3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
[населено място], 28.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 26 / 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Троя 2 000” ЕООД против определение № 323/08.11.2019 г. по т.д. № 2400/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, поправено по реда на чл.247 ГПК, с определение № 18/23.02.2020 г., с които е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя, за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила определение, постановено по т.д. № 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС, в частта му, с която, след недопускане на касационното обжалване на въззивното решение в производство по чл.288 ГПК, жалбоподателят – касатор е осъден да заплати на ответната страна – „Елитис„ ЕООД разноски за касационна инстанция, в размер на 16 800 лева.
В частната жалба, депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , е въведен довод за недопустимост на атакуваното определение, поради произнасяне на съда по различен от въведения предмет на молбата за отмяна – определение № 175 /09.04.2019 г. по т.д. .№ 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС, предвид което – довод, възприет като визиращ допусната очевидна фактическа грешка – е инициирано и проведено производството по чл.247 ГПК, от постановилия атакуваното определение съд.
Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с доводи, относими към основанията на исканата отмяна, не и към съображенията на предходния съдебен състав, за нейната недопустимост, предвид съдържанието и правните последици на постановения акт. Така изложените съображения са напълно неотносими към обхвата на настоящото произнасяне, тъй като подлежат на разглеждане само при приет за подлежащ на отмяна съдебен акт. От неясно поднесените доводи може да се изведе съображението, че предмет на исканата отмяна е определение № 175/09.03.2019 г., разбирано в неговата цялост – като произнасяне по реда на чл.288 ГПК, с недопускане на касационното обжалване и като произнасяне по дължими на ответната страна разноски, като имплицитно следва да се разбира и атакуване по реда на извънинстанционния контрол на определение № 113/11.06.2019 г. по т.д.№ 2424/2018 г. на І т.о на ВКС , с което – по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на „Троя 2000” ЕООД, за изменение на определение № 175/09.04.2019 г. , постановено по същото дело, в частта за разноските. Освен твърдението за недопустимост, относимо към допусната от предходния касационен състав очевидна фактическа грешка, жалбоподателят поддържа и недопустимост,изхождайки от несъобразени от съда , но считани от него за значими и относими към основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК , обстоятелства – депозиране на отговор на касационна жалба по т.д.№ 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС от противната страна , без доказателство за представителна власт на подалото я лице и последващо подаването й представени доказателства, въз основа на които съставът по т.д.№ 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС е присъдил разноски.
Ответната страна – „ Елитис „ ЕООД – оспорва частната жалба , с подробни съображения в подкрепа на изводите на касационния състав .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Предмет на исканата отмяна е определение № 175/09.04.2019 г. по т.д. .№ 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС , но само в частта му, с която , с оглед произнасяне по отговорността за разноски и при недопуснато касационно обжалване по касационната жалба на „ Троя 2000 „ЕООД, съдът е присъдил такива , в тежест на жалбоподателя – молител. В тази му част същият е поискал изменение , по реда на чл.248 ГПК, оставено без уважение, с гореспоменатото определение № 113/11.06.2019 г. по т.д.№ 2424/2018 г. на І т.о. ВКС. Последното не е посочено, като изричен обект на исканата отмяна, но и да би било, съображенията на предходния състав на ІІ т.о. на ВКС, биха били адекватно приложими, доколкото се касае все за съдебни актове по разпределяне отговорността за разноски.
Тези съображения настоящият състав напълно споделя: с атакуваното определение не се разрешава материалноправен спор, със сила на пресъдено нещо, нито, предвид стабилитета си, същото е приравнимо по последиците си на съдебно решение, в качеството му на разрешаващо по същество спор относно право или правоотношение, за които не е предвиден друг ред за защита. Присъждането на разноски е само законово предвидена, отнапред известна на страната като следваща се и предварително определяема по размер, съобразно предмета на спора и направените от страните разходи, последица от разрешаването на такъв спор, спрямо която е предвидена и надлежна защита – чрез молба по чл.248 ГПК, респ. обжалване. Последователно е становището на ВКС, че определението за присъждане на разноски не попада в обхвата на отмяната по Глава ХХІV ГПК – така опр. № 35 / 11.02.2013 г. по т.д.. 28/2013 г. на ІІ т.о., опр.№ 307 по гр.д.№ 778/2011 г. на І г.о., потвърдено с опр. № 564/ 08.12.2011г. по ч.гр.д.№ 550/ 2011 г. на ІІ г .о. на ВКС и др. .
Няма каквито и да било доводи ,свързани с предмета на определение № 175/09.04.2019 г. по т.д. .№ 2424/2018 г. на І т.о. на ВКС в останалата му част – произнасяне по допускане на касационното обжалване ,в производство по чл.288 ГПК, за да се приеме, че и в тази част е предявена молбата за отмяна. Но дори да би било, последователна е и практиката на настоящата инстанция, по идентични на гореизложените съображения : това определение разрешава процесуалноправен, а не материалноправен въпрос и не се ползва със сила на пресъдено нещо, независимо от стабилитета си, с какъвто се ползва и определението по разноските.
Впрочем, молбата за отмяна би била недопустима и предвид това, че визираните в същата обстоятелства не са от естеството на визираните в т.1 на чл.303 ал.1 ГПК – обстоятелства, които, дори да би положила дължимата грижа за собствените си работи, страната не би могла да узнае или знаейки ги, да не би могла да се снабди своевременно с доказателства за същите. По същество доводите на молителя са за допуснато процесуално нарушение на съда – досежно обхвата на допустимите за съобразяване, при присъждането на разноски, доказателства.С това си съдържание, обаче, тези нарушения не попадат в обхвата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито в обхвата на което и да било друго основание за отмяна.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 323/08.11.2019 г. по т.д. № 2400/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 18/ 23.02.2020 г. по същото дело.
ОСЪЖДА „ Троя 2000”ЕООД, на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на „Елитис „ЕООД разноски за настоящото производство, в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: