4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място] ,02.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2520/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Янк-100” ЕООД против определение № 217/25.06.2018 г. по т.д.№ 767/2018 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК е оставена без разглеждане подадената от същата страна касационна жалба против решение № 292/21.12.2017 г. по т.д.№ 304/2017 г. на Варненски апелативен съд, в частта , с която, след отмяна на решение № 83/02.05.2017 г. по т.д.№ 249/2015 г. на Добрички окръжен съд , дружеството е осъдено да заплати на П. Л. П. , на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 19 363,09 лева – обезщетение за ползване без основание, през стопанската 2014/2015 г., на земеделски земи, индивидуализирани с исковата молба, с обща площ от 557,051 дка , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2015 г.. Жалбоподателят намира неправилно разбирането на касационния състав, че се касае за множество обективно съединени искове, с цена на всеки под минимално изискуемия праг за обжалване по търговски дела, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК. Обособяването , въз основа на отделните земеделски имоти и съобразно претендираната в обезщетение цена на декар земеделска земя, предпоставящи цената им, като отделни искове, страната намира за изкуствена конструкция , несъобразена с правната и житейска логика, с оглед предявяването им в упражняването на едно единно субективно право. Позовава се и на липса на спор относно цената на иска, въведен от страна в процеса или повдигнат служебно от съда, на основание чл.70 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът П. П., като собственик на 26 земеделски имота и ползвател на други 13 земеделски имота, всички индивидуализирани в исковата молба, с обща площ от 956,042 дка, находящи се в землището на [населено място], [община], твърди, че с ответника „ Янк – 100 „ЕООД се уговорили, на разменни начала – с предоставяне нему посочените с исковата молба земеделски имоти, срещу предоставяне други от ответното дружество – на ищеца, да ползват през стопанската 2014/2015 г., всяка от страните, получените в замяна с единствено облигационни последици, земеделски земи. Независимо от твърдението за замяна, за ползването на предоставените от ищеца земи същият твърди уговорена сума от 80 лева на декар или общо 76 480 лева. Ищецът твърди, че въпреки уговорката за сключване на договор за наем на собствените му и за пренаемане на предоставените му за ползване от трети лица земеделски земи, ответното дружество не се е отзовало на поканите му за това, а понастоящем, въпреки ползването на земеделските земи, отказва изплащане на обезщетение . Уточнение на исковата молба в хода на производството не е правено, освен оспорване дадената от първоинстанционния съд с доклада първоначална правна квалификация – чл.232 ал.2 ЗЗД.
След първоначално упражнен въззивен контрол, приключил с обезсилване на първоинстанционния акт, е постановено изцяло отхвърлително решение на иска, квалифициран с правно основание чл.59 ЗЗД. С решение № 292 по т.д.№ 304/2017 г. на Варненски апелативен съд, първоинстанционното решение е частично отменено и иска уважен, като е прието за установено ползване от ответното дружество, без основание , на 557,051 дка от заявените от ищеца.
За да приеме касационната жалба недопустима, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съставът на ІІ т.о. на ВКС е изхождал от размера на обезщетението, дължим за всеки отделен земеделски имот и определим съобразно площта на същия, умножена по претендираната от ищеца единична цена на декар – 80 лева. Така е посочил, че и за най-големия по площ от посочените земеделски имоти, цената на иска възлиза на 13 519,20 лева, т.е. е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост по търговски дела.
Настоящият състав намира частната жалба за основателна.
Видно е, че с исковата молба ищецът се е позовал на общи факти, въз основа на които претендира обезщетение за ползването от ответното дружество на всеки от индивидуализираните в исковата молба имоти. Предприетото от ответника ползване се твърди при едни и същи обстоятелства, за един и същи период и при еднаквост във формирането на търпимата от ищеца вреда. При това положение и доколкото се касае за облигационна, а не вещна претенция, индивидуализацията на отделните земеделски имоти не се явява дотолкова съществена за предмета на иска за обезщетение на ищеца, че да предпоставя самостоятелност на претенцията за всеки отделен имот, поради което не е и възпроизведена в диспозитива на съдебното решение. Аналогично, при предявяване на множество вземания от един и същ вид , но въз основа на един и същ сключен между страните договор, предпоставящ единен произход на тези вземания, в практиката си ВКС приема, че цената на иска се формира от сбора на отделните вземания / напр. сбора от задълженията по множество фактури, издадени в изпълнение на един и същ договор/.Установилата се практика изхожда именно от общността на фактите, осъществили се между страните, въз основа на които се формира всяка претенция – идентична по произход и вид с останалите. Такъв е и настоящият случай, поради което и на основание чл.69 ал.1 т.1 ГПК, цената на иска следва да се определи въз основа на общо претендираната сума.
Дори да не би било споделено предходното становище на настоящия състав, за част от претенциите – в случай че биха се приели за самостоятелни, обективно съединени искове – касационното обжалване се явява допустимо, тъй като не се касае за търговски, а за граждански дела. Площта на част от имотите, ползване на които от ответника е прието за доказано / макар установимо от доказателствата, не и от диспозитива на съдебното решение /, умножена с претендираната на декар сума в обезщетение, предпоставя такова надхвърлящо минимума от 5 000 лева , съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. първо ГПК, както впрочем е установил и предходния състав. Претенцията е квалифицирана на извъндоговорно основание – чл.59 ЗЗД. Търговското качество на ответника,само по себе си, не е от естество да предпостави търговски характер на спора. Съгласно чл.2 т.1 ТЗ физическо лице, занимаващо се със селскостопанска дейност,не се смята за търговец, доколкото ищецът сочи , че извършва такава . Извъндоговорно основание на претенцията би обусловило търговски характер на спора само ако е възникнало съпътстващо на установени между страните търговски отношения и по повод или във връзка със същите, каквото обстоятелство не се твърди по делото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 217/25.06.2018 г. по т.д.№ 767/2018 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
ВРЪЩА делото на състава на второ търговско отделение на ВКС, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: