О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
[населено място], 20.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1392 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. против решение № 625 / 20.03.2017 г. по гр.д.№ 5430/2016 г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 6779/ 16.08.2016 г. по гр.д.№ 17487/2013 год. на Софийски градски съд .С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Г. фонд иск, с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лева , настъпили в причинна връзка с ПТП от 05.04.2012 год., твърдяно като причинено от водач на лек автомобил, за който липсва сключена задължителна застраховка „ Г. отговорност „ на автомобилистите. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено „в противоречие с материалния закон”, тъй като, макар да не е установил причиняването на щетата от МПС, с марка „ Ф. поло „ , с рег. [рег.номер на МПС] , в хипотезата на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ , но след като е безспорно установен механизма на увреждането и вината на водач на участвало в ПТП моторно превозно средство,очевидно неизвестно, съдът е бил длъжен да се произнесе и в хипотезата на чл.288 ал.1 т.1 КЗ / отм./ . Ответникът – Г. фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач – З. „А.„ – също оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Сочи, че едва с касационната жалба ищецът въвежда твърдения, кореспондиращи на формулирания въпрос, които не са били предмет на изследване в хода на цялото съдебно производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иска, претендирайки за обезщетение на неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило по вина на водача на автомобил марка „ Ф. П. „ ,с рег.№ ЕВ 22-08 АН , който няма сключена задължителна застраховка „ Г. отговорност „ на автомобилистите – основание по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ /отм/ . Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, като приема – след обстоен анализ на доказателствата – че не се установява по категоричен начин, инцидентът от 05.04.2012 год. да е станал с участието на лек автомобил „Ф. П.„, с рег. [рег.номер на МПС] : автомобил с такава индивидуализация не е посочен в протокола за ПТП, нито се сочи от разпитания свидетел.Авторството на ПТП от водача на този автомобил съдът е приел, че не се установява и от съобразителната част на постановление за спиране на досъдебното производство, доколкото същото възпроизвежда показания на самия ищец и няма задължителна материална доказателствена сила в гражданското съдопроизводство. Съдът е счел, че не може да разгледа претенцията и на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ / отм./, тъй като съблюдава при произнасянето си принципа на диспозитивното начало в процеса, респ. дължи такова, съобразно въведеното от ищеца спорно материално субективно право, изводимо от конкретно посочените от същия обстоятелства, а те не сочат на „ неидентифицирано моторно превозно средство „. Доколкото ищецът не се позовава на причинени вреди от такова „неидентифицирано моторно превозно средство”, причинило ПТП, съдът е приел, че иск с правно основание по чл.288 ал.1 т.1 КЗ / отм./ не е бил предявен.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, най – общо сочейки такъв „ относно приложението на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ „ и обосновавайки го с довода, че противоречи на принципа за процесуална икономия отхвърлянето на иска по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ , поради неустановяване участието на сочения автомобил, без задължителна застраховка „ Г. отговорност „, в причиняването на ПТП , от което са търпими и обезщетимите вреди , съответно – последващото предявяване на иска, на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./, поради участието на „неизвестно МПС„. Касаторът формално сочи значението на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото , както и хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , но не цитира, нито прилага задължителна съдебна практика, в обосноваването на тази хипотеза.
Доколкото би се приел за надлежно формулиран,с това си съдържание, въпросът относно приложението на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ е относим към приложението на нормата,с това й съдържание, при разрешаване на спора по същество, в какъвто аспект касационната жалба не съдържа доводи за неправилност. Не се твърди, че съдът е вложил в съдържанието й смисъл,различен от вложения от законодателя. Касационният довод, квалифициран като „неправилно приложение на материалния закон”, в действителност е обоснован с твърдение за процесуално нарушение, респ. с приложението на принципа за диспозитивното начало в процеса : непроизнасяне по основанието на чл.288 ал.1 т.1 КЗ / отм./, при отхвърляне на иска на предявеното основание по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ /отм./. Такъв въпрос касаторът не е формулирал, нито го е обосновал с допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.2 и т.4 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, такъв въпрос би бил винаги фактологичен, предпоставен от наличието на обективно съединяване на искове на различните основания, в условие на евентуалност , по конкретното дело , или от начина на формулиране на обстоятелствената част и петитума на конкретната искова молба, като в настоящия случай нито се касае за евентуално обективно съединение на искове, нито исковата молба сочи на фактически състав, различен от този по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ /отм./.Впрочем,с изрично разпореждане от 27.12.2013 год., първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца да презицира основанието на иска си, разграничавайки му изрично възможните хипотези / чл.288 ал.1 т.2 б.”а” или чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ / , което основание предпоставя не само подлежащите за установяване факти, в защита на субективното материално право на ищеца, но и обхвата на възможната защита на ответника. С молба вх.№ 6083/21.01.2014 год. ищецът изрично е посочил,че основава пасивната процесуална легитимация на ответника – Г. фонд – на липса на валидно сключена задължителна застраховка „Г. отговорност „ на автомобилистите, на причинилия увреждането, известен автомобил.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625 / 20.03.2017 г. по гр.д.№ 5430/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. В. С. да заплати на Г. фонд, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП, разноски за настоящото производство, в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :