ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. София, 02.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2780 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „Топлофикация Шумен“ ЕАД (н) срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено обжалваното от ищеца първоинстанционно определение на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Първоинстанционното производство е образувано по искове на жалбоподателя за установяване на несъществуването на вземания на „Булгаргаз“ ЕАД, предявени и приети в откритото срещу жалбоподателя производство по несъстоятелност.
С депозирана по реда на чл. 129 ГПК молба ищецът, след като съобразно дадените му указания е изложил твърдения относно представителната власт за предявяването на исковете, изрично е заявил, че производството по несъстоятелност е било открито с решение от 15.11.2013 г., процесните вземания са били предявени от кредитора в срока по чл. 685 ТЗ, били са приети от синдика, по отношение на тях възражение по чл. 690 ТЗ не е било подадено, срокът за това е изтекъл, и списъкът с приетите вземания е бил одобрен с определение от 05.03.2014 г., обявено в търговския регистър на 11.03.2014 г.
Изрично е подчертано в уточняващата молба, че исковете не се предявяват при условията на чл. 694 ТЗ, тъй като ищецът не е подал възражение по чл. 690 ТЗ, а на общо основание по чл. 124, ал. 1 ГПК предвид липсата на друг ред за защита.
Изводите си за недопустимост на исковете първоинстанционният съд е обосновал на първо място с липсата на активна процесуална легитимация, доколкото правомощията на органните представители на дружеството са били прекратени с решение на съда по несъстоятелността от 24.07.2015 г., поради което последните нямат право да предявяват нови искове от името на дружеството, а на второ място – че предвид изчерпването на предвидените в чл. 690 и сл. ТЗ възможности за оспорване на предявените в несъстоятелността вземания, последващото им оспорване по общия ред е недопустимо поради липса на интерес.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че при открито производство по несъстоятелност защитата на длъжника, оспорващ вземане на кредитор, се осъществява по реда на чл. 694 ТЗ, при условие, че е предявил възражение по чл. 690 ТЗ, като така установеният специален ред за защита изключва общия ред по ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа противоречие на произнасянето на въззивния съд с установената практика на касационната инстанция по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички заявени в жалбата доводи и основания. Посоченото основание се свързва с въведеното в жалбата оплакване, че въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно представителството на дружеството след постановеното от съда по несъстоятелността прекратяване на правомощията на органите му.
Въвежда се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите
– приемането на вземане, включването му от синдика в списъка на приетите вземания и одобряването на списъка с определението по чл. 692 ТЗ има ли сила на пресъдено нещо спрямо това вземане;
– специалните разпоредби по чл. 690 и чл. 694 ТЗ изключват ли правото на длъжника да защити имуществения си интерес с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал 1 ГПК;
– препращането по чл. 621 ТЗ има ли ограничително действие относно защитата на правата на длъжника по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК при условие, че не е реализирал защитата си съобразно чл. 690 и чл. 694 ТЗ.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
По отношение на първия от поставените въпроси не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК условие за допускане на касационно обжалване е соченият от жалбоподателя правен въпрос да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В разглеждания случай действително въззивният съд не е обсъдил изложените в частната жалба доводи относно първото прието от първоинстанционния съд основание за недопустимост (липса на активна процесуална легитимация). Въззивното определение обаче е обосновано с второто основание за недопустимост на исковете (изчерпване на специалния ред по чл. 690 и сл. ТЗ). Доколкото това второ основание не е в зависимост от въпроса за прекратяването на правомощията на органите на несъстоятелното дружество, необсъждането на изложените в тази насока доводи не се явява обуславящо правните изводи на въззивния съд, поради което по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По втората група въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отбележи, че спрямо първия въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд (т. 1 от ТР № 1/2009), доколкото съдът е отрекъл допустимостта на исковете не с оглед сила на пресъдено нещо, каквато не е приел да е формирана, а поради изчерпването на специалния ред за оспорване на вземанията, установен в производството по несъстоятелност.
Останалите два въпроса, които могат да бъдат обобщени във въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от длъжника в производство по несъстоятелност по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на несъществуването на предявено и прието в производството по несъстоятелност вземане, когато длъжникът не е оспорил това вземане с възражение по чл. 690 ТЗ, респ. с иск по чл. 694 ТЗ и сроковете за това са изтекли, отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото даденият от въззивния съд отрицателен отговор е обусловил решаващия му извод за недопустимост на исковете.
По отношение на този въпрос обаче не се обосновава специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно изложеното от жалбоподателя.
Като основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия (точно прилагане на закона“), съответно когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде формираната по тази уредба практика осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени („развитие на правото“) – т. 4 от ТР № 1/2009.
В разглеждания случай изложените доводи са в насока за развитие на правото, като се поддържа, че е налице непълнота на закона относно възможността на длъжника и другите участници в производството по несъстоятелност да бранят имуществените си интереси относно вземания, които са включени в списъка с приети вземания, но не са установени със сила на пресъдено нещо и има съмнение относно тяхната ликвидност и изискуемост по принцип.
Съгласно посоченото по-горе основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предполага непълнота, неяснота или противоречивост в закона, които е необходимо да бъдат преодоляни чрез създаването на съдебна практика.
В разглеждания случай релевантните за настоящото частно производство разпоредби на чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 690, чл. 692 и чл. 694 ТЗ във връзка и с препращането по чл. 621 ТЗ не са непълни, нито неясни или противоречиви. Тълкувани във взаимната си връзка и с оглед целите на уредбата за предявяване и приемане на вземанията по Глава четиридесет и трета ТЗ, разпоредбите ясно показват, че за да се определи кръгът на подлежащите на удовлетворяване вземания, който е от значение както за развитието на производството по несъстоятелност (с оглед формирането на органите на несъстоятелността и с оглед евентуалното оздравяване на предприятието), така и за крайния му изход в случай на осребряване на масата, е необходимо установяването на вземанията да бъде подчинено на особена процедура и кратки срокове, което изключва възможността след изчерпване на тази процедура и изтичане на сроковете вече приети вземания да бъдат отново оспорвани.
С оглед изложеното по обсъждания въпрос не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на закона, поради което и този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 755/04.11.2019 г. по ч. т. д. № 666/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: