ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
гр. София, 19.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „Зенна“ ЕООД срещу определение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на Софийски районен съд за прекратяване на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответниците не изразяват становище.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу „Ролпласт“ ЕООД и „Руанда-84“ ЕООД с изложени твърдения, че по искане на първия ответник срещу ищеца било образувано изпълнително производство въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за събиране на парично вземане. Изпълнението било насочено върху автомобил, собственост на ищеца. Оспорва се изпълняваното вземане с възражението, че действителен длъжник по същото бил вторият ответник, чиято фирма към момента на сключване на сделката, породила изпълняваното вземане, била идентична с настоящата фирма на ищеца, поради което заповедта неправилно била издадена срещу ищеца, който в действителност не отговаря за изпълняваното вземане.
С тези твърдения са обосновани исковете за установяване, че ищецът не дължи изпълняваното вземане на първия ответник, както и че запорираният автомобил не принадлежи на втория ответник.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искът за установяване на несъществуването на изпълняваното вземане е недопустим предвид наличието на специални средства за защита на длъжника – чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК, първото от които не е реализирано от длъжника предвид неподаването на възражение в срока, второто е изчерпано с постановено от въззивния съд определение за неприемане на подаденото възражение по чл. 423 ГПК, а по отношение на третото – по съображение, че предявеният иск не е такъв по чл. 424 ГПК, доколкото не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.
Във връзка с оплакването, че първоинстанционният съд е прекратил производството изцяло, без да съобрази и наличието на втори предявен иск и без да обсъди отделно и неговата допустимост, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви, като е приел, че съобразно изложените в исковата молба твърдения не е налице спор между страните относно това, че собствеността върху запорирания автомобил не принадлежи на втория ответника, а на ищеца, поради което искът е недопустим поради липса на интерес.
В частта относно иска с предмет изпълняваното парично вземане касационната частна жалба е недопустима. Спорното вземане, така, както е индивидуализирано, произтича от търговска сделка. Във връзка с този иск следователно делото се явява търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на иска, определена от размера на оспорваното вземане (6475.40 лв., заедно със законна лихва, същата в размер на 890.96 лв. до момента на заявлението по чл. 410 ГПК) решението по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване. С оглед последното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК на касационно обжалване не подлежат и постановените в това производство въззивни определения, каквото е и обжалваното.
Във връзка с втория иск за собственост с оглед изложените в исковата молба твърдения делото не отговаря на критериите за търговско и предвид наличните по делото данни (застрахователна стойност на автомобила в размер на 10000 лв. към 2013 г.) и нередовността на исковата молба, изразяваща се в липсата на посочена от ищеца цена на този иск към момента на предявяването му, частната жалба следва да се приеме за допустима.
Не са налице условията за допускане на касационно обжалване.
Поставеният във връзка с въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос „При влязла в сила заповед за изпълнение и наложен запор върху движима вещ срещу лице, което не отговаря за изпълняваното вземане, има ли това лице средство за защита на застрашеното от запора право на собственост върху вещта и може ли да се позовава на факта, че не се е задължавало, нито е гарантирало задължението на действителния длъжник?“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваната част. По отношение на иска за собственост въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост не с преклузия или изчерпване на средствата за защита на длъжника, а с произтичащата от отсъствието на спор относно собствеността липса на интерес като обща предпоставка за допустимост на всеки установителен иск – чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд в противоречие с установената касационна практика по въпроса длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните и във връзка с липсата на мотиви по част от доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната частна жалба, а именно: че дори и установяването на несъществуването на изпълняваното вземане да е недопустимо в отношенията между ищеца и първия ответник (кредитор), то е допустимо в отношенията между ищеца и втория кредитор, както и че въпросът за собствеността не е бил предмет на заповедта за изпълнение, поради което искът е допустим на общо основание.
Първата част на въпроса е относима към иска с предмет изпълняваното вземане, т. е. към неподлежащата на касационно обжалване част от въззивното определение, поради което не следва да се обсъжда.
Във втората си част така поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Както е посочено и по-горе, въззивният съд е основал извода си за недопустимост върху липсата на интерес, а не върху преклузия, поради което необсъждането на този въззивен довод е останало без значение за крайния извод.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане подадената от „Зенна“ ЕООД частна касационна жалба срещу определение № 12979/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 4327/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта относно иска за установяване на несъществуване на парично вземане по влязла в сила заповед за изпълнение.
Не допуска касационно обжалване в останалата част.
Определението в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: