ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
гр. София, 16.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1196 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кредитора „Сигма-Строй“ ООД срещу решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне за отхвърляне на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Вива консулт инженеринг“ ЕООД, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Длъжникът оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
При преценката на основанията за допускане на касационното обжалване съдът прие следното.
1. В подадената молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, кредиторът е претендирал вземане срещу длъжника, свързано с търговска сделка, а именно за връщане поради отпадане на основанието на суми, авансово платени като възнаграждение по сключен между страните договор за строителство, развален поради неизпълнение от страна на длъжника.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че кредиторът не се легитимира с вземане, свързано с търговска сделка, тъй като, макар и да е установено, че кредиторът е дал, а ответникът е получил, посочените в исковата молба суми, не е доказано плащането да е било извършено въз основа на договор с характера на търговска сделка.
Извода си за недоказаност на факта на сключване на договор между страните въззивната инстанция е обосновала със съображенията, че нито издадените от длъжника фактури, нито записванията в счетоводните книги на двете дружества съдържат конкретни данни за предмета на стопанската операция.
2. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение такава очевидна неправилност не се установява, нито се обосновава в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, където доводът за очевидна неправилност е аргументиран с противоречие с доказателствата по делото, а не е извлечен от мотивите на въззивното решение.
3.1. Поставеният процесуален въпрос относно задълженията на съда за отделяне на спорното от безспорното, за указания за разпределяне на доказателствената тежест и дължимото на страните съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В първата си част – относно отделянето на спорното от безспорното и разпределението на доказателствената тежест – следва да се посочи, че въпросът е относим към правомощията на първоинстанционния съд (чл. 143, чл. 145 и чл. 146 ГПК), а към правомощията на въззивния съд – само при условията, подробно разяснени в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС-ОСГТК, а именно само когато във въззивната жалба или отговора е направено обосновано оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада или когато съответните обстоятелства са от значение за прилагането на императивна материална норма или при необходимост от засилена защита на частни права във връзка с публичен интерес; извън тези хипотези въззивният съд не дължи повторно отделяне на спорните от безспорните факти, нито указания относно доказателствената тежест.
В разглеждания случай въпросът не се обосновава в контекста на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, следователно не е налице произнасяне на същия по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В втората си част – относно дължимото съдействие от страна на съда за изясняване на делото от фактическа и правна страна – въпросът също не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция, доколкото не се обосновава същата да е отказала съдействие на жалбоодателя по конкретен въпрос от значение за спора.
3.2. В действителност, относим към произнасянето на въззивния съд е вторият от поставените процесуални въпроси, а именно за правомощията на въззивния съд да преразгледа обстоятелство, което първата инстанция е приела за доказано.
По този въпрос обаче не е обоснована специалната предпоставка за допускане на касационния контрол, тъй като съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, е неотносима към решаващите изводи на въззивния съд, доколкото разглежда други правни въпроси въз основа на различни обстоятелства.
Така по т. д. № 2095/2016 г. на ВКС, 2 т. о., предмет на разглеждане е бил въпросът дали вземането на кредитора е процесуална предпоставка за допустимост или материалноправна предпоставка за основателност на молбата по чл. 625, след като, приемайки че е прехвърлено легитимиращото вземане, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение. По т. д. № 461/2012 г. на ВКС, 2 т. о., въззивният съд недопустимо, т. е. извън предметните предели на въззивното производство, е отхвърлил иска независимо, че първоинстанционното решение е било обжалвано само от ищеца относно насрещно възражение за прихващане, т. е. при липса на жалба от страна на ответника относно вземането, предмет на иска. По т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, 1 т. о., е бил поставен на разглеждане въпросът за разпределението на доказателствената тежест в случаите на оспорване на верността на записвания в счетоводни книги. Накрая, с решението по т. д. № 60/2009 г. на ВКС, 1 т. о., касационната инстанция е разглеждала въпроса търговска ли е сделка извън тези по чл. 1, ал. 1 ТЗ с оглед конкретните обстоятелства в това производство и при съобразяване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ.
Нито един от въпросите по посочената практика на ВКС не е бил предмет на произнасяне от страна на въззивния съд – същият не е приел липсата на вземане да има за последица процесуална недопустимост на молбата по чл. 625 ТЗ, произнесъл се е в рамките на определения с жалбата предмет на производството (част от който е въпросът дали жалбоподателят се явява кредитор с търговско по характера си вземане), не е обсъждал и въпроса за верността на счетоводните записвания и свързаната с това доказателствена тежест, доколкото не е приел да са налице неверни записвания, а че установените записвания не са достатъчни да установят съдържание на конкретен договор, а с оглед обуславящия извод за недоказаност да е сключен договор не е разглеждан въпрос за търговския характер на евентуален договор. Поради това не е налице противоречие на произнасянето на въззивния съд с посочената от жалбоподателя практика, съответно и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
4. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по последния от поставените въпроси, а именно следва ли при надлежно отразяване на сделка и при двете страни, произтичаща от едно и също основание, с еднаква стойност и при липса на възражения по чл. 55 ТЗ да се отрича наличието на неформално съглашение. Въпросът предпоставя обстоятелства, различни от тези, приети за установени от въззивния съд, а именно че сделката е надлежно отразена и при двете страни, докато решаващият мотив на въззивния съд в разглеждания случай е за различни и недостатъчно пълни счетоводни записвания, чието съдържание не позволява определяне на конкретен предмет на сделка. В действителност, както произнасянето на въззивният съд, така и поставеният въпрос, са фактически, като следва да се посочи, че съдът не е отрекъл, а е подчертал принципната правна възможност при липса на документ фактът на сключване на договор да се доказва с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Следователно и по този въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
5. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на насрещната страна разноски за касационното производство в размер на 5000 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 330/27.11.2018 г. по т. д. № 437/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Осъжда „Сигма-Строй“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Г. Бенковски“ № 46, да заплати на „Вива консулт инженеринг“ ЕООД (л), ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „К. Честименски“ № 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 5000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: