ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
гр. София, 29.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1476 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Фионна козметикс“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение на Софийски градски съд, с което поради недопустимост е върната подадената от жалбоподателя насрещна искова молба, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът – ответник по насрещните искове „Рефан България“ ООД оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ответника по касация искове за установяване на нарушения на регистрирани дизайни на Общността и за заплащане на обезщетения за вреди, съединени с искове за установяване на нарушения на национални марки и за заплащане на обезщетения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК жалбоподателят е депозирал насрещна искова молба, с която, въз основа на твърдения за отсъствие на новост и оригиналност на дизайните на ищеца, е предявил искове за обявяване на същите за недействителни.
Преди първото заседание по делото ищецът е депозирал молба, с която е заявил оттегляне на всички искове, основани на посочените в исковата молба дизайни, в резултат на което с определение от 24.08.2018 г. първоинстанционният съд на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по отношение на оттеглените искове. Определението е влязло в сила като необжалвано от страните.
В първото заседание, проведено на 17.10.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че с оглед регистрацията на дизайните предявените насрещни искове на основание чл. 54в ЗПД се подчиняват на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12.12.2001 г. Въз основа на нормата на чл. 24, т. 1 от Регламента съдът е приел, че при липсата на висящо производство по иск за защита на дизайн на Общността (с оглед частичното прекратяване на производството по чл. 232 ГПК) насрещните искове са недопустими и е постановил връщане на насрещната искова молба на основание чл. 130 ГПК.
При произнасянето си по подадената от касатора частна жалба срещу определението за връщане на насрещната искова молба въззивният съд е споделил крайния извод за недопустимост, излагайки самостоятелни съображения, основани на тълкуване на нормите на чл. 24, чл. 25, § 1, б. „г“, чл. 54 и чл. 86 от Регламента. Приел е, че недействителност на регистриран дизайн на Общността може да бъде обявена било по искане до Службата на ЕС за интелектуална собственост, било по насрещен иск в производство, образувано по иск за нарушение, поради което е недопустимо разглеждането на насрещен иск самостоятелно и независимо от иск за нарушение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроса за допустимостта на насрещен иск за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността в случай на прекратяване на производството по основния иск за нарушение поради оттеглянето му.
Поддържа се, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с доводи за неяснота относно този въпрос на уредбата в Регламент (ЕО) № 6/2002, налагаща формиране на практика на ВКС съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението въпрос е значим за спора, доколкото е поставен в основата на решаващия краен извод на въззивния съд за недопустимост на насрещните искове.
Отсъства обаче специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съобразно определеното с ТР № 1/2009 г. съдържание на това понятие, в частност необходимост от формиране на практика (при липсваща такава до този момент) за преодоляване на неяснота, непълнота или противоречие в правната уредба по релевантния за спора въпрос.
Не е налице неяснота, непълнота или противоречие в дадената от Регламента уредба по обсъждания въпрос.
В решението по дело С-488/10 на Съда на ЕС, макар и пряк предмет на разглеждане да е бил преюдициален въпрос по тълкуването на чл. 19, § 1 от Регламента, за да отговори на същия, Съдът е изложил подробни съображения, че Регламентът прави ясно разграничение между исковете за нарушение (от изключителна компетентност на съдилищата, които се произнасят по промишлените дизайни на Общността съгласно чл. 80 от Регламента) от исковете за недействителност на дизайни на Общността. Подчертано е, че по отношение на последните е установен принцип за централизираното им разглеждане от Службата, смекчен от възможността съдилищата по чл. 80 да разглеждат насрещни искове за недействителност в рамките на производства по искове за нарушение или за заплаха от нарушение. Следователно националният съд по чл. 80 от Регламента разполага с ограничена компетентност по исковете за недействителност на дизайн – само когато такива искове са свързани с искове за нарушение от изключителната компетентност на същия съд. В случаите, когато такава връзка не е налице (вкл. при следващо по време предявяването на насрещния иск за недействителност десезиране на съда по първоначалния иск за нарушение), не е налице и компетентност на националния съд да разглежда въпроса за недействителността на съответния дизайн, т. е. с прекратяването на производството по иска за нарушение отпада и основната процесуална предпоставка за допустимост на насрещния иск за недействителност.
Следователно ясно и недвусмислено от практиката на СЕС произтича отговорът на поставения въпрос, с който решаващите изводи на въззивния съд са съобразени. Това изключва въведеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (без да е необходимо да се обсъжда в конкретния случай доколко това основание е приложимо във връзка с формирането на практика по приложението на правото на ЕС – с оглед разпоредбата на чл. 267 ДФЕС), съответно касационно обжалване не следва да се допуска.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 987/20.03.2019 г. по ч. гр. д. № 6001/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: