9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място], 23.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести април , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1967/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хранителни стоки пропърти „ АД / в несъстоятелност /, представлявано от синдика З. Х., против решение № 15/21.01.2019 г. по т.д.№ 232/2018 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 32/ 24.02.2018 г. по т.д.№ 178/2015 г. на Окръжен съд – Плевен. С потвърденото решение е обявена за относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Хранителни стоки – Плевен„АД, на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ вр. с чл.649 ал.1 ТЗ, извършената от „Хранителни стоки Плевен„ АД /н/ непарична вноска в капитала на „Хранителни стоки пропърти„ АД /н./, вписана в Търговския регистър на 29.12.2014 г. под № 20141229130038, състояща се от недвижимо и движимо имущество, вкл. моторни превозни средства и програмни продукти, на обща стойност 9 056 130 лева, както и обусловения от уважаването му, съгласно чл.649 ал.2 ТЗ, иск за осъждане „Хранителни стоки пропърти „ АД /н./ да върне апортираните вещи в масата на несъстоятелността на „Хранителни стоки Плевен „АД. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, поради разглеждане на главния иск, въпреки забраната на чл.637 ал.6 ТЗ, визирайки приложимостта й по отношение на „Хранителни стоки пропърти„ АД, което дружество също е в открито производство по несъстоятелност , и доколкото иска не попада в изключението по т.1 на разпоредбата. Според касатора, след като ответниците по иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ са задължителни другари, недопустимостта на иска по отношение „Хранителни стоки Плевен„ АД, на основание чл.637 ал.6 ТЗ , предпоставя недопустимост на иска и спрямо ответника „Хранителни стоки пропърти„АД /н./ . Оспорва се и допустимостта на въззивното решение в осъдителната му част, на основание чл.617 ал.2 ТЗ , като отново се изхожда от несъстоятелността на ответника „Хранителни стоки пропърти“ АД . Считано от решението за откриване производство по несъстоятелност на „Хранителни стоки пропърти „АД,според касатора, непаричните притезания на дружеството – каквото се явява задължението за връщане на вещите – предмет на апорта в масата на несъстоятелността, се трансформира в парично, от което страната извежда недопустимост на този иск, считано от 31.07.2015 г.. В евентуалност оспорва правилността на решението, тъй като правните му последици накърняват правата на кредиторите на „Хранителни стоки пропърти„АД /н./.Оспорва се и обосноваността на извода на въззивния съд, че апортът уврежда интересите на кредиторите на „Хранителни стоки Плевен „АД /н./, тъй като искът предпоставя доказване, че след разпореждането дружеството остава лишено от активи, достатъчни да удовлетворят кредиторите му, а такива в случая са останали – поименните налични акции от капитала на „ Хранителни стоки пропърти „ АД / н./ , с идентична на стойността на апорта икономическа стойност, към момента на апротирането, който страната счита релевантен за преценка на увреждащия ефект на извършеното действие. Касаторът намира, че съдът е приел за доказано увреждането въз основа на индиции и косвени доказателства , игнорирайки значението на установената от СИЕ стойност на придобитите срещу апортираните вещи поименни акции.Неправилно, според него, е преценено увреждане на обезпечените кредитори на „Хранителни стоки Плевен „ АД, след като, съгласно чл.173 ЗЗД, обезпеченията следват вещта, в чиято и собственост да се намира, а с връщането на апортираните вещи , в случай че би останала сума или имущество и след удовлетворяване на обезпечените кредитори, се явяват увредени хирографарните такива на „ Хранителни стоки пропърти „АД /н./. Според касатора, увреждащото действие на апорта, преценимо само към момента на извършването му, а не въз основа на факти и обстоятелства осъществили се последващо, не е доказано пълно и главно от ищеца.Така без значение, според касатора, с оглед релевантния момент на преценка на увреждащото действие, е факта, че дружеството, от капитала на което са придобити , е понастоящем в несъстоятелност, след като към датата на апорта пазарната стойност на акциите е била приблизително равностойна на пазарната стойност на апортираното имущество, съгласно заключението на приетата във въззивното производство СИЕ. Касаторът намира незащитими съображенията на съда, че акциите са лесно укриваем актив, обезценяем, несигурен и затрудняващ, в качеството на обект на принудително изпълнение, за разлика от недвижимите и движими вещи – предмет на апорта. Трансформирането на активи от един в друг вид, при еднакви икономически стойности, според страната не следва да се третира като увреждащо. Неправилно, според касатора , е и сравняване на способите за принудително изпълнение, с оглед обекта му, след като законът във всички хипотези е осигурил правна защита чрез същото. Оспорва се и логичността на извода, че процесните акции са лесно укриваем актив, след като са поименни, а не на приносител. Оспорва се и извода за безспорна обезценяемост на акциите, след като зависи единствено от успешното развитие на търговската дейност на дружеството. Неясно е за касатора какво въззивният съд влага в съображението си за „ несигурен“ актив.
Ответната страна – „ Хранителни стоки Плевен „ АД / н./ чрез синдика Б. Б. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира неотносими, към преценката на допустимостта на предявените обективно съединени искове , разпоредбите на чл.637 ал.6 ТЗ и чл.617 ал.2 ТЗ. Счита, че страната не обосновава допълнителния селективен критерий по поставените въпроси, тъй като въззивното решение не е в противоречие с цитираната от касатора практика / частично неотносима, като разглеждаща различна хипотеза /, нито е обосновано основание за тълкуване на закона, с оглед точното му прилагане и за развитието на правото .
Отговор е постъпил и от третите лица – помагачи на ищеца – ЕТ „ М. Л. 90 „, Първа инвестиционна банка „ АД и „ Банка Пиреос България „ АД – които също оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Синдикът на „Хранителни стоки Плевен„ АД /н./ е предявил обективно евентуално съединени искове , с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ / главен / и чл.134 ЗЗД / евентуален / и кумулативно съединен със същите осъдителен иск , за обявяване относително недействителна спрямо кредиторите на дружеството извършената от същото непарична вноска в капитала на новоучредяваното дружество „ Хранителни стоки пропърти „ АД , вписана в ТР на 29.12.2014 г. под № 20141229130038, състояща се от недвижимо и движимо имущество , вкл. моторни превозни средства и програмни продукти, на стойност 9 056 130 лева, съставляваща учредителен за дружеството ответник „ Хранителни стоки пропърти „ АД / н./ апорт, съответно за осъждане „Хранителни стоки пропърти „АД / н./ да върне апортираните вещи в масата на несъстоятелността на „Хранителни стоки Плавен„ АД /н./ . Спорен в касационното производство е въпроса за допустимостта на исковете, както и в евентуалност въпроса относно увреждащото действие на апорта, по преждеизложените, като съдържание на касационните доводи, съображения. Няма спор относно останалите елементи от преценимия фактически състав на разгледания и уважен от съдилищата главен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ вр. с чл.649 ал.1 ТЗ – че се касае за хипотеза на свързани лица, по смисъла на пар.1 ал.1 т.3 и ал.2 ДР на ТЗ , както и че сделката попада в релевантния ,съгласно разпоредбата, подозрителен период / в двегодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ / . За ответното дружество „ Хранителни стоки пропърти „ АД / н./ с решение от 31.07.2015 г. е открито производство по несъстоятелност.
За да уважи предявения главен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ вр. с чл.649 ал.1 ТЗ и кумулативно съединеният и обусловен от резултата по главния осъдителен иск / освен за два обекта, като в отхвърлителната си част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила / , първоинстанционният съд е приел, че извършената апортна вноска е увреждаща длъжника „ Хранителни стоки Плевен „ АД, изхождайки от обстоятелството, че същата изчерпва имуществото на апортиращото дружество – неговите дълготрайни материални активи, чрез които осъществява стопанската си дейност. Така в резултат на извършената сделка длъжникът практически се лишава от приходи от собствена дейност, респ. печалба. Същевременно, получените от дружеството срещу непаричната вноска в капитала на „Хранителни стоки пропърти„ АД поименни налични акции не биха могли или трудно биха удовлетворили кредиторите на „Хранителни стоки Плевен „ АД / н./ , тъй като пазарната им стойност е спекулативна величина, лесно манипулируема , като функция от стойността на активите и пасивите на „Хранителни стоки пропърти„ АД. Безспорно, според съда, удовлетворяването от налично имущество е много по- бързо и успешно , отколкото от акции. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че „Хранителни стоки пропърти„АД /н./ изобщо не е осъществявало стопанска дейност и само 6 месеца след учредяването му за същото е открито производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността му. Извършваните в производството по несъстоятелност действия по осребряване на имуществото му – процесната апортна вноска – изключват възможност за търгуване на акциите, тъй като никой не би си ги купил. Тези фактически обстоятелства са потвърдени със заключение на съдебно-икономическа експертиза. Прието е,че оценка на акциите е невъзможна по метода на дисконтираните парични потоци, тъй като „Хранителни стоки пропърти „ АД /н/ няма финансови отчети, от които да се направи анализ и да се изведе тенденция за надежни прогнози за бъдещи приходи и разходи, нито инвестиционен бизнес план за бъдещо развитие, нито план за оздравяване, с оглед откритото производство по несъстоятелност към датата на подаване на исковата молба по настоящия спор. Съдът, предвид недоказаност на търгуването на акциите на капиталовия пазар, приема че придобитите от „Хранителни стоки Плевен „ АД поименни налични акции нямат пазарна цена и не могат да послужат за удовлетворяване кредиторите на същото. Отчетено е и обстоятелството, че още на следващия ден след регистрацията на „Хранителни стоки пропърти„ АД стойността на придобитите от „ Хранителни стоки Плевен „ АД акции е паднала от 9 056 130 лева на 7 000 000 лева. Не е оборена, според съда , презумпцията на чл. 649 ал.4 ТЗ, че ответниците са знаели, че сделката е увреждаща за кредиторите на апортиращото дружество. Като последица от уважаването на главния иск е уважен / изключая за два обекта / кумулативно съединения, за връщане на апортираните имоти в масата на несъстоятелността.
Въззивният съд не е споделил доводите за недопустимост на въззивното решение. Увреждащият характер на апорта е обоснован с обстоятелството, че „насрещната престация“ – придобити акции от капитала на дружеството, в чийто капитал се апортира имущество – е затрудняващ , а в някои случаи и невъзможен за удовлетворяване кредиторите на апортиращото дружество актив, тъй като са лесно прехвърлими / обосновано и с конкретната разпоредителна сделка с въпросните акции, последващо развалена, следваща непосредствено придобиването им от „Хранителни стоки Плевен „АД /н./ / , труден обект за принудително изпълнение и по начало силно зависими от икономическата състоятелност на емитиращото ги дружество.Съдът е приел за ирелевантно установяването на пазарната стойност на апортираните вещи, съответно на придобитите акции, тъй като увреждане, по смисъла на чл.647 ал.1 ТЗ би било налице не само при неравностойност на престациите , но и когато един неукриваем или трудно укриваем обект се замени с лесно укриваем или лесно икономически обезценяем такъв . Такова е всяко участие в АД, тъй като пазарната стойност на акциите е функция от активите и пасивите на дружеството, което е динамична, лесно манипулируема величина, вкл. от органите на самото дружество . Преобразуването на сигурен актив в несигурен такъв, според въззивния съд, уврежда кредиторите на длъжника. В този смисъл съдът е приел, че заключението на СИЕ / втора , допусната във въззивното производство / , досежно пазарната стойност на акциите, не е от естество да обори преждепосочения извод, както и че е ирелевантно обстоятелството притежава ли длъжника и други имоти, с които да удовлетвори кредиторите си, след като увреждащо за него е лишаването от конкретното ликвидно имущество. Съответно са споделени съображенията на първоинстанционния съд, за уважаване на обусловения иск, за връщане имуществото в масата на несъстоятелността.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е въззивният съд да приема за разглеждане и да постановява съдебно решение, предвид забраната на чл.637 ал.6 ТЗ, както и при несъобразяване разпоредбите на чл.3 ГПК , чл.8 ал.2 ЗЗД и чл.617 ал.2 ТЗ,искови претенции с правно основание чл.647 ал.1 т.6 вр. с чл.649 ал.1 ТЗ и чл.108 ЗС, предявени срещу дружество, за което е открито производство по несъстоятелност ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 2/ Внасянето като непарична вноска / апорт / на имущество от едно дружество в капитала на друго дружество, увреждащо ли е „само по себе си„ кредиторите ,т.е. презумира ли се увреждане или трябва да се изследват и други обстоятелства от обективна страна и в частност, налице ли е увреждане, ако към датата на апортирането нито апортиращото дружество, нито приемащото дружество е несъстоятелно, ако между датата на апортирането и началната дата на неплатежоспообност на приемащото дружество има повече от 6 месеца разлика , ако апортираното имущество е еквивалентно на придобитото / записаните акции /? – въпросът обосноваван в същата хипотеза – чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 3/ Длъжен ли е въззивният съд , при преценката си дали има увреждане при сделка като апортната вноска , да изследва : а/ момента на увреждането ; б/ еквивалентността на дадено и получено ; в/ момента на несъстоятелност на апортиращото дружество и отдалечеността на тази дата от датата на апорта и следва ли при изследване на увреждането, като обективен факт, тези индиции да обосноват извод ,че не е налице увреждане ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза.Сочи се противоречие на въззивното с решение по гр.д.№ 805/1982 г. на І г.о. на ВС.
Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение , съгласно чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК , обоснована с извода на въззивния съд, че „апорта„ сам по себе си като сделка е увреждащ за кредиторите на апортиращото дружество, с оглед характеристиката на акциите като актив , като се позовава на съдебна практика по искове, с правно основание чл.135 ЗЗД / считайки го еквивалент на иска по чл.647 ТЗ/ , според която увреждане би било налице само ако длъжникът не разполага с друго имущество, с което да удовлетвори кредиторите си / решение по гр.д.№ 573/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС /. Според касатора, съдът очевидно неправилно е игнорирал релевантния за преценка на увреждащото действие момент – този на учредяването на апорта, както и очевидно неправилно е основал решението си на индиции / че акциите са лесно укриваем, обезценяем и несигурен актив и принудително изпълнение върху същите е по-трудно /, а не на обективни факти за настъпило увреждане. Очевидна неправилност се поддържа и по отношение на така дадената от въззивния съд характеристика на акциите.
Първият от въпросите е относим към възражението за недопустимост на исковете, за която съдът следи служебно и позоваването на която не предпоставя формулиране на правен въпрос и обосноваването му с допълнителен селективен критерий.
Настоящият състав не споделя довода за недопустимост. Разпоредбата на чл. 647 от ТЗ е специална спрямо тази на чл.637 ТЗ . С отменителните искове по чл. 647 ТЗ се упражнява потестативно право на кредиторите на несъстоятелното дружество, целящо да игнорира в отношенията им с последното правните последици на извършени от дружеството , в конкретно уредени от закона хипотези и срокове, сделки и действия, с които то ги уврежда . Конститутивното решение, освен спрямо страните по атакуваната сделка, респ. длъжника в несъстоятелност , има действие и спрямо синдика и всички кредитори на несъстоятелността. С разпоредбата на чл.637 ТЗ се цели висящите и бъдещи имуществени граждански и търговски спорове между длъжника и негови съконтрахенти / кредитори / да бъдат консолидирани и разрешени в производството по несъстоятелност / чрез процедурата по предявяване на вземания, респ. оспорване списъци на приети и неприети вземания, производства по чл. 694 ТЗ / , отново с цел постигане на установително действие в отношенията не само между длъжника и негов съконтрахент / кредитор / , но и спрямо останалите кредитори на несъстоятелността / чл.694 ал.8 ТЗ. В този смисъл, чл.637 ТЗ не съдържа абстрактна забрана за разрешаване на съществуващи спорове, а само доколкото такива спорове да се разрешат с действие спрямо всички кредитори на несъстоятелността. Да се сподели логиката на ищеца за недопустимост на иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ , с оглед разпоредбата на чл. 637 ТЗ , означава изобщо да се отрече допустимостта на специалната защита чрез отменителните искове, съответно – да са неатакуеми изобщо визираните в хипотезите им увреждащи действия и сделки на длъжника в несъстоятелност .
Несъстоятелна е и логиката на касатора за недопустимост на осъдителния иск, с оглед разпоредбата на чл.617 ал.2 ТЗ. Тезата на страната се основава на откритото производство по несъстоятелност на „ Хранителни стоки пропърти „ АД /н./, а не на дружеството, в защита на чиито кредитори са тук предявените искове. В производството по несъстоятелност на това дружество, обаче, чл.617 ал.2 ТЗ е приложима за изискуемите му непарични задължения единствено към негови , при това отделни негови кредитори / кредитори на несъстоятелността му – чл.616 ТЗ / , съществували към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С уважаването на конститутивния иск по чл. 647 ТЗ възниква задължение за връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, като задължение към кредиторите на несъстоятелността на „ Хранителни стоки Плевен“ АД . Различието в кръга на правните субекти, спрямо които е насочена защитата на отменителните и обусловените от тях искове / чл.649 ал.2 ТЗ / , изключва приложението на чл. 617 ал.2 ТЗ по отношение възникващи задължения за връщане на вещи в масата на несъстоятелността, като последица от уважаването на отменителен иск , длъжник по което е също дружество в открито производство в несъстоятелност. Отделно са налице и практически съображения, като обусловеността на предявяването на вземанията, вкл. трансформираните от непарични в парични , от конкретни срокове.
Вторият от въпросите в голямата си част не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване . Въззивният съд не е обосновал увреждащо действие на апорта сам по себе си, изхождайки единствено от правното му естество. Нито решаващият му извод за увреждащо действие се основава на несъстоятелността на дружеството, в чийто капитал е направена непаричната вноска, респ. момента на откриване производството по несъстоятелност на същото, спрямо датата на апорта или определената дата на неплатежоспособност на същото. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий с последната част от въпроса – налице ли е увреждане ако разпореденото и придобитото имущество са равностойни – не би бил удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С изменението на чл. 649 ал.1 ТЗ / ред. ДВ бр. 20/2013 г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и тези по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае за действия и сделки извършени от длъжник в открито производство по несъстоятелност. Затова разрешенията, приложими към исковете по чл.135 ЗЗД , следва да намерят приложение и в хипотезите на предявен отменителен иск / така реш. № 11 от 27.02.2020 г. по т.д.№ 2529/2018 г. на І т.о., реш. 56 от 01.08.2018 г. по т.д.№ 1538/2017 г. на І т.о. ВКС /. Налице е непротиворечива и последователна съдебна практика на ВКС, преодоляла по-ранна такава / частично цитирана от касатора / , според която „увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредиторите спрямо длъжника„ ,съответно : налице е увреждане не само когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява , но и когато по някакъв начин действията му затрудняват или дори само заплашват да се затрудни удовлетворяването на кредитора / така решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 754/2009 г., гр.д.№2301/2014 г., № 3396/2014 г., гр.д.№ 5981/ 2014 г., всички на ІV г.о., т.д.№ 731/2016 г, т.д.№ 638/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. / .В конкретния случай въззивният съд е приел, че трансформирането на реално притежавано имущество в право на собственост върху акции се явява от естество да затрудни, евентуално дори осуети удовлетворяването на кредиторите на „Хранителни стоки Плевен„ АД, като последвалите апорта конкретни факти и обстоятелства, вкл. несъстоятелността на „Хранителни стоки пропърти „ АД са посочени, при това само от първооинстанционния съд, като потвърждение на заплахата от затрудняване удовлетворяването на кредиторите, обосновала увреждащия ефект на апорта.
По аналогични съображения, дори да се приеме , че в подчастите си / б.“а“ и б.“б“ / удовлетворява изискването за правен , третият формулиран въпрос не би могъл да се обоснове в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , предвид преждецитираната непротиворечива съдебна практика , с която въззивното решение кореспондира.
По същите съображения не се обосновава и очевидна неправилност на решението. Само от мотивите му не се установява нарушение на императивна правна норма или правен принцип, нито съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост ,с оглед формирането на превратен, на действителното съдържание на установените факти, правен извод. Касаторът се позовава на преодоляна към настоящия момент съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД, като по начало интерпретира погрешно изводите на въззивния съд. Моментът на преценка на увреждането не е подменен, а по същество счетен за ирелевантен от въззивния съд , който не е съпоставял пазарна стойност на имуществото – обект на апортната вноска и стойността на придобитите поименни акции към който и да било момент, считайки за достатъчен – за уважаването на главния иск – факта, че разпореждането би могло да затрудни удовлетворяването на кредиторите.Както се посочи по – горе, последващите факти и обстоятелства са коментирани само в подкрепа на извода, че придобитите акции не биха били сигурен и стабилен в пазарната си стойност актив, реално търсен и оценим на капиталовия пазар.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15/21.01.2019 г. по т.д.№ 232/2018 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: