недопустима. Първоинстанционният съд, в производство по допълване на решение, е уважил искането за допълване – с произнасяне по предявен от ищците инцидентен установителен иск, с петитум „установяване,че ТПК „Варненска комуна” не е регистрирана по надлежния ред„ . Предвид недопустимостта му – като установителен иск за факт, непредвиден изрично от закона – съдът е прекратил производството по това искане / реш.№ 2359 за допълване на решение № 1753/2015 г. по гр.д.№ 12962/ 2014 г . на Варненски районен съд/. Въззивната инстанция – Окръжен съд Варна – е прекратила производството по частната жалба, подадена от ищците, вкл. от И. Я., против прекратителното определение, по съображения, че по начало отказа за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК няма преграждащ за произнасянето по такъв иск характер, нито накърнява правния интерес на страната в конкретното производство, доколкото по преюдициалното за разрешаването на спора правоотношение съдът дължи произнасяне в мотивите.Това му определение / № 2683 по т.д.№ 1137/2015 г. на ОС – Варна / е потвърдено с опр. № 588 / 09.09.2015 г. по ч.т.д.№ 573/2015 г. на Варненски апелативен съд.Частната жалба срещу определението на апелативната инстанция е върната, като недопустима, предвид изчерпан инстанционен контрол, с разпореждане № 3084/28.12.2015 г. по ч.т.д.№ 573/2015 г. на същия съд, което пък е потвърдено с определение № 259/15.06.2016 г. по ч.т.д.№ 552/2016 г. на І т.о. на ВКС, изрично указващо необжалваемостта си. Действително, по въпроса за обжалваемостта на определението на апелативна инстанция, постановено по частна жалба срещу прекратително определение на окръжен съд, като въззивна инстанция, е налице противоречива съдебна практика , предпоставила образуването на тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, но произнасянето по този въпрос не е висящо, за да предпостави спиране на настоящото производство, до постановяване на тълкувателно решение. Произнасянето по въпроса е приключило с определение № 259 по ч.т.д.№ 552/2016 г. на І т.о. на ВКС.Същото е постановено в хипотеза на чл.274 ал.2 изр. първо пр.първо ГПК, по отношение на преграждащо определение на апелативна инстанция,по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е окончателно. Изр. второ на същата разпоредба е относимо към хипотези на преграждащо определение, постановено за пръв път от касационна инстанция, каквото не е определение № 259 по ч.т.д.№ 552/ 2016 г. на І т.о. на ВКС. При това жалбоподателят атакува не това определение, като последно по реда на осъществения инстанционен контрол върху определението за прекратяване на производството по предявен инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, а претендира стартиране на нова инстанционна проверка на определение № 2683/22.07.2015 г. по т.д.№ 1137/2015 г. на Окръжен съд Варна, директно пред касационна инстанция, каквато процедура ГПК не предвижда.
Не са били налице основания за отвод на членовете на състава, постановил атакуваното определение, единствено по изложените от касатора съображения, че предмет на съдебното производство е действителността на акт на състав на ТК на ВКС. По начало, обаче, наличието на такива основания и неизвършването на отвод не рефлектира върху допустимостта на постановения акт, а се съобразява при преценка на неговата правилност.
Искането за намаляване размера на присъдените в тежест на касатора разноски в производството по чл.288 ГПК следва да се отправи по реда на чл.248 ГПК, а не по реда на обжалването.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. Я. против определение № 176/11.05.2018 г. по т.д.№ 2035/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му , с която в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на същата страна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 176/11.05.2018 г. по т.д.№ 2035/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС , в останалата му обжалвана част.
Определението, с което се оставя без разглеждане частната жалба на И. Я. против определение № 176/11.05.2018 г. по т.д.№ 2035/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: