ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
гр. София, 02.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 956 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищците Й. П., В. П., С. П. и Д. П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлените части от предявените срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искания за отмяната му със съответните последици.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД не изразява становище.
С първоинстанционното решение Софийският окръжен съд частично е уважил исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците (съпруг на първия ищец и баща на останалите), настъпила при пътно-транспортно произшествие, причинено от водач със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество – до размер на 150000 лв. за всеки ищец, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от 200000 лв. всеки.
Произнасяйки се по жалби на ищците (относно отхвърлените части от исковете) и на ответника за уважената част над 110000 лв. за всеки иск, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като освен това е отхвърлил и за разликата над 110000 лв. исковете на В. П., С. П. и Д. П..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с оглед установеното относно съществувалите между починалия и ищците отношения и с оглед възрастта и трудоспособността на ищците справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явяват обезщетения в размер на по 110000 лв. за децата на починалия, и на 150000 лв. за съпругата при отчитане на по-тежкото засягане на последната от загубата на съпруга й.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в несъобразяване с указанията по ППВС № 4/68, неотчитане на установените към момента на събитието лимити на застрахователното покритие и несъобразяване в пълна степен на съществувалите между ищците и починалия отношения.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпросите:
– следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси;
– следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба;
– при формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве.
По всички въпроси се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на касационната инстанция – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото по отношение на всички въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да са обусловили конкретните правни изводи на въззивния съд съгласно разясненията по ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.
Така по първия въпрос въззивният съд не е отрекъл значението на нормативно установените лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ като ориентир за общата икономическа обстановка в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, в какъвто смисъл е установената последователна практика, поради което по този въпрос не е налице произнасяне по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос не отговаря на разясненото с ТР № 1/2009 изискване за конкретност, тъй като не е обосновано значението му за формирането на правните изводи на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетенията. Въпросът е поставен общо, без да е посочено по кои точно оплаквания и доводи във въззивната жалба съдът не се е произнесъл.
Не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на третия въпрос, тъй като същият не съответства на изложените от въззивния съд мотиви. Всички включени във въпроса критерии (възраст на увредения, обществено положение, отношения между пострадалия и увредения и т. н.) са съобразени от въззивния съд. Що се отнася до приетото от него значение на отделните обстоятелства в конкретния случай в рамките на общия кръг на настъпилите неимуществени вреди, това е въпрос относно правилността на преценката на съда, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на производството ищците нямат право на разноски, ответникът не е поискал присъждане на такива, а следващата се за касационното производство такса остава за сметка на държавата на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2989/18.12.2018 г. по гр. д. № 4483/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: