ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. София, 19.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1432 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца Х. П. срещу определение на Софийски апелативен съд, за допълване на основание на чл. 248 ГПК в частта за разноските на постановеното предходно определение за прекратяване на производството поради оттегляне на въззивната жалба, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва частната жалба като неоснователна.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца и насрещна въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение на Софийски градски съд в съответните му части – за отхвърлената част от разглеждания иск по чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.) над уважения размер от 120000 лв. до пълния размер от 200000 лв., съответно за уважената над 80000 лв. до 120000 лв. част.
Поради оттегляне на жалбата на ищеца въззивният съд с определение от 15.02.2019 г. в закрито заседание е прекратил производството изцяло.
Определението за прекратяване е било съобщено на ответника на 05.03.2019 г. и с молба от 12.03.2019 г. същият е поискал допълването му в частта за разноските, претендирайки ищецът да му заплати отнасящи се за въззивното производство разноски 800 лв. държавна такса по въззивната жалба и 4800 лв. адвокатско възнаграждение. Като доказателства към молбата е приложил фактура от 14.02.2019 г. и банково извлечение, според което сумата по фактурата е била платена на 19.02.2019 г.
За да уважи частично молбата, въззивният съд е приел, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на част от направените разноски, а именно тези, отнасящи се до защитата му срещу жалбата на ищеца в минималния размер по Наредба № 1/2004 г., намирайки за основателно предявеното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно 2244.80 лв.
Частната жалба е неоснователна.
Неоснователно се поддържа, че на ответника разноски не се дължат поради оттеглянето на въззивната жалба – съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК именно по тази причина ответникът има право на разноските, направени във връзка с жалбата на ищеца. Неоснователни са и доводите за липса на разграничение каква част от уговореното адвокатско възнаграждение се отнася за жалбата на ищеца и каква за насрещната жалба на ответника – при липсата на конкретна уговорка съответните части следва да се определят според съотношението на обжалваните интереси. Неоснователен е и доводът, че предвид оттеглянето на жалбата не е осъществено процесуално представителство – процесуалното представителство обхваща не са само защитата в открито заседание, но и останалите процесуални действия – в конкретния случай подаването на отговор срещу жалбата на ищеца. Неоснователно е и възражението за прекомерност – същото е заявено своевременно и съобразено от въззивния съд, а в жалбата конкретни доводи за неправилност на определението в това отношение не са изложени.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 1151/01.04.2019 г. по гр. д. № 6016/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: