Определение №534 от 9.12.2019 по ч.пр. дело №2107/2107 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534
гр. София, 09.12.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2107 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на молителя-жалбоподател „Екоела България“ АД срещу определение на Софийски окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията да се заличи вписване на подновяването на ипотека, както и да се заличи самата ипотека, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Охранителното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с изложени в него твърдения, че същият е собственик на посочения в заявлението недвижим имот, придобит на основание апортна вноска, извършена на 19.12.2008 г.

Учредената върху имота през 2007 г. ипотека била подновена с вписване от 06.03.2017 г.

Изложени са доводи за недопустимост на подновяването, доколкото към момента на извършването му учредилият ипотеката търговец „Екоела“ ООД бил заличен от търговския регистър, поради което по искането за подновяване на ипотеката следвало да бъде постановен отказ.

Въз основа на тези твърдения са направени исканията да се заличи вписаното подновяване, след което, предвид липсата на подновяване в десетгодишен срок от учредяването, да се заличи и самата ипотека.

По така направените искания съдията по вписванията е постановил отказ, мотивирайки го със съображенията, че не е внесена държавна такса (при размер на сумата по ипотеката от 450000 евро), изложените основания за заличаване са извън тези по чл. 179 ЗЗД, а съобразно чл. 22 ПВ ипотеката не може да бъде заличена предвид извършеното подновяване, както и че е без значение по коя от персоналните партиди (на първоначалния длъжник, респ. молителя) е извършено подновяването, след като е вписано по партидата на имота.

Произнасяйки се по жалбата на молителя, окръжният съд е намерил същата за неоснователна, като е приел, че не е внесена следващото се за исканото действие държавна такса по чл. 3 вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, доколкото не са налице нито твърдения, нито доказателства да е внесена такава такса. Приел е също, че вписването на ипотека, както и подновяването й, предвид липсата на особени правила за извършване на последното, може съгласно чл. 179 ЗЗД и чл. 19 ПВ може да бъде заличено само на четири основания: съгласие на кредитора, съдебно решение, публична продан на ипотекирания имот и изтичане на десетгодишния срок от последното вписване, като е установил, че в конкретния случай не е налице нито едно от тези основания

По въведеното от молителя основание (липса на правосубектност на учредилия ипотеката към момента на подновяването й) окръжният съд е изложил съображения, че при подновяване за съдията по вписванията не съществува задължение за проверка на правосубектността на ипотекарния длъжник, както и че самият характер на подновяването (с оглед връзката му с първоначалното вписване и запазването поредността на ипотеката) изисква подновяването да бъде вписано именно по партидата на първоначално ипотекарен длъжник.

В частната касационна жалба е изложено оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд относно държавната такса, като се поддържа, че съдията по вписванията е бил длъжен да уведоми молителя за размера на дължимата такса и да му определи срок за внасянето й, едва след което евентуално да постанови отказ на това основание. Въведено е и оплакване за неправилност на изводите относно задължението на съдията по вписванията да извърши при подновяването проверка на правосубектността на първоначалния ипотекарен длъжник, като се поддържа, че вписването по партидата на неправосубектно лице е нищожно.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите 1) относно задължението на съдията по вписванията при констатиран порок на заявлението за вписване да укаже на молителя да го поправи в указан срок, преди да постанови отказ и 2) относно задължението на съдията по вписванията да проверява правосубектността на длъжника при вписване на подновяване на ипотека по партидата на заличен търговец, с неконкретизирано позоваване на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

С оглед позоваването на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се отбележи, че по делото не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, което изключва обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се посочи, че поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на заявлението, оттук и на частната жалба, поради което и предвид правния си характер отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не са налице обаче особените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На първо място доводи в тази насока от страна на жалбоподателя не са изложени. На второ място, по въпроса за основанията да се откаже искано вписване, вкл. липсата на държавна такса, е формирана последователна съдебна практика, вкл. задължителна (т. 6 от ТР № 7/2012 на ВКС-ОСГТК, определение № 523/03.11.2017 г., ч. гр. д. № 3584/2017 г., ВКС, ІV г. о.), според която липсата на такса е основание за отказ да се извърши исканото вписване, а същевременно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ, като извън предмета на тази проверка остават материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

С тази практика решаващите изводи на въззивния съд са съобразени, поради което касационно обжалване не следва да се допуска и на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 692/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 276/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Scroll to Top