ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
гр. София, 05.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2064 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд, произнасяйки се по частна жалба на ищеца А. П., в качеството на едноличен търговец ЕТ „А. Г. П.“, е потвърдил първоинстанционното определение на Видински окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка относно разноските на влязлото в сила първоинстанционно решение.
Въззивното определение е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Останалите страни не изразват становище.
Жалбоподателят е поискал от първоинстанционния съд изменение на влязлото в сила първоинстанционно решение в частта му за разноските, а именно относно присъдената в тежест на жалбоподателя държавна такса за отхвърлените негови искове по чл. 694 от Търговския закон с доводи, че същата неправилно е била определена върху целия размер на спорните вземания, а не върху една четвърт от него съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил искането по съображения, че очевидна фактическа грешка не е налице, доколкото липсва несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, а въведените от жалбоподателя доводи представляват възражение за необоснованост и неправилност на решението в тази част, което изключва приложимостта на процедурата по чл. 247, ал. 1 ГПК в настоящия случай.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че не е налице подлежаща на поправка очевидна фактическа грешка предвид липсата на несъответствие между формираната действителна воля на първоинстанционния съд и нейния външен израз, а в действителност изложените твърдения сочат на неправилност на решението в частта за разноските.
Искането за допускане на касационното обжалване е обосновано с доводи за очевидна неправилност, изразяваща се в неправилното присъждане от първоинстанционния съд на държавна такса в размер, четири пъти по-голям от предвидения в закона. Въведено е и твърдение, че определението е постановено в противоречие със съдебната практика.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Тук следва да се съобрази, че предмет на производството, вкл. частното пред САС, е въпросът за наличието на подлежаща на поправка очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, разглеждана именно като несъответствие между действителната и изразената воля на първоинстанционния съд. Извън предмета на това производство е въпросът за правилността съобразно чл. 694, ал. 7 ТЗ на обусловилите произнасянето в първоинстанционното решение действителни решаващи изводи на съда. Поради това твърдяната неправилност на това решение по никакъв начин не може да обоснове неправилност на първоинстанционното определение по искането по чл. 247 ГПК, още по-малко очевидна неправилност на въззивното определение на САС.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – независимо от въведеното твърдение, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, в изложението не е посочен конкретен правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1386/22.04.2019 г. по ч. гр. д. № 6024/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: