О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София ,23.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2013/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве„ против решение № 33/22.04.2019 г. по т.д.№ 51/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 54/10.01.2019 г. по т.д.№ 4/2018 г. на Окръжен съд – Сливен. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД и критерия за справедливост, предвид силно завишаване размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди , търпими от смъртта на пълнолетната й дъщеря С. А. , настъпила в причинна връзка с ПТП от 28.11.2016 г. , по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, предвид събраните по делото доказателства за съдържанието и интензитета на търпимите от ищцата болки и страдания. Оспорва се като неправилно приложен и чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно възражението за съпричиняване на пострадалата. Касаторът счита, че мотивите на въззивното решение са фрагментарни, непълни, не отразяват решаваща правораздавателна дейност, а изводите не почиват на събраните доказателства – свидетелските показания на бащата и бабата по бащина линия на починалата , от които се установява , че между ищцата и дъщеря й не е съществувала дълбока и емоционална връзка, живеели са разделено последните 8 години, ищцата не се е грижила за детето си, като фактически то е отгледана от дядо си и баба си по бащина линия,а връзките с майката са били епизодични и редки, след като същата създала ново семейство, имала друго дете и дори заминала да живее в чужбина преди навършване на пълнолетието й. Касаторът намира неправилно оценени по съдържание съществуващите отношения между майка и дъщеря, които не само не се отличават с дълбока привързаност и всеотдайна грижа от страна на майката , но са лишени от обичайното съдържание на връзката дете – родител. Трайната и дълбока емоционална връзка предполага взаимна грижа и помощ, морална подкрепа и доверие , а тяхното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване изобщо, още повече в присъдения от съда размер. Неправилно съдът е игнорирал част от събраните свидетелски показания, от които се установява,че и преди да напусне първия си съпруг и създаде ново семейство, ищцата отново не е полагала нужните грижи за детето си и същите са полагани от баба й. Съдът не е съобразил и липсата на доказателства за твърденията на ищцата, че е подпомагала дъщеря си материално / изпращани парични преводи , подаръци, вещи за бита /. Съдът не е мотивирал крайните си изводи при безспорната противоречивост на събраните свидетелски показания, като не е аргументирал кои показания не кредитира и причините за това. Така крайният му извод остава нелогичен и необоснован. Според страната размерът на обезщетението следва да съобразява и жизнения статус на търпящия вредите, като в конкретния случай присъденото обезщетение се равнява на 100 брутни средни работни заплати за страната в размер от 800 лева и с този размер, според касатора, предвид трудовата неангажираност на ищцата, се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Досежно отхвърленото възражение за съпричиняване, според касатора съдът не е съобразил, че заключението на автотехническата експертиза дава само предположение относно липсата на причинност между травмата на главата на пострадалата, несъвместима с живота и непоставения предпазен колан . Страната счита, че за да би се изключило съпричиняване е необходимо главно и пълно доказване на факта, че и без поставен предпазен колан леталният изход би настъпил. Неправилно, според касатора, законната лихва върху обезщетението е присъдена от 23.08.2017 г. / датата на уведомяване застрахователя за настъпилото застрахователно събитие /, в противоречие с чл.497 ал.2 КЗ, според който, ако застрахователят не е определил и изплатил обезщетението, той дължи законната лихва върху същото от по-ранната от двете дати : изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ / 3 месечен /, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Страната намира приложим тримесечния срок, тъй като застрахователната преписка е била непълна, с оглед липса на влязла в сила присъда на делинквента , само в който случай би била налице доказана вина на същия за настъпване на застрахователното събитие.
Ответната страна – Г. С. – не е депозирала отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съобразно касационните доводи , настоящият състав прецени следното :
Предмет на настоящия спор е размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на пострадалата.И двете са били предмет на изричен довод във въззивната жалба на ответника срещу постановеното първоинстанционно решение, с което съдът е отхвърлил като недоказано възражението за съпричиняване на пострадалата и присъдил справедливо обезщетение в размер на 80 000 лева.
По делото са приети заключения на автотехническа и медицинска експертизи. Първата е установила механизма на произшествието, спорът за който не е предмет на касационно обжалване, но от което се установява, че след удара пострадалата е изпаднала през счупеното задно дясно стъкло на автомобила. Установено е обстоятелството, че е пътувала без предпазен колан. Съдебномедицинската експертиза установява , че смъртта е настъпила вследствие тежък травматичен и хеморагичен шок и мозъчна кома, в резултат на съчетана травма на глава и главен мозък, гръден кош, корем и крайници, несъвместима с живота. Вещото лице от медицинската експертиза, както в заключението си, така и при разпит в открито съдебно заседание е категорично, че травматичните увреждания причинили смъртта са настъпили от удари в купето на автомобила, а не след изпадането на пострадалата от него, като не е била прегазена, а при изпадането са настъпили единствено натъртвания на меките тъкани и охлузвания. Пострадалата е пътувала на задна дясна седалка, а деформациите следствие удара в товарния автомобил са били най-тежки именно от дясната страна на лекия автомобил , с хлътване навътре и притискане на пътуващите от тази страна . Вещото лице е категорично в извода си, че поставянето на предпазен колан не би предотвратило леталния изход, с оглед вида на деформациите, силата на удара и конкретното място на пътничката .
Относно връзката между ищцата и пострадалата са разпитани две групи свидетели, заявили противоречиви обстоятелства. Ответникът е направил искане за очна ставка между свидетелите, оставено без уважение от първоинстанционния съд. Въпреки че е въвел довод за процесуално нарушение на същия с въззивната жалба, ответникът не е подновил това си доказателствено искане. Въззивната жалба е идентична с настоящата касационна такава .
За да потвърди първоинстанционното решение за присъждане на справедливо обезщетение в размер на 80 000 лева , въззивният съд е отрекъл наличието на съпричиняване, на основание изводите на съдебномедицинската експертиза и тяхната категоричност, че и при поставен предпазен колан смъртта на С. би настъпила. Съдът, на основание чл.272 ГПК е препратил към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,която,досежно установените приживе отношения между починалата и нейната майка се свежда до установените обстоятелства, че : починалата до четиригодишната си възраст е живяла с родителите си, след раздялата на които 5-6 години е живяла с майка си при нейните родители, а след това – от 11 годишна – при родителите на баща си , към чийто баща / дядо си по бащина линия / била най-силно привързана. Майката създала свое ново семейство, от което има и рождено дете и с починалата поддържала връзка, изразяваща се в срещи и изпращане на подаръци. В мотивите на първоинстаннционноия акт, към който въззивния препраща, е прието, че свидетелските показания не установяват между майка и дъщеря да е имало силна емоционална връзка, като последните 8 години са живели разделени, а от 11 до 19 – годишна възраст пострадалата е отглеждана от своите дядовци и баби . Не е установено полагането на ежедневната обичайна грижа. Съдът е посочил, че установените взаимоотношения не са били обичайните и нормални отношения между родител и дете, характеризиращи се с ежедневни грижи, съвместно съжителство, възпитание и издръжка. Независимо от тези констатации , съдът е приел , че доказателствата не изключват наличието на обич и привързаност и с оглед доказаната по делото близост е определил обезщетение в размер на 80 000 лева. Мотиви относно съдържанието на търпимите болки и страдания от преживяната загуба нито първоинстанционното, нито въззивното решение съдържат, нито съображения защо не се кредитират показанията на свидетелите на ответника, заявяващи редица неблагоприятни за извода относно близостта между майка и дъщеря факти. По доводите за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно съдържанието на търпимите неимуществени вреди въззивното решение не съдържа обосновка.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос : При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда, относно емоционалната връзка и близостта между ищцата и нейната загинала при ПТП дъщеря, и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани , относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236 ал.2 вр. с чл.235 ал.2 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми ? Допълнителния селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие със задълженията му , съгласно възприетото в решения по т.д.№ 3638/2014 г. на І т.о., по гр.д.№ 5488/2013 г. на ІV г.о., т.д.№ 799/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 2366/ 2013 г. на ІІ т.о., гр.д. № 7364/2013 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и т.д.№ 2687/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Въпросът е провокиран от съображението на касатора, наведено и като касационен довод, че въззивното решение няма мотиви относно установените съдържание и интензитет на търпими болки и страдания ,вкл. съобразно установеното съдържание на съществувалата приживе между починалата и нейната майка връзка. Предвид безспорно противоречивите показания на свидетелите, което противоречие е изрично посочено и от съда, е следвало , според касатора, да се наведат и съображения коя група свидетели се кредитират като обективни и достоверни , както и защо останалите не се кредитират – очевидно в случая тези на ответника. Липсва, според страната , произнасяне по всички доводи за неправилност във въззивната жалба, досежно приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД. Неяснотата и противоречието в показанията на разпитаните свидетели, според касатора, е предпоставяло служебно допускане на преразпита им, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният въпрос удовлетворява изискването за правен , тъй като мотивите на въззивния акт, съпоставени със съдържанието на въззивната жалба, вкл. съобразявайки извършеното препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, сочат на съществено процесуално нарушение при мотивиране приложението на чл.52 ЗЗД. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната съдебна практика и ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстантция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да разреши спора съобразно правомощията си по чл.269 ГПК и съобразно собственото си становище относно крайния извод да потвърди или измени правния резултат от първа инстанция. При довод за необоснованост на фактическите констатации / какъвто е наведен в случая /, съобразно цитираното ТР , въззивният съд е длъжен да обсъди , въз основа ,въведените в жалбата оплаквания, всички събрани и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка , към която да приложи относимите материалноправни норми.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/22.04.2019 г. по т.д.№ 51/2019 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве“ в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 600 лева .
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на 1 т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: