4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 30.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №215/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. Г. И. против решение №255 от 17.09.2018г. по т.д. 33/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация –„Стамад Д”, ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. В. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд в производство 294, ал.1 ГПК е обезсилил решение №99 от 17.03.2015г. на СтОС, в частта, с която първата инстанция се е произнесла по иск квалифициран от нея по чл.133,ал.1, изр.2-ро ТЗ и е прекратил производството в същата част, отменил е същото решение в частта му, с която е бил уважен иска по чл.125,ал.3 ТЗ и по същество е отхвърлил този иск.За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е разгледал подробно дадените от касационната инстанция указания относно предмета на спор, както и правната квалификация на предявения иск – по чл.125, ал.3 ТЗ и е стигнал до извода, че първостепенния съд недопустимо се е произнесъл извън поисканото, като е разгледал иск с правно основание чл.133, ал.1 изр.2-ро ТЗ. За да отхвърли изцяло предявеният иск по чл.125, ал.3 ТЗ, решаващият състав е приел, че С. И.- бивш управител и наследодател на ищцата е получавал парични средства от дружеството, чрез различни способи- разходни ордери и плащане на други суми неотчетени, както и е теглил парични суми от банковата сметка на дружеството. Отчетено е, че представените разходни ордери, макар и несъдържащи всички изискуеми реквизити от ЗСч са подписани от бившият управител и съответно удостоверяват получаване на сумите от него. Прието е още, че за сумата 2690 лв. експертът е установил, че същата е изтеглена от сметката на дружеството и се води счетоводно като задължение на бившия съдружник С. И.. Като установено по спора е отчетено и това, че покойният съдружник, докато е изпълнявал длъжността управител бил получил безотчетни суми в размер на 41000лв., изведено от свидетелските показания. С оглед тези установени, според състава, данни и позовавайки се на възражението на ответното дружество, направено по реда на чл.131 ГПК е направен решаващ извод за неоснователност на иска, с оглед чл.16 от дружествения договор, от който е изведено, че изискуемостта на паричната равностойност на дела на напусналия съдружник, още не е настъпила, тъй като ищецът / починал в хода на производството/, респективно конституирания му наследник, не е възстановил тези суми, за които съставът е приел, че е получил и ощетил дружеството с тях.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. Д. е поставил въпросът – „Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила”. Като допълнителен критерий, същият е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- въпросът е разрешен от въззивният съд в противоречие с константна практика на ВКС, обективирана в решение № 169 /31.01.2013г. по т.д. №664/11г.на ВКС, ІІ т.о., решение №62/25.06.2009г. по т.д. № 546/08г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №7/22.02.2011г. по т.д. №264/10 на ВКС І т.о. С първото от тези решения е прието, че счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство за страната, която ги е водила, според тяхната редовност. С решение № 7/11г. състав на ВКС, ІІ т.о. е мотивирал изводи по отношение на въпроса относно съотносимостта на установеното с редовно водените счетоводни книги и свидетелските показания като доказателствени средства по отношение на установяване на съществени за спора факти.В тази връзка, ВКС, състав на ІІ т.о. е приел, че липсата на записване в счетоводните книги на разходване на средствата, би могла да бъде преодоляна по общите правила за събиране на доказателства и процесуалните средства по процесуалния закон, в зависимост от вида на твърдения факт, включително и чрез свидетели ако не е налице друга забрана извън тази по чл.133,ал.1, б.”в” ГПК / отм./. В случая, въззивният съд е приел, че разпитаните по делото свидетели установяват периодичното получаване от бившия управител С. И. на суми в общ размер 41076 лв. Съдът, обаче не е мотивирал в тази връзка доказателствената стойност на счетоводните книги, на които се е позовало дружеството, за да поиска свидетелски показания, с оглед липсата на отразяване на разходването им от бившия управител. Извел е изцяло решаващия си извод от гласните доказателства, въпреки липсата на установеност за наличие на реална липса, по отношение на която единствено би могъл с всички доказателствени средства да обоснове установеност на фактическа обстановка, съответстваща на правния му извод, обусловил резултата по делото. В тази връзка и в противоречие с приетото в тези решения на ВКС, съдът без да разгледа счетоводните записвания, за които вещото лице е отбелязало, че са водени редовно е приел за доказан факта на дължимост на суми, за които липсват данни да са постъпвали изобщо в дружеството. Или поставеният въпрос е релевантен, като свързан с решаващ извод на състава, а и както вече бе обосновано разрешен в противоречие с дадените разрешения в цитираните актове на ВКС.
Останалите въпроси не обосновават извод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е фактически, а не правен, вторият е поставен съобразно оплакванията на страната а не съобразно процедирането на състава, който изрично е съобразил дадените указания на касационната инстанция, дори и тези, които са въведени общо.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса, поставен от касатора. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3160лвлв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №255 от 17.09.2018г. по т.д. 33/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – Х. Г. И., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 3160лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: