О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
гр.С. 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА.
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ЦОЛОВА ч.т.д.№132/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №3728/08.11.2016г.,постановено по в.т.д.№2905/13г. по реда на чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е оставил без уважение като неоснователна подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1768/19.08.16г. в частта за разноските.
Срещу това определение е подадена частна жалба от молителя [фирма].В нея са изложени съображения за неправилност , незаконосъобразност и необоснованост,поради невъзприемане от въззивния съд на изложените доводи по своевременно направено от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не е взел становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
С обжалваното определение,с което се е произнесъл по молбата на въззиваемия по чл.248 ГПК, въззивният съд е възприел като основателно направеното от него възражение,че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВАС спрямо редакцията й към момента на сключването на договора за правна помощ, с оглед материалния интерес, е в размер на 3309,42 лв. За да обоснове крайния си извод за неоснователност на възражението за прекомерност на договореното и платено от противната страна адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. САС се е позовал на липса на конкретни изложени от молителя доводи за наличие на несъответствие между платеното възнаграждение и сложността на делото,каквото несъответствие и съдът сам не е констатирал.
Определението на САС е неправилно.
С решение №1768/19.08.16г. въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция поради недопустимост на иска за установяване на вземане по чл.422 ГПК и е прекратил производството по него.Размерът на присъдените в полза на ответника [фирма] с решението разноски – 7359,42 лв. съдът е формирал като сбор от платената по въззивната жалба държавна такса 2859,42 лв. и платеното адвокатско възнаграждение 4500 лв. За да остави без уважение своевременно направеното възражение за прекомерност съдът се е обосновал с по-висок от заплатения размер на минималното такова /4819,13 лв./,определено по Наредба №1/2004г. на ВАС,но в редакцията й към момент, по-късен от този,в който е договорено и платено същото. С определението е съобразено,че към 04.11.13г. /датата на сключване на договора за правна помощ/ този размер е бил по-нисък от уговорения и платения от въззивника /3309,42 лв./,но е прието,че сам по себе си този факт не е основание за намаляването му от съда, без наличие на конкретни доводи за прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК при направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът следва да извърши преценка за съответствието му с правната и фактическа сложност на делото,при което евентуално да го намали, но спазвайки ограничението,поставено от Наредба №1/2004г. на ВАС. Законодателят е предвидил това произнасяне на съда да бъде извършвано само при надлежно сезиране от страната искане, но не е поставил изискване искането да бъде обосновано от нея с конкретни съображения.Преценката за фактическата и правна сложност е възложена на съда с оглед конкретно извършените пред него процесуални действия.
В случая се констатира от настоящия състав,че адвокатският пълномощник на [фирма] е встъпил в производството след подаването на въззивната жалба /която е подписана само от законния представител на дружеството/ – явил се е в първото открито заседание пред въззивния съд, в което е заявил,че поддържа въззивната жалба и е направил искане за спиране на производството поради преюдициалност; впоследствие се е явил в още четири поредни заседания , в които не са извършвани сложни по характера си процесуални действия – в първото производството е спряно,във второто – след възобновяване,е изискано заповедното производство, в третото е уважено искане на противната страна за ново спиране на делото,на което адвокатът на жалбоподателя се е противопоставил,а в последното е отхвърлено искане за преминаване от установителен към осъдителен иск /при направено от процесуалния представител на ответника възражение срещу това/ и е даден ход на устните състезания,в които адвокатът е пледирал устно в рамките на три изречения.Писмена защита адвокатът не е изготвял и представял.С решението на САС решението на първата инстанция е обезсилено поради отпадане след неговото постановяване на абсолютна положителна предпоставка за допустимост – обезсилване на заповедта за изпълнение.
При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС , ТК , Първо отделение намира,че липсва основание да се приеме,че проведеното пред въззивния съд производство /за което единствено е упълномощаването/ е със съществена правна и фактическа сложност,обуславящи размер на адвокатското възнаграждение,завишено с повече от 1/3 над предвидения минимален,установен с Наредба №1/2004г. на ВАС размер /около 1200 лв./. Поради това тази разлика не би могла да се възложи в тежест на страната,задължена да покрие направените от спечелилата спора страна разноски и следва да остане за сметка на доверителя,приел на договорно основание да я заплати. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго,с което решението в частта за разноските се измени като последните останат присъдени до размер на сумата 6168,84 лв. /включваща 2859,42 лв. платена държавна такса и 3309,42 лв. адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3728/08.11.2016г.,постановено по в.т.д.№2905/13г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1768/19.08.16г. по в.т.д.№2905/13г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските,като НАМАЛЯВА присъдените в тежест на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] , а в полза на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] разноски за производството пред САС до размер на сумата 6168,84 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.