4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
гр.С. 29.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.
Л. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№370/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],И. Т. Г. и Б. К. Г. против решение №1921/17.10.2016г. по т.д.№3631/16г. на Софийски апелативен съд , с което е обезсилено решение №898/18.05.16г. по т.д.№5882/2014г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО за признаване за установено,че [фирма] е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация на търговска марка „А.“ – словна , регистрирана в ПВ на РБ на 10.04.2008г. под рег.№64495.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на апелативния съд,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касаторите основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да приеме,че първоинстанционният съд се е произнесъл с атакуваното пред него решение по недопустим иск,с обжалвания пред настоящия състав на ВКС акт, САС е приел,че ищците не притежават качеството на действителни собственици на марката,доколкото това понятие , според състава, обхваща единствено лицата,които са регистрирали марката по надлежния ред, а по твърдения на самите ищци такава регистрация не е осъществена.Аргумент в подкрепа на извода си за липса на активна процесуална легитимация на ищците съдът е почерпил от нормата на чл.38б ЗМГО,като е посочил,че ищците са се възползвали от правото да подадат опозиция срещу марката , регистрирана на името на ответника,с което са изчерпили всички защитни средства по отношение на заявената от тях,но нерегистрирана търговска марка.Изводът на първоинстанционния съд , че за ищците е налице правен интерес да установят липса на законни права на ответника върху марката за минал период,въззивният съд е намерил за необоснован,обосновавайки се с действието на евентуално заличаване на марката в бъдеще.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение з изхода на делото:1. Активно легитимирано ли е по иска с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и има ли качеството „действителен притежател на марката“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО лицето,което осъществява фактическо ползване на знак в търговската си дейност,без този знак да е регистриран като търговска марка?; 2. Регистрацията на търговска марка на ищците към момента на предявяването на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО абсолютна процесуална предпоставка ли е за допустимостта на иска или следва да бъде преценявана по съществото на спора с оглед неговата основателност?; 3 „Действителен притежател на марката“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО идентично ли е с понятието „собственик на марката“,регистрирал същата по надлежния ред и вписан като неин притежател в държавния регистър на марките?; 4.Следва ли понятието „действителен притежател на марката“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО да бъде схващано като абсолютна процесуална предпоставка за активната процесуална легитимация на ищеца по иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО,вр. чл.124 ал.4 изр.2 ГПК или същото понятие следва да се схваща като процесуална предпоставка ,обосноваваща активната легитимация за подаване на искане по административен ред пред ПВ за заличаване на регистрирана марка? и 5.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет,след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения,като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи и в частност,когато по делото не е представена опозиция от ищците от дата 28.02.2014г. и подобна опозиция въобще не е подавана срещу вече регистрираната марка на ответното дружество?
От така поставените от касаторите пет въпроса последният не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото в първата му част е относим към липсващо произнасяне на съда по събрани в хода на процеса доказателства и наведени доводи на страните,докато видно от втората му част,касаторите визират произнасяне по доказателство,каквото изобщо не е било представяно и приемано в производството. Освен това втората част на въпроса е от фактологичен характер,което лишава същия от характеристиките на правен такъв.
Всички останали въпроси са във връзка с основния решаващ извод на въззивния съд за липса на положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО – активна процесуална легитимация на ищците,направен предвид съображенията,че те не притежават качеството на действителни притежатели на марката,с оглед вложеното от състава разбиране,че това понятие /употребено в разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО/ обхваща единствено лицата,които са регистрирали марката по надлежния ред. Въпросите могат да бъдат сведени /с оглед възможността,възприета с постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставът да обобщава,конкретизира и уточнява правните въпроси/ до това Регистрацията на търговската марка от ищците към момента на предявяването на иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО абсолютна процесуална предпоставка ли е за допустимостта на иска? и Понятието „действителен притежател на марката“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО идентично ли е с понятието „собственик на марката“, регистрирал същата по надлежния ред? Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по така уточнените въпроси в хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото по тях липсва постановена задължителна съдебна практика,налице е необходимост от създаване на такава по прилагането на разпоредбите на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО,създаващи неяснота в отнасянето им една към друга , предвид липсата на легално определение на израза „действителен притежател на марката“ и възможност за различно тълкуване. Посочените и представени от касатора три решения на САС,разглеждащи по същество предявени от нерегистрирали марката лица искове за недобросъвестност, не обосновават приложимост на допълнителен критерий по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК,поради липса на изрично произнасяне от съставите по поставените въпроси и различна фактическа обстановка,при която предявените искове са приети за допустими /в единия случай ищецът е имал регистрирана национална марка в друга държава,в другия – е притежавал по-ранна и неподновена регистрация,а в третия – спорът е между настоящ и предходен дистрибутори на стоки на чужд производител/.
На касаторите следва да се укаже да внесат такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща на 40 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1921/17.10.2016г. по т.д.№3631/16г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма],И. Т. Г. и Б. К. Г. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса 40 лв., като представят доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторите да се уведомят със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.