ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. София, 30.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 3053 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищците – касационни жалбоподатели П. Л. и А. К., представлявани от пълномощника адв. П. К., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение от 15.07.2019 г. по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от същите касационна жалба, като бъде намален размерът на присъдените в полза на ответника разноски за касационното производство.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва молбата като неоснователна.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Касационното производство е образувано по жалба на ищците относно отхвърлените части от предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Недопускайки касационното обжалване, с определението от 15.07.2019 г. съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски в общ размер 2640 лв. заплатено във връзка с касационното производство адвокатско възнаграждение, съгласно своевременно направеното искане за присъждането им и представените списък по чл. 80 ГПК и фактура и банково извлечение, удостоверяващи уговарянето и плащането на това възнаграждение.
Молбата по чл. 248 ГПК е обоснована с доводите, че ищците не са разполагали с възможността да изразят становище по претенцията за разноски и че своевременно (със самата касационна жалба) са предявили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поддържано с подробни аргументи и в самата молба.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо място, без значение е доводът, че ищците не са разполагали с възможност за становище по претенцията за разноски преди постановяването на определението от 15.07.2019 г. Съобразно установената последователна практика, когато производството приключва в закрито заседание (какъвто е и разглежданият случай), всяка от страните може да оспори претенцията за разноски на насрещната страна и представените във връзка с нея доказателства, както и да предяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и след приключването на производството с молба по чл. 248 ГПК – право, надлежно упражнено от ищците в настоящия случай.
На второ място, неоснователно е предявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Същото се обосновава с аргументите, че разликата между минималния размер от 965.62 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., и заплатения от ответника размер от 2640 лв. е прекомерна поради липсата на фактическа и правна сложност на спора, доколкото в касационното производство същият е бил ограничен до въпроса за правилното приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при наличието на влязла в сила присъда.
При преценката на степента на сложност на спора по смисъла чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намери за неотговарящо на данните по делото твърдението за липса на такава сложност.
Преди всичко, обжалването е обосновано не само с въпроси относно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, но и с въпроси относно намаляването на обезщетението поради съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ГПК.
Освен това, не е възможно да се приеме липса на сложност на спора пред касационната инстанция при наличието на множеството процесуални и материални въпроси и обширната аргументация, съдържащи се в представеното от самите ищци изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, без значение, че като краен резултат обжалване не е допуснато. Поради това следва да се приеме, че заплатеното от ответника възнаграждение е съответно на степента на правна сложност на спора в касационното производство и молбата следва да се остави без уважение.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на П. Ф. Л. и А. Т. К. за изменение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските на определение № 369/15.07.2019 г. по т. д. № 3053/2018 г. по описа на ВКС, І т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: