ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
гр. София, 05.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1115 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу определение на Плевенски окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
С определение от 09.08.2019 г. касационното производство е спряно до приключване на образуваното по преюдициално запитване дело С-647/18 на Съда на ЕС. Установява се, че с определение от 15.01.2020 г. производството по това дело е прекратено, поради което касационното производство следва да бъде възобновено.
Охранителното производство е започнало по искане на жалбоподателя за извършване на „вторично“ вписване/отбелязване на особен залог върху търговско предприятие, включващо недвижими имоти.
Искането е обосновано с твърдения, че вписаният през 2013 г. залог върху търговско предприятие е бил заличен през 2015 г. въз основа на съгласие на квесторите на банката-жалбоподател поради настъпило погасяване на обезпеченото вземане чрез прихващане. След влизане в сила на § 5 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) вписаният в търговския регистър залог бил възстановен.
Съдията по вписванията е мотивирал отказа си да извърши исканото вписване/отбелязване със съображението, че доколкото представеното удостоверение за извършеното в търговския регистър вписване не съдържа описание на заложеното имущество, то следва да бъде придружено от самия договор за залог, но приложеният от жалбоподателя екземпляр не съдържа нотариално удостоверяване на подписите на страните по него. Приел е също, съобразявайки указанията по т. 6 от ТР № 7/2012 на ВКС-ОСГТК, че не е в неговата компетентност да провери дали са налице предпоставките по § 5, ал. 1 ЗИДЗБН за нищожност на извършеното заличаване. Изложил е и съображения, извлечени от нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК и обосновани с констатацията, че не са представени данъчна оценка на имота, във връзка с който е поискано вписването, както и декларация за публични задължения.
За да потвърди отказа, въззивният съд е отразил, че споделя в по-голямата част изложените от съдията по вписванията мотиви, като е подчертал липсата на нотариална заверка на подписите на договора за залог.
В жалбата срещу въззивното определение са изложени оплаквания за липса на мотиви, като се поддържа, че въззивният съд не е посочил кои точно мотиви споделя и кои не и не е изложил самостоятелни съображения по преценката на доказателствата, установените факти и доводите и възраженията на страните, в отклонение от изискванията на чл. 272 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК.
Въвежда се и оплакване за неправилност на изводите относно липсата на нотариална заверка на подписите, като се поддържа, че съгласно чл. 22а вр. чл. 6 ПВ с оглед изискването за описание на имота е представено копие от нотариално заверения договор, самото то заверено на основание чл. 32 от Закона за адвокатурата и в отсъствието на изискване по чл. 22а ПВ копието да бъде нотариално заверено.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с довод за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК – явна необоснованост на обжалваното определение поради липсата на изложени от въззивния съд мотиви.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречащо на посочена практика на касационната инстанция произнасяне на въззивния съд по въпросите
– при потвърждаване на отказ на съдията по вписванията следва ли въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, отразяващи извършена от нея самостоятелна преценка на доказателствата и изложените от жалбоподателя твърдения и възражения или е достатъчно да препрати към мотивите на отказа на основание чл. 272 ГПК, която разпоредба дерогира ли изискванията за мотивиране на съдебния акт по чл. 236, ал. 2 ГПК, и
– когато в удостоверението за вписан в търговския регистър залог не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване и по реда на ПВ, следва ли молителят да представи договора за особен залог с нотариална заверка на подписите или е достатъчно да бъде представено копие от вписания в търговския регистър договор.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава теза за липса на такива мотиви. Отсъствието на мотиви обаче може да бъде квалифицирано като „очевидна неправилност“ само в хипотезата на абсолютна липса на мотиви, т. е. когато съдебният акт съдържа единствено разпоредителна част (чл. 254, т. 4, респ. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК). В разглеждания случай такава абсолютна липса на мотиви не се установява, доколкото въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на искането за вписване с липсата на нотариална заверка на подписите върху представеното копие от договора. Поради това очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице.
Първият от формулираните от жалбоподателя въпроси не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са изложени аргументи (в контекста на поддържаната теза за липса на мотиви) кои точно доказателства, факти или доводи въззивният съд е бил длъжен да разгледа, но не е разгледал и по какъв начин според жалбоподателя игнорирането им е обусловило крайния извод за неоснователност на искането – доколкото именно в тази обусловеност се изразява произнасянето по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разрешението по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.
Вторият от поставените въпроси отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаващият извод на съда е обоснован с липсата на нотариална заверка на подписите върху договора за особен залог. Тези съображения на въззивния съд обаче са съобразени с практиката на касационната инстанция, вкл. цитираното от жалбоподателя определение по ч. гр. д. № 99/2012 г. на ВКС, 2 т. о. Тук следва да се подчертае, че както отказът, така и въззивното определение не са мотивирани с неспазено изискване за нотариално заверен препис от договора за залог (в какъвто смисъл са свързаните оплаквания в жалбата, обосновани с доводите по чл. 32 ЗА и липсата на такова изискване по чл. 22 ПВ), а с констатацията, че представеното копие не отразява нотариална заверка на самите подписи, представляваща форма за действителност на договора по чл. 21, ал. 1 ЗОЗ.
С оглед горното не са налице и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Възобновява производството по ч. т. д. № 1115/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, 1 т. о.
Не допуска касационно обжалване на определение № 451/09.04.2019 г. по ч. гр. д. № 164/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: