ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. София, 17.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2393 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение, с което Софийски градски съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, с изложени оплаквания за неправилно и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът оспорва жалбата.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК за установяване на неистинност на документи и на престъпно обстоятелство.
Приел е също, че така предявените искове са неоценяеми и доколкото не се обхващат от изключенията по чл. 104 ГПК, са родово подсъдни на районен съд.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса: когато документ материализира парично оценими права, стойността на последните следва ли да се счита за цена на иска за оспорване на истинността на този документ. Поддържа се, че по този въпрос съдебна практика не е налице, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е провел разграничение между хипотезите на документи, материализиращи, респ. нематериализиращи, парично оценими права. Такива доводи не са и били въведени в частната жалба, където тезата за оценяемост на предявените искове е обосновавана с размера на задълженията, за които спорните документи са от значение, но не е налице довод тези документи да материализират такива задължения (доколкото очевидно не са ценни книги). Т. е. по въпроса така, както е поставен, въззивният съд не се е произнасял, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Нормите на чл. 124, ал. 4, изр. 1 и чл. 68-69 ГПК, разглеждани във връзка с поставения въпрос, са напълно ясни – искът по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване на неистинност на документ има за предмет факт, а не право. Това изключва възможността предметът на делото да бъде парично оценен (чл. 68 ГПК), без значение дали документът материализира или не парично оценими права или е от значение за парично оценими интереси, доколкото не материализираните (евентуално) в него права са предмет на делото.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 2327/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3260/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: