ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
гр. София, 19.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1187 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците С. Г., С. Г. и М. Г. срещу определение на Софийски апелативен съд, с което същият е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите частна жалба срещу определение на Софийски градски съд като въззивна инстанция за прекратяване на висящото пред него частно производство, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, Ирландия, оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Пред Софийски градски съд е било образувано частно производство по частна жалба на ответника срещу определение на първоинстанционния Софийски районен съд, с което е било отхвърлено възражението му за прекратяване на производството поради липса на международна компетентност.
С определение от 19.09.2018 г. СГС е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание чл. 267, ал. 3 ДФЕС и е спрял производството.
С молба от 03.12.2018 г. ответникът е заявил отказ от частната си жалба срещу първоинстанционното определение. С определение от 11.12.2018 г. СГС е прекратил частното производство на основание чл. 264, ал. 1 ГПК с оглед извършения отказ от частната жалба.
Частна жалба срещу определението от 11.12.2018 г. са подали ищците. Така подадената частна жалба сезираният Софийски апелативен съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение е намерил за недопустима поради липса на интерес, произтичаща от качеството им на ответници в частното производство пред СГС.
Разглежданата в настоящото производство частна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимирани лица, доколкото обжалваното определение прегражда разглеждането на подадената от същите частна жалба пред апелативния съд. Определението на апелативния съд, предвид преграждащия си характер, е обжалваемо на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователно е заявеното от ответника възражение за недопустимост по чл. 274, ал. 4 ГПК, обосновано с довода, че предвид цената на предявените пред районния съд искове решението по съществото на спора не подлежи на касационно обжалване. В разглеждания случай правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК не се прилага, тъй като същото изключва само касационното обжалване на определенията, постановени в рамките на производства, в които решенията по същество не подлежат на касационно обжалване. Настоящото производство обаче не е с касационен характер, тъй като обжалваното определение на САС не е сред предвидените в чл. 274, ал. 3 ГПК въззивни определения.
Неоснователно е и възражението за недопустимост по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Както се посочи, обжалваното определение на САС не е сред предвидените в чл. 274, ал. 3 ГПК въззивни определения, а представлява постановено за първи път от въззивен съд определение, преграждащо частното производство. Поради това същото подлежи на обжалване не по касационен ред, а по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За разлика от случаите на оттегляне на иска, когато за прекратяване на производството след първото заседание е необходимо съгласието и на ответника (чл. 232 ГПК), при оттеглянето на жалба, вкл. частна, такова съгласие на насрещната по жалбата страна не е необходимо. Разликата във възприетото законодателно разрешение се дължи на наличието на интерес на ответника да получи защита чрез постановяване на решение за отхвърляне на иска. При оттегляне на жалбата обаче обжалваният акт влиза в сила, потвърждавайки правната теза на насрещната по жалбата страна и така предоставяйки й търсената защита, поради което същата няма интерес да се противопоставя на оттеглянето на жалбата. От това следва и липсата на интерес за тази страна да обжалва определението за прекратяване на производството поради оттеглянето на жалбата, съответно недопустимост на частната й жалба срещу това определение.
Изложените в жалбата доводи са изцяло неотносими към релевантния за настоящото частно производство въпрос за възможността ответникът по жалба да обжалва прекратяването на производството по нея поради оттеглянето й от жалбоподателя. Така въпросът дали е законосъобразно прекратяването на спряно производство, преди да е настъпило основание за възобновяването му (в разглеждания случай произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване) е въпрос от значение за правилността на определението на СГС, а не за допустимостта на подадената от ищците частна жалба срещу същото. По същите съображения неотносими са и изложените доводи за същественото значение, което решението по преюдициалното запитване би имало за единното тълкуване на общностното право, както и доводите за необходимостта от съединяване на настоящото исково производство с други дела, висящи пред СРС, особено доколкото съединяването на дела по чл. 213 ГПК е от компетентността само на съда, пред който е висящо самото исково производство, в разглеждания случай СРС.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 942/18.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1199/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: