ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262
гр. София, 09.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2807 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Постъпила е касационна жалба на ищеца Г. Т. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Фьоникс Фарма“ ЕООД искове по чл. 439 ГПК.
При проверка на допустимостта на касационната жалба съдът намери същата за недопустима.
Исковото производство е било образувано пред Варненски районен съд по искове на жалбоподателя и „Парацелз“ ЕООД за установяване, че ищците не дължат на ответника (като правоприемник на „Либра“ ЕАД) вземания по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а именно: 7957.32 лв. част от главница по запис на заповед от 29.11.2011 г., 10000 лв. по запис на заповед от 17.01.2012 г., законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК и съдебни разноски 959.15 лв.
От приложените към заповедното производство записи на заповед се установява, че същите са издадени от „Парацелз“ ЕООД в полза на „Либра“ ЕАД и са авалирани от жалбоподателя.
Предмет на исковете по чл. 439 ГПК са оспорените менителнични задължения, произтичащи от двата записа на заповед и авалите. Записът на заповед (оттук и авалът като особена форма на поръчителство за менителнично задължение) представлява абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ. Поради това менителничните сделки винаги са търговски, независимо дали страните по тях имат или не търговско качество. Освен това в разглеждания случай страни по основните менителнични правоотношения (издател и поемател) са търговски дружества, което обосновава търговското качество на сделките и на основание чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното процесните записи на заповед се подчиняват на разпоредбите за търговските сделки и във връзка с дадените от жалбоподателя авали – чл. 287 ГПК.
Следователно в разглеждания случай предмет на спора са вземания, произтичащи от сделки, явяващи се търговски за всички страни по тях, вкл. за жалбоподателя, независимо че последната не притежава качеството търговец. Поради това делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, следователно касационната обжалваемост в конкретния случай се определя от установения в посочената разпоредба праг от 20000 лв.
Всеки един от обективно съединените искове, посочени по-горе, е с цена под 20000 лв., поради което въззивното решение на ВОС не подлежи на касационно обжалване.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационната жалба на ищеца Г. С. Т. срещу решение № 516/11.06.2019 г. по т. д. № 585/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: