О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 02.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1231 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по иск на В. Н. Ц., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 10.02.2014 год. по арб.дело № 2671/2013 год. на Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум „ [населено място], с което ищцата е осъдена, солидарно с ответника В. И. Т., да заплати на „Профи Кредит България„ЕООД сумата от 4 894,46 лева, на основание договор за револвиращ кредит № [ЕГН]/03.07.2012 г., ведно със законната лихва върху същата сума, от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че не е сключвала договор с „ Профи Кредит България „ ЕООД, респ. липсва и договорена арбитражна клауза , за отнасяне спор по облигационното правоотношение пред арбитражна институция. Твърди, че не е уведомявана за образуваното арбитражно производство и за същото и постановеното арбитражно решение е узнала едва с получаване на препис от решението – на 04.12.2017 г.,спрямо която дата твърди спазен срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. Позовава се и на нищожност на арбитражното решение, на основание действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8/2017 год./, според която арбитражните решения , постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Ответникът – „Профи Кредит България„АД – оспорва допустимостта на исковата молба, като депозирана след срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, считайки че същият тече от получаване от ищцата на поканата за доброволно изпълнение на присъденото вземане – на 13.11.2015 г. , по изп. дело № 20158410411360/2015 г. на ЧСИ Н. М., рег.№ 841 на КЧСИ. Позовава се на извършени 18 бр. погашения на задължението – в периода 28.01.2016 г. – 10.05.2018 г.. Не са заявени възражения по съществото на иска.
Ищцата не е оспорила твърденията за извършени погашения по изпълнителното дело, преводни нареждания за които, с наредител ЧСИ Н. М., на основание наложени запори по сметка на същата ,са представени с отговора на исковата молба, а се позовава на буквалната редакция на чл.48 ал.1 пр.първо ЗМТА, според която тримесечният преклузивен срок тече от получаване на решението.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, намира че исковата молба е процесуално недопустима, на основание чл.48 ал.1 ЗМТА, предвид неспазен срок за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА, считано от датата на получаване поканата за доброволно изпълнение.В същата е изрично посочено търговското дело, по което е издаден изпълнителния лист. Действително редакцията на чл.48 ал.1 ЗМТА визира получаване на арбитражното решение, но практиката на ВКС непротиворечиво приема за достатъчен и доказаният момент на узнаването му, като начало на преклузивния срок за предявяване на иска. Като уреждаща потестативно право на иск, разпоредбата на чл.47 вр. с чл.48 ал.1 ЗМТА следва да се прилага в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в чл.3 ГПК. Противоречи на дължимата от ищцата обичайна грижа за собствените й работи и на нормалната логика, поведението й след получаване на призовка за доброволно изпълнение, а именно – непротивопоставяне в продължение на повече от година и половина, към момента на депозиране искането за издаване на препис от арбитражното решение по т.д.№ 4850/2014 г. на СГС, на осъществяващото се принудително изпълнение, ако не би била известена за основанието на задължението си към взискателя „ Профи Кредит България„ ЕООД – процесното арбитражно решение.
Като процесуално недопустима исковата молба изключва произнасяне по действителността на арбитражното решение, тъй като не се касае за висящо пред ВКС производство – като специфична, факултативна част от арбитражния процес – по допустимо предявен в срока по чл.48 ал.1 ГПК, иск по чл.47 ЗМТА,след влизане в сила на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. /. Видно е, че ищцата желае да се възползва от формираната от ВКС практика по обявяване нищожност на арбитражните решения, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, но същата е приложима само при постановени преди изменението на нормата арбитражни решения, при които и след постановяването им не се е погасило, като неупражнено в преклузивния за това срок правото на иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, тъй като само въз основа на допустимо упражнено такова процесуално право се образува факултативната, втора част на арбитражния процес – пред ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване ход на устните състезания в открито съдебно заседание от 29.10.2018 г. .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, на основание чл.48 ал.1 ЗМТА, исковата молба на В. Н. Ц., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 10.02.2014 год. по арб.дело № 2671/2013 год. на Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум „ [населено място], на основание чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :