ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 297 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца Н. Н. срещу решение на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение на Софийски градски съд относно отхвърлената над уважения размер от 10000 лв. част от предявения срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество.
Третото лице – помагач Н. Т. не изразява становище.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10000 лв., въззивният съд е приел, че с оглед характера на претърпяното травматично увреждане и неговите последици справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението е сумата 40000 лв. съобразно предявения размер на иска.
За да намали обезщетението до уважения размер на иска от 10000 лв., въззивният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приемайки наличието на съпричиняване на вредата от страна на ищеца в значителна степен. Този решаващ извод съдът е обосновал с приетите за установени обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на произшествието, а именно: че при наличието в непосредствена близост на пешеходен подлез и светофар ищецът предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, внезапно навлизайки в най-лявата лента за движение при ограничена видимост с оглед множеството автомобили в останалите ленти за движение (нарушения по чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1-2 ЗДП), при което била ударена от движещия се в най-лявата лента автомобил, управляван от третото лице – помагач със скорост 50 км/ч и при падането си получила двуглезенно счупване на лявата подбедрица.
За допускане на касационно обжалване се въвеждат като основания очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с приетите за установени обстоятелства, че за водача на автомобила ударът е бил предотвратим и същият е осъден с влязла в сила присъда за извършеното непредпазливо престъпление – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Същите обстоятелства са поставени и в основата на формулирания материалноправен въпрос, във връзка с който се обосновава допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно може ли да се приеме, че степента на принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалата надвишава приноса на водача, при положение, че за същия ударът е бил предотвратим, т. е. че независимо от предприетото неправилно пресичане водачът е могъл да спре. Поддържа се противоречие на произнасянето на въззивния съд с разрешенията по т. 7 от ППВС № 17/63 и впоследствие установената практика на ВКС.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице неправилност в посочения по-горе смисъл, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения от жалбоподателя въпрос.
Този въпрос няма характеристиката на правен, тъй като се основава на конкретни обстоятелства по делото. Въобще въпросът за степента на приноса на причинителя на деликта и на пострадалия в случаите на съпричиняване е винаги фактически, в зависимост от конкретните обстоятелства на случая и значимостта на всяко от обстоятелствата за настъпването на крайния резултат в рамките на общата причинно-следствена последователност. Поради това този въпрос може да обоснове неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно не е обоснована общата предпоставка за допускане на обжалване, поради което и съобразно разрешенията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС-ОСГТК такова не може да бъде допуснато.
За пълнота следва да се отбележи, че и извън поставения въпрос не се обосновава наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС/ВС. Т. 7 от ППВС № 17/63 не разглежда въпроса за значението за настъпването на крайния резултат на отделните обективни елементи на увреждащото деяние и свързаното с него поведение на пострадалия, а въпроса дали отсъствието на вина у пострадалия изключва съпричиняването и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – въпрос, който не е поставян в настоящото производство. Същият въпрос е разглеждан и по посоченото т. д. № 2461/2014 г. на ВКС, 2 т. о., а второто цитирано дело – № 1241/2015 г. на ВКС, 1 т. о., разглежда въпросите за критериите за справедливост на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и за стандарта на доказване на поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, които също не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, доколкото съдът е приел за съобразен с чл. 52 ЗЗД максималния претендиран от ищеца размер на обезщетението, а конкретните обстоятелства, свързани с приноса на пострадалата, са приети за установени при условията на пълно доказване.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от изхода на спора и направеното искане на ответника разноски за касационното производство не се дължат, тъй като такива не са направени, юрисконсултско възнаграждение не се претендира.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1374/01.06.2018 г. по гр. д. № 5540/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: