Определение №535 от 9.12.2019 по ч.пр. дело №2056/2056 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535
гр. София, 09.12.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2056 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Зогра-Ф“ ООД срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено обжалваното също от ищеца първоинстанционно определение за частично прекратяване на производството по част от предявените искове, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за отмяната му.

Ответникът И. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище.

Първоинстанционното производство е образувано по редица обективно и субективно съединени искове, обосновани с твърденията, че дружеството-ищец било собственик на четири поземлени имота, по отношение на които управителят И. Х. (чието вписване като управител в търговския регистър впоследствие било обявено за несъществуващо обстоятелство с влязло в сила решение по чл. 29 ЗТР) сключил с ответника „Алъш-Вериш“ ЕООД предварителни договори за продажба, обезпечавайки уговорените в същите договори задължения на ищеца-продавач за неустойка с четири броя записи на заповед.

Въз основа на така издадените записи ответникът се снабдил с изпълнителни листове и образувал срещу ищеца четири изпълнителни производства, в рамките на които процесните имоти били продадени на „Екстрем“ ООД (дружество, заличено от търговския регистър към момента на предявяване на иска). Този купувач впоследствие се разпоредил с имотите, продавайки два от тях на ответника „Симеоново сити“ ЕООД, а другите два – на „Сердика“ ЕООД, след чиято ликвидация впоследствие имотите били разпределени като ликвидационен дял на ответника И. Н..

С подробно изложени възражения за нищожност на предварителните договори и за несъществуване на вземанията по издадените записи на заповед е обоснована тезата, че изпълнителните производства са били проведени, без да са съществували в полза на взискателя (ответника „Алъш-Вериш“ ЕООД) съответните изпълняеми права, в резултат на което собствеността върху продадените имоти не е била прехвърлена.

С тези твърдения и доводи са обосновани, наред с останалите искания, и исканията за прогласяване на недействителността на проведените публични продани по посочените четири изпълнителни производства.

С допълнителна уточняваща молба изрично е посочено, че исканията за обявяване на недействителност на публичните продани се основават на несъществуването на изпълняемо право и симулативност на изпълнителния процес.

С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е приел за недопустими част от предявените искове, а именно тези за установяване на недействителност на проведените публични продани, и е прекратил производството по тях.

Извода си за недопустимост първоинстанционният съд е обосновал със съображенията, че действителността на публична продан може да бъде оспорвана само на основанията, установени в чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 496, ал. 3 ГПК, докато исковете са предявени на основания, различни от установените.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковете, по които е прекратено производството, са по чл. 496, ал. 3 ГПК (неправилно в определението посочена ал. 4), че с оглед заличаването на купувача „Екстрем“ ЕООД от търговския регистър исковете са лишени от надлежна страна, а и ищецът не твърди това дружество да е било в кръга на лицата по чл. 490, ал. 1 ГПК, лишени от правото да наддават.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното определение – доколкото обсъжданите искове не са по чл. 496, ал. 3 ГПК, а са обосновани с несъществуване на изпълняемите вземания, приемайки квалификация по чл. 496, ал. 3 ГПК въззивният съд (а преди него и първоинстанционният) се произнесъл по непредявени искове.

В изложението по чл. 280 ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава със същите доводи за недопустимо произнасяне на въззивния съд, но и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с конкретно посочена съдебна практика по въпроса допустим ли е съдебен акт, с който съдът се произнася по непредявени искови претенции.

Допускането се обосновава и с противоречие със задължителната практика по т. 1 от ТР № 4/2017 г. по въпроса дали предвиденият в чл. 496, ал. 3 ГПК ред за оспорване на публична продажба изчерпва (по-точно изключва) възможността за атакуването й като незаконосъобразна поради липсата на изпълняемо право, независимо дали тази незаконосъобразност води до недействителност или не.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Не е налице недопустимо произнасяне на въззивния съд, нито на първоинстанционния.

Преди всичко следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на обсъжданите искове. Такава квалификация – по чл. 496, ал. 3 ГПК – е направена от въззивния съд. Изложените от жалбоподателя доводи за неправилност на тази квалификация действително са основателни, тъй като основанието на исковете – несъществуване на изпълняемо право – не е сред основанията, предвидени по чл. 496, ал. 3 ГПК и поради това така предявените искове не могат да бъдат квалифицирани по тази разпоредба.

Неправилната квалификация на въззивния съд обаче не води до недопустимост на обжалваното определение. Със същото въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по допустимостта на предявените установителни искове за недействителност на публична продажба на основание липса на изпълняемо право, като неправилната квалификация не е довела до произнасяне извън предмета на частното производство. По отношение на тезата, че по същите съображения недопустимо е и първоинстанционното определение, тъй като със същото съдът е прекратил производството по искове, каквито не са предявени, следва да се отбележи, че това не съответства на произнасянето на първоинстанционния съд, прекратил производството именно по исковете за недействителност на основание липса на изпълняемо право.

С оглед изложеното не са налице основания да се приеме недопустимост на въззивното определение (нито по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито по ал. 1, т. 1 на чл. 280 във връзка с цитираната съдебна практика, вкл. доколкото отговорът на формулирания въпрос предпоставя произнасяне извън предмета на делото), съответно на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.

По приложението на чл. 496, ал. 3 ГПК, преди чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) е формирана последователна съдебна практика в смисъл, че извършената публична продажба може да бъде оспорвана, и то ако не е било обжалвано постановлението за възлагане, само на двете посочени основания (купувач, който не е имал право да участва и невнасяне на цената), както и че тази недействителност може да бъде релевирана било чрез самостоятелен иск, било инцидентно в друго производство (т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ВКС-ОСГТК) и че не се прехвърля собствеността върху продавания имот, когато същият е възложен на привиден взискател, чието изпълняемо право не съществува (т. 1 от ТР № 4/2017 г. на ВКС-ОСГТК).

С оглед изложеното формираният от въззивния съд извод за изчерпателност на основанията за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК (намерил отражението си в съображението, че ищецът не твърди купувачът да е бил лице, лишено от право да наддава по чл. 490, ал. 1 ГПК) е съобразен с установената последователна практика. В частност следва да се посочи за неоснователен доводът за противоречие с т. 1 от ТР № 4/2017 г., където се твърди да е изрично подчертана възможността да се атакува незаконосъобразната поради липса на изпълняемо право публична продажба. В т. 1 от тълкувателното решение е допусната възможността за оспорване на публичната продажба, но само в случаите, когато имотът е възложен на привидния взискател (което не се твърди в настоящия случай) и то не чрез самостоятелен иск, а инцидентно в последващия спор за собственост между длъжника и привидния взискател, т. е. не е допусната възможност за предявяване на самостоятелен иск за недействителност на основание липса на изпълняемо право.

С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1750/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2390/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Scroll to Top