ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. София, 03.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 542 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивно решение Софийски апелативен съд е отменил обжалваното пред него от ответниците „Ахелой Резидънс“ ООД (н) и „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД и е отхвърлил предявените от Х. Т. и Д. А. К., гражданки на Великобритания, искове по чл. 694, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.) за установяване на техни парични вземания, неприети в производството по несъстоятелност срещу първия ответник.
Решението е обжалвано от ищците с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД оспорва жалбата, ответникът „Ахелой Резидънс“ ООД (н) и неговият синдик не изразяват становище.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателите искове по чл. 694, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.) за установяване на парични вземания на ищците срещу ответника „Ахелой Резидънс“ ООД (н), произтичащи от допълнително споразумение за заплащане на главница, представляваща обезщетение за неизпълнение на предходен договор за строителство и продажба на недвижим имот, и на лихва за забава.
Исковете са обосновани с твърдения за сключен между ищците и първия ответник предварителен договор, с който ответникът се задължил да изгради, предаде и продаде на ищците в срок до 31.05.2008 г. недвижим жилищен имот /апартамент/ срещу цена в размер на 93950 евро, заплатена от ищците. На 03.07.2008 г. с окончателен договор имотът бил прехвърлен на ищците на етап „груб строеж“, но ответникът и до момента не бил изпълнил задълженията си да го завърши според уговореното. Със споразумение от 10.09.2013 г. страните уговорили, че ответникът ще заплати на ищците обезщетение за неизпълнението на договора в размер на 27500 евро в срок до 15.03.2014 г., но такова плащане не последвало. Впоследствие спрямо ответното дружество било открито производство по несъстоятелност, в което ищците предявили вземанията и същите били приети от синдика, но по подадени от ответниците възражения съдът по несъстоятелността изключил вземанията от списъка на приетите вземания.
Ответниците са оспорили исковете с възражения, че процесното споразумението не обвързва несъстоятелния ответник, тъй като: 1) същото е неавтентично, тъй като не е подписано от лицата, от чието име са положени подписите, 2) не било подписано от управителя на дружеството, нито от валидно упълномощен представител, и 3) същото не е с достоверна дата, а е съставено с оглед производството по несъстоятелност в ущърб на останалите кредитори.
Въззивният съд е приел за установено сключването на посочения в исковата молба предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот срещу заплатена от ищците цена в размер на 93950 евро, както и сключването на окончателен договор в нотариална форма на 03.07.2008 г., с който ответникът прехвърлил на ищците собствеността върху продавания имот, завършен към този момент до етап „груб строеж“.
По отношение на въведеното като основание на исковете допълнително споразумение от 16.09.2013 г. е приел, че материализиращият го документ е автентичен, като действително подписан от посочените в него лице – ищците и лицето Н. Р. Д., вписан в търговския регистър като управител на дружеството за периода 19.08.2013 г. – 06.02.2014 г., както и че според съдържанието на същия продаденият имот и към момента на сключването на споразумението е неизползваем и необитаем, не е захранен с ток, вода и комуникации, комплексът, в който се намира имотът, не е изграден, нито са завършени общите му части, а все още е на етап „груб строеж“, че ищците са закупили ваканционния имот с инвестиционна цел, а именно – отдаването му под наем и препродажбата му в най-изгодния за това момент, а не с цел лично ползване, както и че ищците са изпратили на ответника покана за изпълнение, получена от последния на 10.09.2013 г. С уговорката по чл. 1 от споразумението поради виновното си неизпълнение на задълженията си по договора ответникът поел задължение да заплати на ищците справедливо обезщетение в размер на 27500 евро, платимо в срок до 15.03.2014 г., а при неплащане в срок – и законната лихва за забава.
Въз основа на така приетите за установени обстоятелства, като е намерил предявените искове за допустими, въззивният съд ги е отхвърлил като неоснователни поради това, че споразумението от 16.09.2013 г. е било сключено от името на ответника без представителна власт за подписалото го лице Н. Р. Д., като не е налице нито изрично (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), нито мълчаливо (чл. 301 ТЗ) потвърждаване на същото.
Извода си за липса на представителна власт въззивният съд е обосновал, с оглед останалите възражения на ответниците, с недоказаност на обстоятелството това споразумение да е било действително подписано на посочената в него дата – предвид липсата на доказателства в тази насока и разпределена върху ищците доказателствена тежест (последното обосновано със съображението, че за процесния документ ответникът „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо което посочената в документа дата не е противопоставима, както и с позоваване на практика на касационната инстанция – по отношение на другия ответник във връзка с възражението за антедатиране на документа и свързаната с това липса на представителна власт). Във връзка с доказването съдът е приел, че, макар и ищците да са направили в първоинстанционното производство искане за събиране на доказателства в тази насока (разпит като свидетел на лицето Н. Д.), отхвърлено от първоинстанционния съд, то в отговора на въззивната жалба не са въвели оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения в тази насока, нито са подновили искането си за събиране на посоченото доказателство.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по процесуалния въпрос относно задълженията на въззивната инстанция за събиране на доказателства, несъбрани в първоинстанционното производство. Поддържа се противоречие със задължителната практика, установена с ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК, съгласно която съдът е длъжен служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, а в случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържа се също и второ основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с доводи за противоречие на съображенията на въззивния съд, че ответникът „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД се явява трето за документа лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо което посочената в частния документ дата на съставянето не е противопоставима, с установената по приложението на чл. 181 ГПК практика на касационната инстанция, цитирана в изложението по чл. 280 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Преди всичко следва да се отбележи, че с оглед поставените въпроси и развитите доводи за противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната от жалбоподателите практика на касационната инстанция, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2-3 ГПК, независимо от позоваването на тези разпоредби в изложението – не са изложени доводи нито за противоречие с изводи на въззивния съд с актове на КС на РБ или на СЕС, нито за значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият от поставените въпроси относно задълженията на въззивния съд за попълване на делото с факти и доказателства отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил решаващия за спора извод на въззивния съд за недоказаност на датата на сключване на споразумението.
Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обсъжданите изводи на въззивния съд не са в противоречие с установената задължителна практика на касационната инстанция.
По въпроса за правомощията на въззивната инстанция е установена задължителна практика по т. 1-3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС-ОСГТК, в смисъл, че за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по общо правило въззивната инстанция не следи служебно, като нови доказателства могат да бъдат допускани само по искане на страната (във връзка със своевременно направено в жалбата или в отговора оплакване относно доклада и свързаните с това указания на въззивния съд – т. 2); служебно събиране на доказателства въззивният съд дължи само по изключение – при проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а във връзка с правилността му – при приложение на императивна материална норма и при засилена служебна защита на интереса на някоя от страните в предвидените от закона случаи, и то само доказателствата, които по принцип могат служебно да се събират от съда (експертиза, оглед и освидетелстване).
В разглеждания случай допускането на касационно обжалване не се обосновава в хипотезата на процесуално нарушение на първоинстанционния съд относно доклада или при недопускането на поисканите от ищците гласни доказателства и своевременно въведено в отговора на жалбата оплакване за такова нарушение, нито във връзка с доводи за приложение на императивна материална норма или необходимост от засилена служебна защита. Изводите на въззивния съд, че липсата на оплакване и съответно доказателствено искане в отговора на въззивната жалба са пречка за събирането на първоначално посочените гласни доказателства, са съобразени с установената задължителна практика, посочена по-горе. Тук следва да се отбележи, че твърдяното от жалбоподателите противоречие е обосновано с некоректно избирателно цитиране на частта от мотивите към т. 1 от тълкувателното решение, отнасяща се до изцяло неотносимата към настоящия случай хипотеза на предвидено в закона задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. С оглед на това във връзка с обсъждания процесуален въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
По отношение на поставения втори процесуален въпрос относно доказателствената тежест и доказването на оспорена дата на частен документ не са налице нито общата, нито специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Както е посочено по-горе, изводите на въззивния съд са два: от една страна, че ответникът „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо което датата на частния документ не е противопоставима, а от друга страна – че с оглед цитираната в решението практика на касационната инстанция при направеното възражение за съставяне на документа след прекратяване на представителната власт на управителя на ответника „Ахелой Резидънс“ ООД отразената в документа дата не се ползва с доказателствена сила спрямо този ответник и следва да бъде установена от ищците с други доказателствени средства.
По въпроса относно доказателственото значение на посочената в частен документ дата на съставянето му, когато документът е съставен от името на юридическо лице и разпределението на доказателствената тежест в случай на оспорване е установена практика на касационната инстанция в смисъл, че когато юридическо лице оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антедатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата, но документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако последната бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, при което доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ (гр. д. № 4020/2017 г., ВКС, 4 г. о.).
В разглеждания случай изводът на въззивния съд, че с оглед заявеното от ответника „Ахелой Резидънс“ ООД оспорване датата на съставяне на процесното споразумение с възражение, че същото е съставено след прекратяване на представителната власт на подписалия го от името на дружеството управител, в тежест на ищците е да докажат действителната дата на сключването на споразумението в рамките на периода на представителната власт на управителя и че при липсата на доказателства за тази действителна дата следва да се приеме, че документът е съставен извън този период, т. е. при липса на представителна власт, е съобразен с така установената практика на касационната инстанция.
С оглед изложеното второто съображение на въззивния съд, във връзка със заявеното от ответника „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД възражение в същия смисъл, а именно че този ответник се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо което датата на частния документ не е противопоставима, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото не обуславя решаващия краен правен извод на въззивния съд за отсъствие на представителна власт при сключването на процесното споразумение (с каквото възражение този ответник и не разполага с оглед задължителното тълкуване по т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ВКС-ОСГТК). Поради това по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
При този изход на производството на жалбоподателите разноски не се следват. Искане за разноски за касационното производство е предявил ответникът „Айриш Сън Резидънс“ ЕООД, което обаче е неоснователно с оглед липсата на доказателства такива да са направени.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2736/23.11.2018 г. по т. д. № 4440/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: