ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. София, 17.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2434 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответниците П. Б. и М. Б. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът Н. К. не изразява становище.
Ответниците по делото са подали въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение.
С разпореждане от 10.05.2018 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателите да представят доказателства за внесена такса за въззивната жалба в размер на 4107.18 лв.
Разпореждането е било редовно връчено на представляващия жалбоподателите адвокат, редовно упълномощен с пълномощно, представено в хода на първоинстанционното производство и със сила до завършване на делото във всички инстанции.
По повод дадените указания пълномощникът е депозирал на 27.06.2018 г. молба, с която е поискал жалбоподателите да бъдат освободени от такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, излагайки общи твърдения за затруднено финансово положение и недостатъчни доходи. Към молбата е приложил и ново пълномощно.
С разпореждане от 29.06.2018 г. първоинстанционният съд е дал на жалбоподателите подробни указания за представяне в двуседмичен срок на декларация за гражданско и материално състояние и подробно изброени документи за установяване на трудова заетост, доходи и задължения.
Разпореждането е било редовно връчено на упълномощения адвокат на 16.07.2018 г., след което същият на 05.09.2018 г. е представил молба, с която е изложил твърдения, че не е в състояние да се свърже с жалбоподателите и е поискал указанията да им бъдат съобщени лично.
Изпратените впоследствие по разпореждане на първоинстанционния съд съобщения на известните по делото адреси на жалбоподателите, включително съгласно нарочни адресни справки, са били върнати като невръчени с отбелязване, че лицата са напуснали и нови адреси са неизвестни.
С определение от 20.11.2018 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, като се е мотивирал със съображения за липса на доказателства за обстоятелства от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, приемайки, че независимо от направения повторен опит за лично връчване на дадените с разпореждането от 29.06.2018 г. указания, последното е било редовно връчено на упълномощения адвокат, като неизпълнението по причина липса на контакт между него и жалбоподателите е без правно значение.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел по реда на чл. 272 ГПК мотивите на първоинстанционното определение, като допълнително е изложил и съображение, че и към частната жалба не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за липса на средства за внасяне на дължимата държавна такса.
За допускане на касационно обжалване са посочени като основания очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК и противоречие с практиката на касационната инстанция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържа се произнасяне на въззивния съд по въпросите
– следва ли съдът да предостави възможност на молителя в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК да подкрепи искането си с необходимите доказателства и декларация, и
– задължен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора възражения и доводи на страните и всички събрани доказателства относно относимите факти в тяхната взаимна връзка,
в противоречие с конкретно посочена задължителна и незадължителна практика.
Очевидната неправилност се обосновава с аргумент за явна необоснованост, довела до постановяване на определението в противоречие със закона до степен, при която същият е приложен в неговия противоположен смисъл.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Решаващото съображение на въззивния съд (с оглед и препращането към мотивите на първоинстанционното определение), обосновало крайния извод за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, е липсата на декларация и други доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, която липса не е била отстранена въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, а дори и с частната жалба.
С оглед на това първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд (макар и по реда на чл. 272 ГПК) е основал изводите си и върху обстоятелството, че на жалбоподателите указания за представяне на декларация и доказателства са били дадени. Независимо от това, не е налице и специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът на въззивния съд за недоказаност (основан на обстоятелството, че съответни указания са били дадени и не са били изпълнени в срока, а и впоследствие при подаването на частната жалба) е съобразен с установената последователна практика по този въпрос, вкл. цитираната от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в конкретния случай с оглед решаващите мотиви на въззивния съд значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът длъжен ли е съдът да съобщи указанията си за представяне на декларация и доказателства по чл. 83, ал. 2 ГПК лично на страната, когато в производството същата се представлява от упълномощен адвокат или е достатъчно указанията да бъдат съобщени на пълномощника. Този въпрос обаче от жалбоподателя не е посочен, поради което във връзка със същия касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Не се обосновава основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос относно задължението на съда да обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните. По този въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото извода си за неоснователност на искането въззивният съд не е мотивирал със съображения за наличието на възможност за заплащане на дължимата такса, които да са изведени след обсъждане на факти и обстоятелства във връзка с имущественото положение на жалбоподателите, а със съображения за пълна недоказаност (поради непредставени изобщо декларация и доказателства) на релевантни за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, т. е. при пълната липса на подлежащи на обсъждане обстоятелства.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, особено при съобразяване, че твърдяната неправилност се обосновава с довода за необсъждане на всички изложени във въззивната частна жалба доводи, свързано с отсъствието на самостоятелни мотиви на въззивния съд с оглед извършеното препращане по чл. 272 ГПК. Така формулирано, твърдяното основание обаче съвпада с въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с втория от въпросите, разгледани по-горе, което изключва възможността обжалваното определение да е очевидно неправилно.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1654/21.05.2019 г. по ч. гр. д. № 913/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: