Определение №91 от 13.2.2020 по тър. дело №1430/1430 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91
гр. София, 13.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1430 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивно решение Великотърновски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Окръжен съд – Ловеч, в обжалваните от ответниците части, с които са частично уважени предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК искове на „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя И. П. и поръчителя С. В. за солидарното заплащане на парични вземания (главница, възнаградителни и за забава лихви и заемни такси), произтичащи от договор за банков кредит.
Въззивното решение е обжалвано само от ответника П. относно уважените срещу нея искове с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и жалбоподателя е бил сключен на 28.11.2014 г. процесният договор за кредит, а на 23.03.2016 г. – и допълнително споразумение към него. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между ищеца и ответника В.. За периода юли 2017 г. – февруари 2018 г. не били заплатени дължимите за този период осем погасителни вноски. Позовавайки се на предсрочна изискуемост на вземанията в цялост на основание това неизпълнение, ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но заявлението било отхвърлено поради ненастъпила предсрочна изискуемост, доколкото отправеното до кредитополучателя изявление на банката в този смисъл преди подаването на заявлението не било връчено.
Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е намерил предявените искове по чл. 430 ТЗ за основателни, като е приел, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила на 11.04.2018 г. – с връчването на ответника П. лично на преписа от исковата молба, съдържащ изрично изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост. Приел е, че това обстоятелство следва да бъде съобразено, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено и поради това е без значение дали изявлението е стигнало до длъжника преди иницииране на заповедното производство. Намерил е за неоснователни и заявените от ответника В. възражения, основани на тезата, че считано от падежа на първата просрочена вноска е започнал да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, след чието изтичане отговорността на поръчителя е била погасена изцяло, като е приел, че в случая този срок започва да тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост 11.04.2018 г.
Оплакванията в касационната жалба (като се изключи възпроизвеждането на съдебна практика по въпроси, неотносими към настоящия случай) се свеждат до тезата, че в разглеждания случай предсрочна изискуемост не е била обявена към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакванията в касационната жалба. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран, а въз основа на съдържанието на изложението, преповтарящо касационната жалба и поради това от значение за правилността на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, която обаче не е предмет на настоящата фаза на касационното производство, такъв въпрос не може да бъде уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 25/04.02.2019 г. по т. д. № 300/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Scroll to Top