ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. София, 11.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 423 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника С. С. срещу определение на Великотърновски апелативен съд в частта относно частичното потвърждаване на обжалваното първоинстанционно определение по чл. 83 ГПК, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът „Юробанк България“ АД оспорва частната жалба.
С определение от 06.08.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски във връзка с дадените му указания за внасяне на държавна такса в размер на 2156.85 лв. за подадената от същия въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
С обжалваното по касационен ред определение въззивният съд частично е отменил първоинстанционното определение, като е освободил жалбоподателя от задължението за внасяне на таксата над размера от 1000 лв., а до този размер е потвърдил определението.
Въззивното определение е мотивирано с установените обстоятелства, че жалбоподателят е неженен, грижи се за две малолетни деца с оглед предоставеното му упражняване на родителските права, в трудоспособна възраст е и в добро здравословно състояние, не притежава моторни превозни средства, влогове и доходи, освен трудово възнаграждение от около 150 лв. месечно, и е собственик на пет търговски обекта в [населено място], същите обект на висящо принудително изпълнение, чиято съвкупна преценка дава основание за извод, че за жалбоподателя е непосилно да заплати таксата в пълен размер, но следва да бъде освободен от задължението за внасянето й за разликата над 1000 лв.
Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с въпроса следва ли да се извърши съпоставка при определените в намален размер разноски с доходите и възможностите на длъжника, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил изнесените факти във връзка с финансовите възможности на жалбоподателя, доколкото всички доказателства сочат на негова задлъжнялост, а наличните имоти е невъзможно да бъдат експлоатирани по начин, който да носи доходи. Въведено е общо твърдение, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
На първо място, поставеният от жалбоподателя въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на съображенията на въззивния съд. Макар и схематично, съдът е извършил съпоставка на приетите за установени обстоятелства с размера на таксата и именно тази съпоставка е обусловила и извода му за частична основателност на искането за освобождаване от такси и разноски. Следователно във връзка с отхвърлената част от искането въпросът се свежда до правилността на извършената преценка, което се потвърждава и от развитите в самото изложение оплаквания. Правилността на тази преценка обаче не е предмет на фазата по допускане на касационно обжалване.
На второ място, не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (с оглед твърдението, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото), тъй като не са изложени никакви доводи за обосноваване на това основание съгласно изискването на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, едновременно с наличие и на останалите елементи – непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които именно да налагат създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 300/28.11.2019 г. по ч. т. д. № 425/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: